4 Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 14 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 722/ 2010 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Р. С., от[населено място], депозирана чрез неговия защитник адв. В. К., срещу въззивна присъда № 102 от 15. 03. 2010г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5530/ 2009г., по описа на съда, с която е отменена изцяло присъдата на С. районен съд, наказателно отделение, 21 състав, по НОХД № 5679/ 2007г., и вместо нея е постановил нова. В касационната жалба на подсъдимия М. Р. С., и в писменото допълнение към нея, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Подсъдимият М. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от неговия защитник, по изложените в нея, и в приетото допълнение съображения, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия М. Р. С. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 21 състав, е признал подсъдимия М. Р. С., от[населено място], за невиновен в това, че на 4. 08. 2006г., в[населено място], извършил полово сношение с лице от същия пол- З. Р. Л., на 17 години, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 157, ал. 1, предл. 1, алт. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда, Софийският градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 4. 08. 2006г., в[населено място], извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- З. Р. Л., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, предл. 2, алт. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Признал е подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението за извършване на полово сношение със З. Р. Л.. Присъдил е разноски по делото и държавна такса за издаване на изпълнителен лист, възложени в тежест на подсъдимия. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 157, ал. 1, предл. 2, алт. 1 НК, без да са налице безспорни и несъмнени доказателства за извършено от него престъпление. ВКС, в настоящия си състав намира, че при безспорно установените по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно от СГС. Доказано е по категоричен начин, че на инкриминираната дата, касаторът е извършил описаните в обвинителния акт действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- З. Р. Л., като употребил достатъчна по обем и интензитет за постигане на намеренията му сила, обективирана чрез натискане на главата на свидетеля надолу към пениса си, поставяйки го в устата му. Описаните конкретни действия на подсъдимия по отношение на младежа, са доказани по един убедителен и изключващ всякакво съмнение начин. Обсъдени, в контекста на предмета на доказване по делото, са всички релевантни факти, а така също и възраженията на подсъдимия, във връзка с изводите за авторството на престъплението и тяхната доказателствена обезпеченост. Идентични на тези, релевирани в касационното производство, са били поддържани и пред въззивния съд, който отхвърляйки ги като неоснователни, с мотивите към проверяваната присъда им е дал задълбочен и аргументиран отговор, основан на закона и доказателствата по делото, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК. Поради това и преповтарянето им от настоящата инстанция е безпредметно. На внимателен анализ и проверка са подложени показанията на пострадалия свидетел З. Л., като предходната инстанция съвсем не е подходила безкритично, игнорирайки данните, установени чрез останалите доказателствени източници, както се твърди в жалбата. Показанията на Л. са оценявани съвкупно с тези на свидетелката Дайана Г., и проверени чрез заключенията на множеството експертизи, изслушани и приети по делото: съдебно- медицинска, съдебно- медицинска на веществени доказателства, съдебно медицинска на веществени доказателства по метода на Д. профилиране, комплексни съдебно- психиатрични и сексологични- за Л. и С., биологична. В тази насока касаторът основно възразява срещу кредитирането на свидетеля Л., чиито показания намира за необективни и вътрешно противоречиви. Предложената в тази насока аргументация е несъстоятелна, на първо място, защото необосноваността не е касационно основание, доколкото е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните от процесуалния закон, и следователно, не може да предпостави искането произнасяне от последната съдебна инстанция, и на второ място, защото касае обвинението, в частта му, за която деецът е признат за невинен и оправдан. Като е кредитирал едни доказателствени източници, а не други, но е изтъкнал достатъчно сериозни и убедителни съображения в мотивите си за това, основани на доказателствата по делото, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, включително при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Констатациите и изводите му са в съответствие с принципите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и разпоредбите на чл. 107 НПК, при което касационната инстанция намира, че СГС е извършил следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в процеса, съгласно чл. 13 НПК, в рамките на предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК. В този смисъл, касационната инстанция не намери пороци в осъществяваната от въззивния съд доказателствена дейност, за да се уважи искането за отмяна на присъдата на това основание. Напротив, в пълно съответствие със закона, установените от фактическа страна действия на М. С. правилно са квалифицирани като престъпен хомосексуализъм, с осъществяването на едната от формите на изпълнително деяние, а именно действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, чрез употребата на сила. Като е констатирал присъствието на всички обективни и субективни елементи на инкриминирания престъпен състав, по чл. 157, ал. 1, предл. 2, алт.1 НК, второинстанционният съд законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното съставомерно деяние по цитирания текст. В този смисъл, напълно законосъобразно СГС е упражнил контролните си правомощия по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, и отменявайки постановената от районния съд оправдателна присъда е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил. Фактическите обстоятелства, приети от него, и поставени в основата на новата осъдителна присъда, са подробно описани в обвинителния акт, поради което и процесуалните права на подсъдимия за защита по ясно и точно формулирано обвинение, са охранени. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че в своята константна практика ВКС многократно е указвал на съдилищата, че оправдателна присъда се постановява само когато инкриминираните и доказани в процеса факти изобщо не сочат на извършено от дееца престъпление, а конкретният случай безспорно не е такъв. Поради това, липсва основание да се удовлетвори искането в жалбата за оправдаването му, поради липса на извършено престъпление. Предвид горните съображения, като намери, че релевираните в жалбата на подсъдимия доводи са неоснователни, ВКС прие, че следва остави в сила обжалваната нова въззивна присъда, съобразно правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 102 от 15. 03. 2010г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5530/ 2009г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: