4 Решение по гр. д. № 688/10 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 16.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 688 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 16.02.2007 г. по гр. д. № 3754/05 г. С. районен съд е отхвърлил исковете на [фирма][населено място], [фирма][населено място] и Ч. И. С., действуващ като [фирма][населено място] срещу [фирма][населено място] и Д. Н. К., за предаване владението на подпокривно пространство на сграда находяща се на [улица] и за заплащане на общо 5 000 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода 01.07.2000 г. - 17.12.2004 г. Признал е за установено по иска на главно встъпило лице В. Х. В., че [фирма], [фирма] и Ч. С., действуващ като [фирма], не са собственици на процесния имот. Отхвърлил е иска на В. В. срещу [фирма] и Д. К. за предаване владението на имота. С решение от 09.02.2010 г., поправено с решение от 15.03.2010 г., по гр. д. № 360/08 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното решение. Решението е обжалвано от В. В. в частта, в която искът и по чл. 108 ЗС срещу [фирма][населено място] и Д. К. е отхвърлен. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. В хода на касационното производство В. В. е починала и като касатор е конституиран нейния син П. Н. М., който поддържа жалбата. Ответника по касация [фирма] оспорва жалбата. Ответникът по касация Д. К. не взема становище. С определение № 1009 от 10.11.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали подлежи на възстановяване по чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата е бил отново изграден. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, възстановява се собствеността върху недвижими имоти отчуждени по ЗОЕГПНС, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС, целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Дали обектът съществува към момента на влизане в сила на закона е въпрос на фактическо установяване, включително и в хипотезата на надстрояване, извършено след отчуждаването по ЗОЕГПНС. Както е прието и в решение № 543 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 787/09 г. на ВКС І ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, правноирелевантно е обстоятелството, че таванският етаж при отчуждаването е бил трети етаж от жилищната сграда, а при влизане на ЗВСОНИ, вследствие на извършеното надстрояване, е пети етаж на сградата. От гледна точка на предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ различното местонахождение, изразяващо се в изграждане на различна кота не е определящо, защото обектът както при отчуждаването, така и към релевантния за възникване на претендираното право момент, съставлява завършващият етаж на сградата. В този смисъл налице е предпоставката на закона, която изисква обектът на реституция да съществува реално до размерите, в които е отчужден. По основателността на касационната жалба: Видно е от данните по делото, че сградата е била собственост на Х. Г., починал на 10.01.1944 г. Негови наследници са били съпруга М. Д. и дъщеря В. В.. По реда на ЗОЕПГНС от наследниците бил одържавен партер и първи етаж над партера, заедно с прилежащите избени и зимнични помещения от триетажна масивна къща. През 1952 г. наследниците продали на “Пренос-превозна задруга” втори надпартерен етаж, заедно с 40 % от таванските помещения. През 1953 г. на задругата било разрешено да надстрои два етажа, като заплати съответните идеални части от общите части на сградата. Според техническа експертиза, през 1953 г. над съществуващата двуетажна сграда с магазини били надстроени още два етажа и тавански етаж. Той се състоял от 6 тавански помещения, санитарен възел, коридор и предверие, остъклена тераса и машинно помещение. М. Д. починала на 30.10.1987 г., като неин наследник е В. В.. Не се спори че Д. К. е собственик на апартамент в процесната жилищна сграда, но на същия не са продадени тавански помещения. Одържавеният имот бил реституиран през 1993 г., като двата етажа заедно със съответните идеални части от таванските помещения били предадени на В.. През 1995 г. В. дарила на сина си П. М. партерен и първи надпартерен етаж, заедно със съответните тавански и зимнични помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като си запазила пожизнено правото на ползуване. На 26.05.2006 г. В. встъпила в процеса и предявила срещу страните иск за собственост, тъй като имала право на ползуване върху 60 % ид. ч. от таванския етаж. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният таван не съществува във вида, в който бил по време на отчуждаването. Той бил разрушен и след изграждането на два етажа, бил построен нов етаж. Нямало архитектурен проект за да се сравни дали новият етаж съответствува по параметри и обем на стария таван. В. не се легитимирала като възстановен собственик на тавана, а след това и като ползувател на таванския етаж. В касационната жалба се твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни. Въпреки извършеното надстрояване, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ етажът съществувал реално във вида в който бил одържавен. Настоящият състав счита, че по отношение на таванския етаж са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 1 ЗВСОНИ. Към момента на отчуждаване на имота сградата имала тавански етаж състоящ се от отделни помещения, коридор и санитарен възел. Няма данни кое помещение към кой етаж е принадлежало, затова следва да се приеме, че те са общи части, въпреки че етажна собственост е възникнала с одържавяването на отделните самостоятелни обекти. Тавански етаж съществува и към момента на възстановяване на собствеността. Установено е с техническа експертиза, че таванският етаж е бил разрушен, но след извършеното надстрояване, е бил отново изграден. Различното местоположение на таванския етаж спрямо партерния етаж, не е определящо, затова предпоставката на закона, която изисква обектът на реституция да съществува реално до размерите в които е отчужден, е налице. Не се касае до нов обект на собственост който не подлежи на реституция, след като таванският етаж е възстановен и отново са изградени отделни помещения, коридор и санитарен възел. Предвид горните съображения, настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение в е неправилно по отношение на [фирма]. Към момента на постановяване на въззивното решение В. В. е имала право на ползуване върху 60 % от таванския етаж и искът и към този момент е бил основателен. По отношение на Д. К. искът за собственост правилно е бил отхвърлен, тъй като не е установено същия да владее помещение от таванския етаж. Към настоящия момент обаче, не е налице основание за уважаване на иска за предаване на собствеността на таванския етаж. Правото на ползуване е ограничено вещно право. Според чл. 56 ЗС, правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може да го отстъпи на трето лице. Ако имотът се намира в ръцете на друго лице, носителят на вещното право на ползуване може да иска той да му се предаде във владение, като предяви петиторен вещен иск срещу него. Правото на ползуване е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Вещното право на ползуване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, ако не се упражнява в продължение на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се учредява с оглед личността на ползувателя и затова е ненаследимо, прекратява се с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници. Затова наследникът на В. не може да поддържа иска за осъждане на ответниците. Действително, след смъртта на ползувателя правото да се ползува вещта се връща у нейния собственик М.. Като собственик той може да предяви самостоятелен иск за собственост, но не и да продължи процеса предявен от ползувателя на имота. Освен това, наследникът на В. няма и правен интерес от иска, тъй като с влязло в сила решение спорът за собственост между него и [фирма] е решен, като е допусната делба на таванския етаж с квоти 60% за М. и 40 % за [фирма]. С оглед на изложеното, постановените решения в частта, касаеща предявения от В. В. инцидентен установителен иск за собственост следва да бъдат обезсилени, а производството в тази част – прекратено. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 09.02.2010 г., поправено с решение от 15.03.2010 г., по гр. д. № 360/08 г. на СГС в частта, в която е потвърдено решение от 16.02.2007 г. по гр. д. № 3754/05 г. на С. районен съд с което е отхвърлен иска на В. Х. В. срещу [фирма] и Д. Н. К. за предаване владението на имот представляващ подпокривно пространство на сграда находяща се на [улица] в[населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: