Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 25.09.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 615 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители З. Д. А., И. М. А. и М. Д. А., както и по жалба на подсъдимата Ж. Г. Ж., против въззивно решение № 76 от 22.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 66/ 2019 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на частните обвинители, чрез повереника им адвокат А. Б., се навеждат доводи за неправилно приложен материален закон и явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Частните обвинители останали недоволни от оправдаването на подсъдимата за нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП без да сочат съображения, както и от занижения размер на лишаването от свобода, което според тях следва да бъде определено на 8 години, след което да се редуцира по правилата на чл. 58а от НК. Настояват за увеличаване на основното наказание лишаване от свобода и на кумулативната санкция лишаване от правоуправление. В жалбата на подсъдимата Ж. Г. Ж., чрез адвокат С. М. М., се релевира довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК за явна несправедливост на наказанието с неоснователния отказ да се приложи условно осъждане, поради което развива искане за отлагане изпълнението на по-тежкото наказание лишаване от свобода за подходящ изпитателен срок. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители З. Д. А., И. М. А. и М. Д. А. не вземат становище. Техният повереник адвокат А. Б. поддържа жалбата в частта за несправедливото наказание и подновява възраженията си за несъответствието му със събраните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Счита материалният закон за правилно приложен с въззивното решение. Подсъдимата Ж. Г. Ж. и нейният защитник адвокат С. М. настояват за прилагане на условно осъждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни и предлага атакуваното с тях въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 50 от 11.12.2018 г. по н.о.х.д. № 420/2018 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимата Ж. Г. Ж. за виновна в това, че на 17.08.2016 г., около 16.00 часа, в [населено място], на [улица], №*, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „М.“, с pегистрационен [рег.номер на МПС] , нарушила правила за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като загубила контрол над управлението на лекия автомобил и по непредпазливост причинила смъртта на М. А. А. и средна телесна повреда на А. Т. А., а деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. І, б.„а“, пр. ІІ и б.„б“, пр. І и ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с ал. 1, б.“б“, пр. ІІ и б.„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване, като оправдал подсъдимата за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП. На основание чл.343 г от НК съдът наложил на подсъд. Ж. и кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Окръжният съд приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на подсъдимата с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 19.08.2016 г. до 27.12.2016 г., както и с мярка домашен арест, считано от 28.12.2016 г. до 19.03.2017 г. В тежест на подсъдимата Ж. възложил разноските по делото. С решение № 76 от 22.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 66/ 2019 г. Пловдивският апелативен съд оправдал подсъдимата за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. І и чл. 20, ал. 2, изр.второ от ЗДвП и потвърдил първоинстанционната присъдата в останалата част. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимата Ж. Ж. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да не се събират нови доказателства. Жалбите на частните обвинители З. Д. А., И. М. А. и М. Д. А., както и на подсъдимата Ж. Г. Ж., са процесуално допустими и подадени законовия срок, от легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. І. По доводите за нарушение на материалния закон, изложени в жалбата на частните обвинители. Въззивният съд не е допуснал претендираното от касаторите нарушение на материалния закон с предприетото оправдаване на подсъдимата Ж. по първоначално повдигнатото ѝ обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.второ от ЗДвП. Мотивите на въззивното решение разкриват по ясен и убедителен начин вътрешното убеждение на съдебния състав за допуснатото от водача на лекия автомобил нарушение на правилото по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимата не е контролирала непрекъснато превозното средство по време на неговото движение, повлияна и от алкохолната употреба, като не е имала обективни пречки да спре превозното средство или да заобиколи седящите на маса пред магазина хора. Пътнотранспортното произшествие е настъпило поради субективните ѝ действия с приборите за управление на превозното средство, а вината ѝ е изразена в съзнавана непредпазливост (самонадеяност), което е и първоначалната теза на обвинението. Допуснатото от виновния водач нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е инкриминирано в обвинителния акт, поради което правилата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не са нарушени и не могат да се намират в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Законосъобразно подсъдимата Ж. Ж. е оправдана за инкриминираното ѝ нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и основателно повереникът на частното обвинение не поддържа касационната жалба в тази част. ІІ. По