2 Р Е Ш Е Н И Е № 33 С., 07.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря Л. Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 915/2009 г. Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Т. К. 6” ООД, гр.Бургас срещу решение № 72 от 30.07.2009 г. по т.д.№ 158/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 4 от 17.06.1009 г. по т.д.№ 1/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е определена 18.09.2007 г. като начална дата на неплатежоспособността на касатора, молител в производството по чл.625 ТЗ. В касационната жалба касаторът поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, обосновани с възприетата от въззивния съд в разрез с константната практика на ВКС начална дата на неговата неплатежоспособност към момент, към който доказателствата сочели за притежавани от него краткотрайни активи с висока ликвидност, достатъчни да покрият краткосрочните му задължения. С Определение № 725 от 20.11.2009 г. настоящият състав е обосновал допустимостта на касационното обжалване с последователната практика на ВКС по въпроса, че неплатежоспособността по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т.е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. С оглед данните по делото и изложението към касационната жалба е прието, че основният материалноправен въпрос от значение за изхода на делото е този, свързан с определянето на началната дата на неплатежоспособност в хипотеза, в която настъпването й се дължи на съзнателни действия на търговеца, насочени към разпределение на паричните му средства и активи като дивидент, вместо за използването им за погасяване на безспорни негови задължения и за осъществяване на търговската му дейност. По този въпрос, както и по въпроса може ли за такава да се определи датата, следваща тази, на която е взето решението относно разпределението на печалбата или за такава следва да се счита датата, на която е извършено последното ефективно плащане по текущо задължение на търговеца липсва съдебна практика и с произнасянето по тях от ВКС е счетено, ще то допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да потвърди решението на съда по несъстоятелността по чл.630, ал.1 ТЗ в частта му относно началната дата на неплатежоспособност на настоящия касатор – 18.09.2007 г., въззивният съд приел, че независимо от доброто му финансово състояние през 2008 г., дружеството е спряло да обслужва задълженията си на 18.09.2007 г., а решението на общото събрание за разпределение на натрупаната през 2007 г. печалба в размер на 112 000 лв., взето от съдружниците в деня, предхождащ този на подаване на молбата по чл.625 ТЗ сочело на умишленото му водене към банкрут, поради което липсвало основание за определяне на друга начална дата на неплатежоспособността му. Касационната жалба е неоснователна. В чл.608 ТЗ неплатежоспособността е дефинирана като обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да покрива свое изискуемо парично задължение по търговска сделка, публично правно вземане на държавата и общините по повод търговската му дейност или по частно държавно вземане. Формалната предпоставка на несъстоятелността е обявителното, декларативно решение, което съдът постановява при констатиране на материалните предпоставки на търговската несъстоятелност, а именно 1./да се касае до правен субект, който има качеството на търговец и 2./ спиране на плащанията като обективно установено състояние на невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, което състояние към момента на постановяване на решението има траен характер. Следователно законът установява изискване за кумулативност на посочените материалните предпоставки поради своеобразната обективна връзка между тях. Вследствие на тази обвързаност спирането на плащанията са правно релевантни за несъстоятелността само ако са последица от трайната, обективна невъзможност за търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент от противното следва, че когато спирането се дължи на причини, които се дължат на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца (при ЮЛ изразената от органите на управление воля), а не на невъзможността да обслужва задълженията си, то институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е неприложим. При така изложената правна аргументация настоящият състав приема, че независимо от формираната от обявителното решение на Бургаския окръжен съд сила на пресъдено нещо по отношение неплатежоспособността на касатора, висящността на процеса по въпроса за началната дата на тази неплатежоспособност му позволява (без да ревизира влязлата в сила част на решението) при произнасянето по този въпрос да засегне и въпроса за наличието на предпоставките за обявяването й. Производството по делото е образувано по подадена на 05.01.2009 г. молба от настоящия касатор за обявяването му в неплатежоспособност или в свръхзадлъжнялост поради обективната му невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки с кредиторите “Ю. Ф. експрес” ЕООД в размер на 579.20 лв. с падеж 05.07.2006 г., ЕТ “В. – Н. И.” в размер на 4 253 лв. с падеж 11.10.2006 г. и “Е.-Т.” ООД в размер на 33 147.31 лв. с падеж 06.121.2007 г. Установено е по делото, че през 2007 г. ТД “Т. К. 6” ООД е било работещо търговско дружество с натрупана неразпределена печалба от минали години от 112 000 лв. , с краткотрайни активи от 140 000 лв. с активи с висока степен на ликвидност, от които 120 000 лв. в касова наличност, а реализираната в края на годината печалба възлиза на 43 000 лв. Според представения от молителя годишен отчет за финансовата 2008 г. дружеството не е реализирало приходи, а е направило разходи и е извършило плащания без връзка с оперативната му дейност в размер общо на 152 000 лв., от които 112 000 лв. печалба, разпределена между съдружниците му по решение на ОС от 17.12.2008 г., като наличните краткотрайни активи са намалели на 26 000 лв., а към 05.01.2009 г., датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ в размер на 21 000 лв. поради извършени погашения на данъчни задължения. Така представените доказателства не установяват посочения от молителя в годишния му доклад размер на наличните към 31.12.2008 г. краткотрайни активи, доколкото съпоставката им с тези към 31.1.2.2007 г. и при съобразяване на факта, че платената сума от 112 000 лв. е част от натрупаната до 2007 г. печалба обуславя извода, че същите следва да възлизат на 103 000 лв., а не на 26 000 лв. Независимо от безкритично възприетата им от съда достоверност, те и не обосновават извод за неплатежоспособност на молителя, тъй като анализът им сочи, че към падежа на задълженията към кредиторите - търговци дружеството е било в добро финансово състояние, следователно неговата задлъжнялост се дължи на липсата на намерение, а не на обективна невъзможност да ги погаси. Нещо повече, както правилно е отбелязъл въззивният съд, приемането на решение за разпределяне на дивидент в момент, в който дружеството не е могло да обслужва задълженията си сочи на умишленото му водене към банкрут. При този единствено логичен извод и при наличието на процесуална пречка за пререшаване на въпроса за неплатежоспосожбността на касатора, с оглед интересите на кредиторите, които институтът на несъстоятелността преди всичко е призван да обслужва, следва се сподели преценката на въззивния съд относно възприетата от него дата на неплатежоспособност, съобразена с извършените от настоящия касатор последни плащания на 18.09.2007 г., извън изолираното погасяване на данъчните му задължения, което несъмнено е свързвано с изискването на чл.628 ТЗ. Изложеното позволява да се приеме, че не са налице основанията за касиране на въззивното решение и то следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 30.07.2009 г. по т.д.№ 158/2009 г. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: