4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 498 София, 21.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. д. № 1701/2014 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. З. М.-И., в качеството й на синдик на [фирма] /н/, [населено място] срещу определение № 636/31.03.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 363/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 192 от 04.03.2014 г. по т. д. № 377/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба поради невнасяне на дължимата държавна такса и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател е въвел доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалното правило на чл. 620, ал. 5 ТЗ, основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по т. д. № 377/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд е образувано по предявен от Д. З. М.-И., в качеството й на синдик на [фирма] /н/, [населено място] иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека на недвижими имоти, собственост на ищеца, обективирана в нотариален акт № 86, том II, рег. № 1117, дело № 273/19.02.2007 г. на нотариус Мария Б., с район на действие Несебърски районен съд и рег. № 110 в рег. на нот. камара, който акт е вписан в Службата по вписванията с вх. № 837, акт № 105, том I, дело № 688/2007 г. С първоинстанционния акт исковата молба с правно основание чл. 170 ЗЗД е върната, поради невнасянето на дължимата държавна такса в размер на 2 229 096.70 лева в указания едноседмичен срок. Въззивният съд е приел, че освобождаването от държавна такса при предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността е предвидено при исковете по чл. 649, ал. 6 ТЗ. Тъй като посочената разпоредба е императивна и не може да се тълкува разширително, а в конкретния случай не се касае до иск, посочен в чл. 649, ал. 1 ТЗ, то правилно Кърджалийският окръжен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил хипотезите на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК. Формулирал е следният процесуален въпрос - дали предявеният по делото иск за прогласяване на нищожност на договорна ипотека е иск за попълване масата на несъстоятелността и приложимо ли е в случая правилото на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Цитирал е и е приложил следните съдебни актове - определение № 479 от 29.12.2008 г. по ч. т. д. № 339/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 309 от 21.11.2008 г. по ч. т. д. № 312/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о. Хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК предполага противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. Приложените от жалбоподателя съдебни актове са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки това в тях са разгледани различни хипотези несъотносими към настоящата /по първия цитиран акт е разгледано приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ при иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а по втория – при иск с правно основание 134 ЗЗД/. Относно критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отбележи, че по поставения процесуален въпрос са налице кумулативните предвидените предпоставки за допускане до касационно обжалване. На първо място така поставения въпрос е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е включен в предмета на спора, а на второ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липсата на трайно установена практика по него. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл. 630, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавна такса не се внася предварително. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ, озаглавена “Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия на синдика по събиране на невнесен капитал, прекратяване на договор, прихващане, както и отменителните искове. Изброяването на действията, чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е изчерпателно. Постоянна е съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на несъстоятелността /в този смисъл и цитираните от жалбоподателя съдебни актове/. Такива искове могат да бъдат както отменителните искове, така и искове за обявяване нищожност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане на задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, съществен е общия критерий – те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. Доколкото успешното провеждане на предявения иск по чл. 170 ЗЗД и прогласяване на нищожността на договорната ипотека би довело до удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец, то следва да се приеме, че този иск попада в категорията на исковете за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Изложеното дава основание да се приеме, че като е разрешил поставения въпрос в отклонение от задължителната съдебна практика, Пловдивския апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, а делото да бъде върнато на Кърджалийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по него. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 636/31.03.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 363/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 636/31.03.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 363/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, както и разпореждане № 192 от 04.03.2014 г. по т. д. № 377/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Кърджалийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на т. д. № 377/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: