Р Е Ш Е Н И Е № 60126
Гр.София, 21.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ПЕТЯ КОЛЕВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.520/21 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №48/14.07.20 г., постановена от РС-Кърджали по Н.О.Х.Д.1318/19 г., подсъдимият В. В. В. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.150,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК, по чл.198,ал.1 НК и по чл.143,ал.1 НК, наложени са му съответни наказания, като общото такова, определено на основание чл.23,ал.1 НК, е лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият П. О. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.150,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК /за съучастие като съизвършител с първия подсъдим/ и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години и шест месеца на основание чл.66, ал.1 НК.
По жалба на О. е образувано В.Н.О.Х.Д.219/20 г.по описа на ОС- Кърджали /КрОС/. С присъда №21003/22.04.21 г.посоченият по-горе съдебен акт е отменен изцяло досежно този подсъдим и той е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Отменен е и в частта относно осъждането на В. като съизвършител с О. и първият подсъдим е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление при условията на чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК. В останалата част атакуваният съдебен акт е потвърден.
Срещу присъдата на КрОС е постъпил касационен протест с оплакване по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в наказателно-оправдателната част.
Постъпило е и допълнително писмено изложение към протеста. В него са развити конкретни оплаквания по неправилност на атакуваната присъда с релевирано цифрово основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК и повтарящо се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КрОС.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста.
Подсъдимият О. лично и чрез упълномощения си защитник настоява същият да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият В. и неговият адвокат, редовно призовани, не се явяват, и не заявяват становище.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнителното изложение към него и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по съществото на възраженията, обсъдими в настоящата процедура, тъй като представителят на ВКП не оттегля протеста, макар и да не го поддържа, този съд желае да обърне внимание на определени обстоятелства, очертаващи обхвата на касационната проверка.
Диспозитивът на обжалваната присъда е публично оповестен на 22.04.21 г. В предвидения в процесуалния закон срок за атакуване, на 05.05.21 г.е постъпил протест, изготвен от заместник окръжния прокурор на Кърджали. В същия е релевирано единствено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-неправилно приложение на материалния закон. Направено е изрично уточнение, че ще бъде представено писмено допълнение към протеста в срока по чл.351,ал.4 НПК- т.е., до даване ход на делото пред касационната инстанция.
Такова действително е депозирано на 14.06.21 г.пред ОС-Кърджали-след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда и след образуване на производството пред ВКС на 07.06.21 г. В допълнителното изложение отново е визирано само касационното обстоятелство по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Същевременно са развити съображения относно неправилна според държавното обвинение преценка на показанията на свидетелката Р. Х., дадени по реда на чл.223 НПК на досъдебното производство, което съответно е довело до незаконосъобразно приемане на непрестъпна фактология за О.. Като оставим настрана, че оплакването е за неправилно дадена вяра на определени показания, което само по себе си е довод за необоснованост и следователно не е повод за касационна ревизия, в най-общ план това възражение, отнесено към изведената от самия прокурор доказателствена преценка, би могло да се субсумира под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Просто казано, би следвало да се приеме, че държавният обвинител изразява несъгласие със съдебния анализ на доказателствата, довел до неверни фактологически изводи и в съобразие с тях-до неправилно приложение на материалния закон.
Този съд обаче не може да обсъжда наличие на потенциално възприеманото като словно въведено от заместник окръжния прокурор на Кърджали касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. И това е така, тъй като подаденият в срока по чл.319,ал.1 НПК /както указва чл.350,ал.1 НПК/ протест в петнадесетдневен срок от обявяване на присъдата, съдържа единствено оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Посоченият срок не се удължава, когато по силата на чл.308 НПК мотивите към присъдата са изготвени след огласяване на диспозитива. Практически новото касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, изводимо от допълнителното писмено изложение към касационния протест от 14.06.21 г., се явява заявено извън преклузивния предвиден в процесуалния закон петнадесетдневен срок за протестиране. Следователно не подлежи на специално разглеждане от тази инстанция.
Вярно е, че НПК дава възможност на решаващия съд, чийто акт подлежи на ревизия, да отложи изписването на аргументацията си във връзка с постановената от него присъда /диспозитив/ и че страните предварително могат и да не са наясно каква всъщност е съдебната мотивация за заетата позиция. За тази цел трябва да се запознаят с мотивите. Ето защо недоволната страна трябва внимателно да изготви сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ по начин, че да вмести оплакванията си в съответните касационни основания, според преследвания от нея резултат. Разпоредбата на чл.351,ал.4 НПК, експлоатирана в случая от кърджалийския прокурор, несъмнено предвижда възможност за депозиране на „допълнение“, което е възможно да стане както след запознаване с мотивите към постановена въззивна присъда, така и към въззивно решение. Законът не прави разлика.
„Допълнението“ обаче не означава атакуващият субект да не се съобразява с въведените от него самия в протеста или жалбата касационни основания и да разгръща всякакви аргументи. Това е равностойно на протест или жалба, депозирани извън срока. „Допълнението“ изисква обосновка на доводи към вече визирано касационно основание.
По същество погледнат, касационният протест е неоснователен.
Въззивният съд е приел фактология, която не е престъпна по отношение на подсъдимия О. и за съучастието му с В.. В този смисъл оправдаването е правилно и не е нарушен материалният закон.
КрОС е приел нови факти спрямо изведените фактически положения от РС-Кърджали. Това е разрешено от НПК-чл.316 НПК. Ето защо, за да би могъл в конкретния случай ВКС да стигне до извод за неправилно приложение на материалния закон, той би следвало да е сезиран с негодност на процедурната дейност на решаващата инстанция /извън наличието на процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които следи служебно, и, разбира се, извън доводи за необоснованост, която не е касационно основание пред настоящия съд по правото/. Подобно сезиране, както бе казано по-горе, липсва в касационния протест. Затова само в най-общ план трябва да се отбележи, че контролираният съд е взел отношение по всеки важим за постановяване на съдебния му акт въпрос и е дал дължими отговори. Процедурно законосъобразно е извел своите изводи както по фактите относно О. и липсата на съучастие с подсъдимия В., така и по приложимото право.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №21003/22.04.21 г., постановена от ОС-Кърджали по В.Н.О.Х.Д.219/20 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |