4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 21.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №506 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от от Ч. Т. П., чрез адв.В.Р. срещу решение №222 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д. №281/2020г. на Апелативен съд- Пловдив. С въззивното решение, постановено след отмяна от ВКС на предходното въззивно решение за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение, отново се обезсилва решение №231 от 13.06.2018г. на Окръжен съд- Смолян по т.д.№52/2017г. и се прекратява производството по делото, като се обявява за влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №545/27.10.2014г., издадена по ч.гр.д.№1008/2014г. на Районен съд-Смолян и се присъждат на ищеца разноски в размер на 11 325.60 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да се постанови решение по същество като се отхвърлят предявените искове. Изложени са подробни доводи, че исковете са допустими, тъй като са предявени след определение на съда за приемане по реда на чл.423 ГПК на възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от касатора /длъжник в заповедното производство/. Оспорват се като незаконосъобразни изводите на въззивния съд относно срока за подаването на възражението по чл.414 ГПК, както и относно правната същност на определението на ОС-Смолян по чл.423 ГПК, респ. крайният извод за недопустимост на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. Ответникът „Юробанк България“ АД поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Възизвният съд съобразява, че с решение на ВКС по т.д.№1131/2019г. е отменено въззивно решение №38/23.01.2019г. за обезсилване на обжалваното решение на Окръжен съд- Смолян и делото е върнато за ново разглеждане, предвид липсата на произнасяне от въззивния съд по част от доводите на страните. За да обезсили отново първоинстанционното решение и да прекрати производството, решаващият съдебен състав приема, че производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е недопустимо, а заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в сила. Съдът приема за безспорно, че в производството по чл.417, т.2 ГПК, проведено по гр.д. №1008/2014г. на Районен съд-Смолян, заявителят „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Ч. П., чието възражение по чл.414, ал.1 ГПК е прието в производството по чл.423 ГПК по ч.гр.д. №221/2017г. по описа на Окръжен съд- Смолян. С оглед доказателствата по делото относно връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, въззивният съдебен състав намира, че възражението на длъжника П. не е подадено в законоустановения срок, поради което и искът, предявен от банката-кредитор е недопустим. Намира, че след като на 06.01.2017г. срокът по чл.423, ал.1 ГПК вече е бил изтекъл, то подаденото на 27.03.2017г. възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК, направено от негов особен представител и прието по реда на чл.423 ГПК, няма правно значение. Излага аргументи, че с факта на назначаването на особения представител /в изпълнителното производство/ изтеклите и пропуснати от длъжника процесуални срокове не се възстановяват, защото особеният представител по чл.430 ГПК встъпва в изпълнителния процес едва след „редовно“ връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Особеният представител може да прави възражение против заповедта за изпълнение пред въззивния съд, но само в едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, който тече най-късно от редовно връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение. Въззивният съд поддържа тезата, че приемането на направеното възражение, както от заповедния съд, така и от въззивния съд по реда на чл.423, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, не обвързва служебната преценка на съда, разглеждащ установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, относно допустимостта на този иск. Ако възражението против заповедта за изпълнение, в която и да е от двете хипотези, не е подадено в срок, е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за водене на процеса – влязла в сила заповед за изпълнение, поради което установителният иск за съществуване на вземането е недопустим. Намира, че производството по чл.423 ГПК не е инстанционно и в него не се обсъждат доказателства за съществуване на претендираното от кредитора притезание или възражения на длъжника за неговото несъществуване. Производството по чл.423 ГПК е само за нова проверка на правото на длъжника, при наличие на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 – 4 ГПК, да подаде възражение по чл.414, ал.1 ГПК и съответно – да упражни правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК, като кредиторът не може да възразява против „приемането“ на подаденото от длъжника възражение, а актът на съда не подлежи на обжалване. Въззивният съд стига до извода, че с оглед задължителните указания на заповедния съд банката-ищец е инициирала недопустимо исково производство за установяване съществуването на процесните вземания, въпреки влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, предвид липсата на подадено в срока по чл.414 ГПК от ответника възражение, поради което установителният иск по чл.422 ГПК се явява недопустим. С определение №24 от 20.01.2022г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото правен въпрос - относно характера на производството по чл.423 ГПК и правното значение на определението за приемане на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл.423 ГПК за допустимостта на производството по чл.422 ГПК. Няма спор в теорията и практиката относно общите и специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, в частност - подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока и по реда на чл.414 ГПК или приемане на възражението от съда по реда на чл.423 ГПК. За разлика от възражението по чл.414 ГПК, при което компетентен да прецени дали е спазен законоустановеният преклузивен срок е заповедният съд, в хипотезата на чл.423 ГПК въззивният съд е компетентен да извърши преценка дали са налице законоустановените предпоставки за приемане на подаденото след срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение. Съгласно разясненията в т.5а от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заявителят не може в рамките на заповедното производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Тази преценка на съда не е обективирана в нарочен акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, нито прегражда развитието на производството. Доколкото подаденото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица възникване на интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК, на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. За разлика от възражението по чл.414 ГПК, в хипотезата на чл.423 ГПК въззивният съд в рамките на възложените му от закона специални правомощия решава дали съществуват основания за закъснялото оспорване на вземането чрез възражение. Въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а се произнася в извънредно производство, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Приемането на възражението от въззивния съд възстановява висящността на заповедното производство, като по този начин се постига ефектът на подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение /т.15 от от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Определението на въззивния съд по чл.423 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, нито на извънреден по реда на чл.303 и сл. ГПК, тъй като самото производство по чл.423 ГПК е извънинстанционно, а приетото възражение по чл.423 ГПК има действие на подадено в срок възражение по чл.414 ГПК /определение №135 от 22.04.2016г., ч.г.д.№1569/2016г., ІV г.о./. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя напълно даденото разрешение на поставения правен въпрос Като постановено в извънинстанционно производство, аналогично на отмяната на влезлите в сила решения, определението по чл.423 ГПК е окончателно и не подлежи на отмяна, още по-малко на инцидентен контрол за законосъобразност от исковия съд в производството по чл.422 ГПК. По касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, настоящият състав намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска по чл.422 ГПК. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че искът на банката-кредитор за установяване съществуването на процесното вземане по договор за кредит е недопустим, тъй като възражението на длъжника Ч. П. не е подадено в законоустановения срок. С определение №545 от 19.06.2017г., по гр.д.№221/2017г. по описа на Окръжен съд-Смолян, постановено в производството по чл.423 ГПК, е прието възражението на длъжника Ч. П. срещу заповед за изпълнение на парично задължение №545/27.10.2014г. по ч.гр.д.№ 1008/2014г. по описа на Районен съд- Смолян. С постановяването на това определение е възстановена висящността на заповедното производство, а приетото възражение на длъжника има същият правен ефект като възражение, подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК е влязла в сила, а предявеният от кредитора иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника е недопустим. Воден от горното, ВКС намира, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Предвид обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяването на делото, респективно липсата на произнасяне по основателността на иска, делото следва да се върне на Апелативен съд-Пловдив за ново произнасяне по съществото на спора от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №222 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д. №281/2020г. на Апелативен съд- Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.