доводите за явна несправедливост на наказанието. Доводите са били поставени на вниманието на въззивната инстанция от същите процесуални страни и обжалваното от тях решение съдържа изчерпателни съображения за несъстоятелността на оплакванията. Видът и размерът на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са съобразени с тежестта на извършеното престъпление и с личността на подсъдимата Ж.. Не е надценена ролята на смекчаващите отговорността обстоятелства които преобладават по делото, нито е подценено значението на отегчаващите обстоятелства. Въззивният съд е подложил на самостоятелна проверка разкритите по делото индивидуализиращи обстоятелства и е отмерил справедливо по размер наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление. В преценката за конкретната тежест на престъплението съдът е взел предвид конкретната величина на алкохолно опиянение на виновния водач (1,59 промила) и създадената с маневрата опасност от увреждане и на други хора, седящи в близост до пострадалите от деянието. Към тях следва да бъде прибавено и неналожителното привеждане на лекия автомобил в движение, паркиран в непосредствена близост до заведението и липсата на адекватна реакция от водача за отклоняване на движението на превозното средство в изминатите около 12 метра до мястото на удара или спирането му в тази дистанция. Съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимата Ж., нейната трудова ангажираност и определена трайна неработоспособност от 74%, полаганите изцяло от нея грижи за непълнолетната ѝ дъщеря, дисоциалното ѝ личностово разстройство, което не изключва вменяемостта, както и многобройните административни санкции като водач на МПС. В хода на касационната проверка не се откриха допълнителни признаци, които да наложат смекчаване или завишаване на санкцията по наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Такива не се сочат и в касационните жалби. Наложеното на подсъдимата Ж. Ж. наказание лишаване от свобода е определено при спазване на принципите за законност и за съответствие с тежестта на престъплението, поради което е справедливо. Санкционните рамки на квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 от НК предвиждат основно наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Същото е определено от първоинстанционния съд в размер на четири години и шест месеца, т.е. – към специалния законов минимум, след направена вярна преценка за значим превес на смекчаващите обстоятелства, с който извод въззивната инстанция се съгласила. Правилно и в съответствие със законовите изисквания на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е редуцирал с една трета размера на основното наказание лишаване от свобода. В съвкупност с кумулативната санкция лишаване от правоуправление наказанието на подсъдимата Ж. може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да съдейства за поправянето и превъзпитанието на дееца. Основното възражение в касационата жалба на подсъдимата Ж. е насочено срещу отказа на въззивния съд да приложи института на условното осъждане. От формална страна размерът на санкцията от три години лишаване от свобода след редукцията позволява отлагане на изпълнението по реда на чл. 66 от НК. Втората предпоставка – деецът да е неосъждан (реабилитиран), също е налице. Разпоредбата се прилага при кумулативното присъствие на три законови предпоставки, като последната – положителния извод на съда, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на дееца да могат да се постигнат и без ефективното изпълнение на лишаване от свобода, не е налице. Въззивният съд е направил подробна и задълбочена преценка на онези обстоятелства, които могат да имат значение за утвърдителния отговор по третата предпоставка. Взел е предвид особената тежест на извършеното от подсъдимата деяние, завишено и от престъпния резултат (смъртта на М. А. и средна телесна повреда на А. А.); високата концентрация на алкохолна употреба от водача (1,59 промила); поводът за привеждане на автомобила в движение и самонадеяното поведение на подсъдимата да насочи превозното средство към седящите пред заведението пострадали и други хора (заради пренебрегнатото от тях нейно разпореждане, в качеството на магазинер, да се разотидат, придружено със заканата: „Сега ще видите какво ще стане и ще видите коя съм аз!“); множеството административни нарушения на подсъдимата, представящи я за недисциплиниран водач на МПС. В преценката на съдебния извод за прилагане на института по чл. 66 от НК се вземат всички обстоятелства, разкрити по делото, а не само индивидуализиращите наказанието обстоятелства, които са различни от признаците на състава на престъплението, според чл. 56 от НК. При така изложените на с. 16 от въззивното решение обстоятелства изводът на въззивната инстанция за ефективно лишаване от свобода на подсъдимата Ж. Ж. се налага като убедителен и единствено възможен. Не са налице всички необходими кумулативни предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Отказът на апелативния съд да отложи изпълнението на основното наказание е правилен и законосъобразен. Твърдението в касационната жалба на подсъдимата за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК се оказва несъстоятелно и не подлежи на удовлетворяване. Обжалваното въззивно решение като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 76 от 22.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 66/ 2019 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.