Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 348   София, 21.04. 2010 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 4131 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. А от АК П. , против решение № 440 от 30.06.2008 г., постановено по гр.д. № 413 по описа за 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 74/23.01.2008 г. по гр.д. № 2142/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Х. М. от гр. П. срещу касаторката В. Х. , с правно основание чл. 108 ЗС, и този иск е уважен, като е прието за установено по отношение на В. Х. , че Х. М. е собственик на ½ идеална част от имот пл. № 1* представляващ УПИ – І-3548 в кв. 283 по плана на гр. П., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 65 кв.м., предмет на н.а. № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПРС, като ответницата В е осъдена да предаде на ищцата Х владението върху този имот. Със същото решение е отменен н.а. № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПРС, в частта, с която В. Х. е призната за собственик на ½ идеална част от парцел **** в кв. 283, състоящ се от 424 кв.м. по плана на гр. П., на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Х. М. М. от гр. П., чрез пълномощника си адв. П от АК- П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба. С определение № 703 от 29.06.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос отнасящ се до приложението на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ/отм./, касаещо владението върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот/парцел/ до влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г., който въпрос е обуславящ изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такова е допуснато на цялото решение на въззивния съд, доколкото произнасянето по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ не е самостоятелно, а обусловено от произнасянето по главния иск по спора за собственост –/1986 г. на ОСГК на ВС. Т.е. въпросът е, дали владението върху реална част от парцел ****оди до придобиване на съответна идеална част от този парцел, ако срокът на придобивната давност, с оглед данните по делото е изтекъл или не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗТСУ /отм./. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск от Х. М. срещу В. Х. относно процесния имот е основателен, тъй като с оглед данните по делото е установено, че до 1981 г. този имот е владян от единствения му собственик Г. К. , който го е придобил през 1919 г. по силата на договор за покупко-продажба, който приживе не е прехвърлял на дъщеря си В. Х. ½ идеална част от него и не й е учредявал право на строеж за изграждане на жилищната сграда от 65 кв.м. и тъй като тя безспорно владее процесната жилищна сграда и съответната част от дворното място, са налице предпоставките за уважаване на ревандикационната претенция. В обжалваното решение е прието, че ответницата В. Х. с оглед разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ не би могла да придобие по давност реално определени части от дворищно регулационни парцели като по отношение на нея не важи фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ/отм./, тъй като за процесния период е установено, че изключителен собственик на целия имот е бил общия наследодател на страните Г, починал през 1981 г. Въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие на трайната съдебна практика, свързана с приложението на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ/отм./, касаещо владението върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот/парцел/ до влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г. В посочените от касаторката решения на ВКС, а такава е и трайната съдебна практика, е прието, че при действието на ЗТСУ /отм./ владението върху реална част от парцел ****е може да доведе до придобиване на собственост върху идеална част от този парцел ****span>като правилото на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./ важи само за случаите на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ десет годишна придобивна давност. Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./ предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел ****о давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, в случаите на 10 г. придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, тоест до 1973 г. От данните по делото е установено, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Г по силата на договор за покупко-продажба от 1919 г., като същият е починал на 15.03.1981 г. Приживе на общия наследодател през 1975 г. ответницата Х е призната за собственица на основание давностно владение на ½ идеална част от парцел ****, в кв. 283 по плана на гр. П., целият от 424 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда върху 65 кв.м. – нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност от 04.07.1975 г. № 1* т. ХІІ, д. 6687/1975 г. на Пазарджишкия районен съдия. От показанията на разпитаните свидетели при първото разглеждане на делото от ПзРС В. С. и Т. Д. се установява, че пред периода 1947 – 1948 г. ответницата заедно със съпруга си е изградила в процесния парцел ****дноетажна къща, в която са живели необезпокоявано оттогава като са ползвали и прилежащото към нея място от парцела, т.е. до 1973 г., когато влиза в сила ЗТСУ, ответницата е придобила по давност процесния имот. Нещо повече, установено е, че прекия наследодател на ищцата М, починал на 20.01.1979 г., се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на 18.04.1975 г. относно масивна жилищна сграда върху 65 кв.м., заедно с правото на строеж върху 65 кв.м. от дворното място, представляващо парцел **** в кв. 283 по рег. план на гр. П. нотариален акт № 22, т. Х, д. № 4893/1975 г. като същият с ограда е преградил двора, която разделя неговата къща от тази на ответницата. От тези данни следва извода, че общия наследодател на страните Г с извършена неформална делба през 1948 г. приживе е предал владението на процесния парцел ****а двете си деца и от този момент всеки е владял за себе си своята част. Намерението за своене на съответната реална част от парцела се установява от посочените по-горе констативни нотариални актове за собственост от 1975 г. на М. К. и В. Х. за съответните части от този парцел, чиято доказателствена сила следва да бъде зачетена. Т.е. в случая ответницата до 1975 г. е придобила по давност къщата и прилежащото място, които е владяла за себе си и към влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г. за нея е изтекъл 10 годишния давностен срок и по отношение на нея следва да се приложи фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ/отм./, която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел ****о давностно владение, осъществявано върху съответната реална част от парцела. С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд в обжалваната му част – уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и отменен нотариален акт по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС следва да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения ревандикационен иск относно процесния имот по чл. 108 ЗС и обусловения от него иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./. При този изход на делото и на основание чл. 81, вр. с чл. 78 ГПК ищцата Х. М. М. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата В. Г. Х. направените от нея деловодни разноски за всички инстанции в общ размер на 1 380 лв. – държавни такси и адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивно решение № 440 от 30.06.2008 г., постановено по гр.д. № 413 по описа за 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на В. Г. Х., че Х. М. М. е собственик на ½ идеална част от имот пл. № 1* представляващ УПИ – І-3548 в кв. 283 по плана на гр. П., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 65 кв.м., предмет на н.а. № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПзРС, като ответницата В е осъдена да предаде на ищцата Х владението върху този имот, на основание чл. 108 ЗС и е отменен н.а. № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПзРС, с който В. Х. е призната за собственик на ½ идеална част от парцел **** в кв. 283, състоящ се от 424 кв.м. по плана на гр. П., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда върху 65 кв.м., на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. М. М. от гр. П., ул. „Никола Ръжанков” № 1* срещу В. Г. Х. от гр. П., ул. „Никола Ръжанков” № 1* иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на В. Г. Х., че Х. М. М. е собственик на ½ идеална част от имот пл. № 1* представляващ УПИ – І-3548 в кв. 283 по плана на гр. П., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 65 кв.м., предмет на н.а. № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПзРС, и осъждане на В. Х. да предаде на Х. М. владението върху този имот, както и обусловения от него иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, за отмяна на нотариален акт № 1* т. ХІІ, н.д. № 6687/75 г. по описа на нотариус при ПзРС, с който В. Х. е призната за собственик на ½ идеална част от парцел **** в кв. 283, състоящ се от 424 кв.м. по плана на гр. П., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда върху 65 кв.м. ОСЪЖДА Х. М. М. от гр. П. да заплати на В. Г. Х. от гр. П. деловодните разноски за всички инстанции в размер на 1380/хиляда триста и осемдесет/лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :