РЕШЕНИЕ              №213                                     София, 03 юни 2009 г.                              В  ИМЕТО НА НАРОДА                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети април, две хиляди и девета  година, в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ     при  секретаря   ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора от ВКП  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА НД№ 191/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е образувано по жалба от адвокат Р от САК - з. на подсъдимия Ц. Г. А., срещу ВЪЗЗИВНО решение № 536/08 от 16.01.2009 г. по внохд 675/2008 г. по описа на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателна колегия. В съдържанието на жалбата е посочена неправилност на атакувания съдебен акт, изразена в нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. За нарушения при оценката на доказателствата са изтъкнати: игнориране на обясненията на подсъдимия ; кредитирани са само показанията на пострадалия; липсва анализ на всички доказателствени източници. Неправилно е ценена само правдоподобността на показанията на пострадалия, а не и на обясненията на подсъдимия, приети априори за недостоверни. Възникналият спор между подсъдимия и пострадалия по повод използването на СИМ-картата на пострадалия неправилно е приет за мотив на дееца за извършване инкриминираното деяние. Не са доказани умишлено извършени действия от подсъдимия за лишаване от живот на пострадалия .становените наранявания по лицето на подсъдимия са в резултат на отблъскване на нападението на пострадалия и разколебават възприетия извод, че са възникнали при „боричкането" на подсъдимия с пострадалия. Нарушението на закона се състои в: неправилни изводи за съставомерност на деянието по чл.115 от НК,поради липса на субективната с. на състава.Събраните данни сочат на физиологичен афект при който е извършено деянието. Нарушението на материалния закон е в неправилното квалифициране на деянието по чл.115 НК, вместо по чл. 118 вр. чл. 115 от НК . Прави се оплакване и за явна несправедливост на наказанието, без конкретни доводи. Иска се отмяна на решението на Софийският апелативен съд и съответно неговото изменяване с промяна на квалификацията в по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият Ц се явява лично и със защитата си адвокат Ц, който поддържа жалбата. Изтъква неизяснен механизъм на употребата на ножа от участниците в инцидента, както относно причината за използването му, така и от кой от участниците в инцидента е използван. Иска се оправдаване по обвинението или преквалифициране деянието в по-леко наказуемо и намаляване размера на наказанието. Частният обвинител и граждански ищец К. М. П. не се явява , редовно призован. За него - повереникът му, адвокат П от САС оспорва жалбата с искане да се остави без уважение. Извършеното деяние е доказано по авторство от подсъдимия, характерно е с жестокост, квалификацията и наказанието са правилно определени. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Всички доводи изложени в касационната жалба са намерили отговор в мотивите на въззивното решение, тъй като са били и доводи пред въззивната инстанция. Законът е приложен правилно. Не е налице хипотезата на чл.12 НК, нито на чл.118 НК, а наказанието е справедливо . В последната си дума подсъдимият Ц иска приложение на института на чл.66 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: С присъда от 11.07.2007 год. на нохд № 2528/05 год.на Софийски градски съд подсъдимият Ц. Г. А. е признат за виновен в това, че на 22.06.2004 год., след 00,00 часа в гр. С., кв. Горубляне, в базата на СО „МАТ", в товарен автомобил „Мерцедес" с ДК № 9* е извършил опит умишлено да умъртви К. М. П., като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 и чл. 58 б. „а" вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 47 ал. 1 б. „а" от ЗИН е определен първоначален „строг" режим на изтърпяване наказанието “лишаване от свобода”. На основание чл. 53 ал. 1 б. „а" от НК вещественото доказателство нож, послужило за извършване на престъплението, е отнето в полза на държавата. Ц. Г. А. е осъден да заплати на К. М. П. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като до пълния предявен размер от 50 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски от частния обвинител и гр.ищец и държавна такса върху уважения размер на исковата претенция. С въззивно решение № 536/08 от 16.01.2009 г. по внохд 675/2008 г. по описа на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , образувано по жалба от защитата на подсъдимия – адвокат Р, присъдата е изменена само в частта за режима на изтърпяване наказанието , като на основание чл. 46 б. „б" от ЗИН е изменен от първоначален “строг” режим на изтърпяване наказанието, в първоначален „общ" режим, а в останалата част присъдата е потвърдена. ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, за каквито се сочи в жалбата на подсъдимия, нито са допуснати нарушения на закона, който е приложен правилно. Направените фактически констатации в решението са правилно изведени въз основа на проверка, оценка и анализ на събраните по делото доказателства, съгласно действително им съдържание, при спазване правилата на формалната и правна логика. Не са допуснати пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави . Доказателствата са ценени според действителното им съдържание. Възприетите факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, са установени въз основа на обективен и пълен анализ на събраните доказателствени източници. Въззивният съд е изложил мотивирани съображения при проверката на достоверността и кредитирането на доказателствените източници, обсъждайки противоречията между тях. Отговорил е аргументирано на доводите на защитата по реда на чл.339, ал.3 НПК. Изложени са подробни, обосновани и убедителни съображения защо изцяло се дава вяра на показанията на св. П частично на обясненията на подсъдимия А, за причината за конфликта и действията на двамата участници в него. Съдилищата са подложили на подробен анализ поведението на страните в конфликта непосредствено преди и по време на деянието. Некредитирането изцяло на обясненията на подсъдимия е получило аргументиран отговор в мотивите на съдебните актове и на двете инстанции/ съгл.чл.305,ал.3НПк,респ. чл.339,ал.2 НПК/. Установените по делото фактически данни за генезиса на конфликта правилно са оценени като такива непораждащи обективните прицнаци на физиологичен афект , за който сочи защитата.становено е , че подсъдимият се е ядосал и е крещял на пострадалия от ситуация , породена от собствените му действия. Той не се е справил технически с поставената в телефонният му апарат от пострадалия СИМ-карта на пострадалия поради което е последвал отговор от пострадалия - “какъвто му е телефонът, такъв е и той”. Правната оценка на съдилищата, че тези факти от поведението на пострадалия обективно и субективно не са довели подсъдимия до силно раздразнение, за което твърди защитата на подсъдимия, е правилна. Следва да се сподели разсъждението на въззивната инстанция, съобразено и със заключението на СПЕ, че това поведение на пострадалия не съдържа който и да било от елементите на чл.118 НК. Не са налице нито тежка обида, нито друго противозаконно действие, наред с останалите кумулативно необходими признаци, предвидени в чл.118 НК, за да е налице противоправно поведение от пострадалия спрямо дееца, което да е с тежки последици за дееца. Само то е обявено от закона да обоснове правно релевантния физиологичен афект, при който деецът извършва деянието при стеснение на възможностите на съзнанието му да разбира и ръководи постъпките си. По делото е безспорно установено, че поведението на свед. П. спрямо подс. А. е било защитно, а не на нападение. Непосредствено преди деянието ножът се е намирал в ръцете на подсъдимия, който го е използвал за рязане на храната, консумирана от него и пострадалия в кабината на камиона. Изводите на въззивния съд, че нападението над пострадалия и удара с ножа в гърдите му са извършени от подсъдимия, са подкрепени не само от показанията на пострадалия, но и от данните от протокола за оглед, съдебно-медицинските експертизи за вида и мястото на нараняванията, от оставените следи по дрехите и следите от кръвта на пострадалия в кабината на автомобила, от хвърления буркан с мед и портативен телевизор на асфалта до кабината на камиона, сочещи на действията му по отблъскване на нападението на подсъдимия. Проверката на достоверността на показанията на свид П. и тази на обясненията на подсъдимия с останалите доказателствени източници, е направена по реда на чл.107 НПК. С протокола за оглед /л. 10-11/, е потвърдено твърдяното от свидетеля за счупения буркан с мед на паркинга на СО „МАТ", където освен това на асфалтовата площадка е намерено и раздробено портативно устройство-телевизор, с които средства пострадалият е обективирал отблъскването на нападението. Твърдяното от пострадалия е подкрепено и от установеното от свидетелите Т, М. , И. и К. , пред които е заявил, че “е намушкан от негов колега” . От локализацията на ударите по тялото и разкъсванията на дрехите на П. е изведен механизма на деянието и средството на извършването му.становени са три прободно-порезни рани на гръдния кош, едната от които е проникваща в гръдната кухина, с излив на кръв и въздух в дясната гръдна половина, както и порезни рани по крайниците, получени от действието на предмет е остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Експертните заключения за мястото и за механизма на получаването им са съпоставени с показанията на пострадалия. Локализацията на уврежданията на пострадалия и техния характер на порезни наранявания по предна дясна предмишница, по предната и вътрешната повърхност на дясното бедро, както и порезни рани по дясната длан, дясна предмишница и вътрешната повърхност на лявото стъпало, са обективирали поведението му на отбрана срещу нападението с нож в позицията му спрямо подсъдимия в кабината на камиона, както е посочена от пострадалия. Показанията на пострадалия са проверени и с установеното, че по седалката зад волана, където се е намирал пострадалият е намерена следа с червеникава материя, както и на пода пред седалката, където е намерена хартия, напоена с червеникава материя, които са следи от кръв, с кръвно груповата принадлежност на кръвта на пострадалия. Свидетелят С. е установил, че шофьорската седалка, където е седял пострадалият, е била в кръв, каквото е и заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства. По иззетите при огледа от пода на кабината и от седалката следи от червеникава материя е установено наличието на кръв с кръвногруповата принадлежност А/А-бета на пострадалия П. По панталон и потник са установени прорези от прободно-порезно оръжие, каквото е иззетият по делото нож от местопроизшествието. Заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-анализ е доказало, че кръвта по веществените доказателства дрехите на свид. П. , също произхожда от него. Въззивният съд е отговорил и на доводите на защитата защо неизследването на габаритите на камиона за възможността пострадалият да се е качил на седалката, за да изхвърли подсъдимия от кабината, не е повлияло на направените констатации и правни изводи за механизма на деянието и неговото авторство от подсъдимия. По делото е установено от всички доказателствени източници , освен от обясненията на подсъдимия А, които са останали изолирани от тях, че свид. П. е извършвал само отбранителни и защитни, а не действия по нападение над личността на подсъдимия. Въззивният съд е изложил подробни и мотивирани съображения по преценката на обясненията на поде. А. , които не са напълно игнорирани, а са ценени след проверката им, наред с всички останали доказателствени източници, като ги е кредитирал с доверие само по отношение на обстоятелствата, които намират подкрепа и в други доказателствени средства. По този начин е изпълнена нормата на чл.107 НПК. Некредитирането на обясненията на подсъдимия по отношение конкретното протичане на конфликта, за това, че докато вечеряли, пострадалият го напсувал, заканил му се и нарязал с нож лицето му по бузата и носа, както и че не е държал ножа, са опровергани не само от показанията на свид. Павлов. Съдът е отговорил аргументирано на доводите на защитата, защо е приел, че уврежданията по лицето на поде. А. не са в резултат на нападение срещу него, а обратното, поради защитните действия на пострадалия, при вече осъществено срещу него нападение от подсъдимия. Те са получени в процеса на физически сблъсък между двамата. Макар по ножа да не е установена кръвта на пострадалия, обстоятелството е намерило аналитично обяснение в мотивите на решението, с установеното от заключението на СМЕ на веществени доказателства, че при бързо нанасяне на ударите и при изваждане на острието, то не се зацапва с кръв, поради първоначален ступор на кървенето. Ножът се избърсва в дрехите на пострадалото лице и по ножа не остават следи от кръв, за разлика от оставените по дрехите, които са установени, че произхождат от пострадалия. Достоверността на обясненията на подсъдимия е проверена и е отхвърлена и в частта относно твърдението му, че не е хващал ножа. Те са опровергани и от експертните заключения за механизма на причинените на пострадалия телесни увреждания, и от произхода на иззетите от местопроизшествието следи от дрехите на пострадалия и от средството на престъплението. Съдилищата са изложили аргументирани мотиви защо поведението на подсъдимия не може да бъде квалифицирано нито като неизбежна отбрана, нито като извършено в състояние на силно раздразнение, поради което материалният закон е приложен правилно като не са възприети доводите за изводи по чл.12 НК и чл.118 НК. Няма фактически основания да се приеме, че деянието съдържа признаците на силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за подсъдимия. За да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на афект, следва на първо място да се установи обективирано поведение на пострадалия, съставляващо насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие спрямо дееца, което поведение да предизвика и отключи съответна реакция у последния. Не могат да бъдат направени несъмнени изводи за това, че пострадалият П. е манифестирал поведение с подобна характеристика. подсъдимия са възникнали бурни емоционални реакции от възникналия конфликт на фона на алкохолната употреба, които обаче не покриват характеристиките на афектно състояние. В тази връзка е обсъден и довода на защитата, според който фактическите данни за предходен конфликт между двамата нямат релевантно значение за смекчаване отговорността на подсъдимия. Ето защо, касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца или за прилагане на квалификация за по-леко наказуемо престъпление по чл.118 НК, вр. с чл.115 НК. Несъгласието на подсъдимия и защитата му с установените обстоятелства и правната им квалификация, не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като с доказателствените средства, приети за достоверни и от двете предходни инстанции, са установени факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. Липсват данни, въз основа на които да се приеме, че подсъдимият към инкриминирания момент е бил в състояние на остро възникнал физиологичен афект или остра стресова реакция. Действията на подсъдимия по обективна характеристика съставляват медико биологически признаци на нараняване, проникващо в гръдната кухина и придружено с излив на кръв и въздух, при което, при липса на своевременна и компетентна медицинска намеса, като резултат би настъпила смъртта на П. Следователно, правилни са изводите за опит за умишлено умъртвяване, който не е довършен, доколкото действията на дееца са прекратени от защитното поведение на пострадалия и изблъскването на подсъдимия от кабината на камиона , както и от оказаната му медицинска помощ. Неоснователно се оспорва субективната съставомерност на деянието. В тази насока въззивният съд е изложил правилни съображения , които тази инстанция напълно споделя и подкрепя като правно издържани. За субективното отношение на дееца към резултата се съди от действията му, като в случая умисълът да лиши от живот пострадалия се извежда от обстоятелствата, че подсъдимият е нанесъл удари с нож с дължина на острието 15 см в гръдната област на пострадалия, където са съсредоточени жизнено важни органи. В този смисъл е напълно формално възражението в жалбата за това, че не се установява субективната с. на деянието. От жалбата на подсъдимия не би могъл да се изведе за основателен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид „несправедливото му осъждане" . Касационната инстанция намира, че и в тази му част въззивното решение е законосъобразно. Няма нарушения в приложението на чл.54 вр. с чл.36 НК. В случая индивидуалната тежест на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции на наказанието. Липсва основание за последващо смекчаване на санкцията „лишаване от свобода", тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че приетият размер на лишаването от свобода е необходим за постигане на целите на наказанието спрямо конкретния подсъдим. Въззивното решение е законосъобразно и в гражданската му част. Присъденото обезщетение на пострадалия граждански ищец е съобразено с размера на болките и страданията, с данните за физическите и психически страдания от увреждането. Пострадалият е бил и в състояние на продължителен психически стрес, за срок от три месеца, от преживяното в резултат на деянието. Следователно присъденият размер на обезщетението е съобразен с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО решение № 536/08 от 16.01.2009 год. постановено по внохд 675/2008 г. по описа на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: