Р Е Ш Е Н И Е №. 188 гр. София, 13.12.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4358/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №1281 от 14.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №994/2012 г. , с което е отменено първоинстанционното решение постановено по т.д. 724 /2011 г. на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. Куклен, Пловдивска област сумата от 60 000 лева-застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Б. Каско” на трактор багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ” и настъпване на застрахователното събитие –противозаконно отнемане на същото, както и законната лихва върху горната сума считано от датата на настъпване на събитието -31.07.2010 г. до окончателното плащане . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация. С определение №281от 21.05 .2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите, дали при задължение за регистрация по чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС- предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие за заплащане на застрахователно обезщетение, но при сключен застрахователен договор, без да е изпълнено това задължение от застрахования, застрахователят дължи заплащане на обезщетение, при знанието и приемането на това обстоятелство от негова страна при сключването на застрахователния договор, както и за началния момент от който се дължи лихва за забава върху обезщетението, с оглед нормативната уредба в чл.84 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото, съгласно застрахователна полица № 1214109022169 от 27.04.2010 г. е налице договор за имуществена застраховка „Б. Каско” на трактор багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ”-собственост на ищеца [фирма], който има за предмет и покриване на щетите от настъпване на застрахователното събитие –противозаконно отнемане на застрахованата вещ. Съдът е игнорирал възражението на ответното застрахователно дружество- касатор в настоящото производство, че съгласно т.12.5 от Общите условия за този вид имуществени застраховки, застрахователно обезщетение не се заплаща, ако отнетото МПС не е било регистрирано от оторизирания от закона държавен орган към момента на застрахователното събитие. За да обоснове изводите си в тази насока, съдебният състав е изложил своите съображения за това, като се е позовал на съдържанието на уговорката в т.4.3 от същите ОУ, според което могат да бъдат застраховани самоходни селскостопански горски, строителни и други машини със специално предназначение, които са снабдени със съответните регистрационни или инвентарни номера. Ето защо, доколкото процесният трактор-багер притежава инвентарен номер и ищецът, негов притежател, е изпълнил всички предварителни действия по т.18 от ОУ и е отговорил добросъвестно на всички въпроси , съгласно разпоредбите а чл.188 и 189 КЗ, то липсва основание за отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, при вече сключен и надлежно изпълняван от страна на застрахования застрахователен договор. Присъдил е и законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на настъпване на събитието -31.07.2010 г., без да изложи съображения за това. Относно правните въпроси, по които е допуснато въззивното решение до касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ застрахователят по имуществена застраховка при настъпването на застрахователното събитие може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение от страна на съконтрахента на задължение, което е значително, с оглед интереса на застрахователя и това задължение произтича от закона или от съдържанието на самия застрахователен договор. Двете визирани в цитираната разпоредба предпоставки следва да са налице кумулативно: задължение, произтичащо от законова разпоредба и /или уговорка в застрахователния договор, неизпълнението на което води до повишаване риска от настъпването на вреди на застрахованото имущество, съответно при настъпил риск противозаконно отнемане : до затрудняване на възможността същото да бъде своевременно открито. В тази насока е и задължителната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК- Решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК. Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника собствениците на съответната земеделска и горска техника следва да я регистрират в 30-дневен срок от придобиването на собствеността й в съответната регионална служба на Контролно-техническата инспекция по търговската регистрация/ за търговските дружества/ . Съгласно чл.14 ал.2 т. 2 от същия закон, лицата, работещи с такава техника са длъжни да носят и представят при проверка свидетелство за регистрация на същата, от което следва, че при проверка от съответните контролни органи би се установило ползването й от лице без правно основание за това, съответно до разкриването й като предмет на престъпно посегателство и връщането й на собственика. Следователно при задължение за регистрация по чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС- предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие за заплащане на застрахователно обезщетение, дори и при сключен застрахователен договор, без налична регистрация към датата на сключването му застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение на основание чл.211 т.2 КЗ. По втория въпрос, според практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 86 по т.д.№ 467 по описа за 2011г на ВКС , Търговска колегия, І отделение, лихвата за забава върху обезщетението по имуществената застраховка се дължи от датата на настъпване на изискуемостта, според уговореното в самия застрахователен договор , а при липса на такава уговорка, според чл.208 ал.1, предл.2 КЗ По основателността на касационната жалба : При така дадения отговор на този правен въпрос, касационната жалба е основателна, относно произнасянето на съда в частта на обжалваното решение, с което е уважен искът за заплащане застрахователно обезщетение по имуществената застраховка , сключена в полза на ищеца [фирма] по следните съображения: Налице е договор за имуществена застраховка „Б. Каско” на трактор багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ, който има за предмет и покриване на щетите на ищеца [фирма] като собственик придобил вещта по договор за покупко-продажба на оборудване от 24.02.2009 г. включително и тези, настъпили от противозаконно отнемане. Установено е и настъпване на застрахователното събитие на 31.07.2010 г. . По делото, обаче липсват доказателства за изпълнение от страна застрахования на задължението му по чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника собствениците на съответната земеделска и горска техника да я регистрира в 30 дневен срок от придобиването на собствеността на процесната вещ в съответната регионална служба на Контролно-техническата инспекция по търговската регистрация на дружеството. По изложените вече при формиране на отговора на правния въпрос съображения, неизпълнението на това задължение води до затрудняване на това, вещта да бъде открита и върната на собственика и по този начин води до накърняване на интереса на застрахователя по имуществената застраховка. Ето защо, неизпълнението на това задължение при изричната уговорка в т.12.5 от Общите условия за този вид имуществени застраховки, че застрахователно обезщетение не се заплаща, ако отнетото МПС не е било регистрирано от оторизирания от закона държавен орган към момента на застрахователното събитие води до извода за неоснователността на исковата претенция, доколкото отказът на застрахователя се основава на предвидената в чл.211 т.2 КЗ възможност за това. Ето защо обжалваното решение, с което е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение се явява в противоречие с материалния закон и следва да се отмени, съгласно чл.293 ал.2 ГПК и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Същото се отнася и за частта, с която е уважен обусловеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД върху дължимото обезщетение. По отношение на разноските : В полза на ответника-касатор в настоящото производство следва да се присъдят съдебните разноски направени и пред трите инстанции в общ размер на 1355 лева-общо за трите, както и по 1540 лева- юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7 от Наредба №1 за мин. размер на адв. възнаграждения за процесуално представителство за всяка една от трите инстанции, съгласно чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №1281 от 14.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №994/2012 г., както и решение за поправка на очевидна фактическа грешка №1942/03.12.2013 г. , постановено по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма]-гр. Куклен, Пловдивска област срещу [фирма]- [населено място] за сумата от 60 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано по договор за имуществена застраховка „Б. Каско”,- застрахователна полица № 1214109022169 от 27.04.2010 г.на трактор- багер модел „Д. Си Би 4 ЦХ” и настъпване на застрахователното събитие –противозаконно отнемане на 31.07.2010 г. , както и за законната лихва върху горната сума считано от датата на настъпване на събитието до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма]-гр. Куклен, Пловдивска област да заплати на [фирма]- [населено място] съдебните разноски направени и пред трите инстанции в общ размер на 1355 лева-общо за трите инстанции, както и по 1540 лева- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за всяка една от трите инстанции, съгласно чл.78 ал.8 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.