5 Р Е Ш Е Н И Е № 256 София, 16.01.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 3133/ 2016година. Производството е по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. Т. и Е. М. Т., двамата от [населено място] , за отмяна на въззивно решение №1882 от 12.11.2015г по в гр.д № 2265/2015г на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №3027 от 07.07.2015г по гр.дело № 16548/2015г на Варненски РС, произнесено по предявен от молителите установителен иск за собственост на основание придобиване на недвижим имот по давност. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №75 от 17.02.2016г на ІІ г.о на ВКС и е влязло в сила . Твърдението по молбата е за основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , предвид откриването на нови писмени доказателства ,които са били в държание на ответната страна [община] , не са били взети предвид от съда и вещите лица по делото . Към молбата са приложени копия от разписен лист от 1956г , извадка от кадастралния план към този момент за имот пл. №849 и скица за него ,както и писмо от дирекция Общинска собственост с изх. дата 14.07.2004г до лицето Г. Д. , че една част от ПИ пл.№3071 по плана на к.к.”Чайка”не е общинска собственост. Според молителите ,основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е налице и новооткритите доказателства установяват обстоятелства от съществено значение за делото , а именно че имот пл.№849, съответно ПИ с пл.№3071, съответно идентифицираните имоти по исковата молба , са били собственост на физическото лице ,посочено в приложеното писмо изх.№О.-4-94.Г от 14.07.2004г ,а не на общината.Така е и според записа в разписния лист. Доказателствата са били в държание на ответната община , която не ги е представила по делото .Съображения по същество са изложени от адв. Д. Ответникът по молбата за отмяна [община] е изразил становище, че същата е неоснователна . Доказателствата не са нови , извадка от кадастрания план към 1956г е била представена от ответника и взета предвид от вещите лица и съда. Приложените към молбата документи съдържат същата информация , каквато и приетите по делото доказателства. Писмото до Г. Д. не представлява признание на правото на собственост от страна на общината. Становището на общинския служител не е становище по факти и не е от съществено значение за делото. С определение №263 от 04.10.2016г молбата е допусната до разглеждане на основание чл. 307 ал.1 ГПК . Молбата по същество е е неоснователна . В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК законът има предвид писмени доказателства за обстоятелства , които не са могли да бъдат доказани поради липса на документи или незнанието че такива съществуват , но не и доказателства или доказателствени факти , потвърждаващи изяснени и приети за установени обстоятелства. Въззивният съд изрично се е позовал на скиците от КП ,изготвен през 1965г . Представеното към молбата за отмяна копие е от кадастрално заснемане към 1956г ,което е взето предвид от назначеното по делото вещо лице инж. Ст К., идентифицирал отразяването на процесните ПИ -116 и ПИ - 172 по КК на район „Приморски” в основно и допълнително заключение. По КП от 1956г (който е и одобрен топографо- геодезически план ) двата процесни имота са идентифицирани от вещото лице като част от стар имот №846 (онагледено в изготвените към заключението комбинирана скица- приолжение №1 ,№ 3 по основното заключение и скица №4 по допълнителното заключение), а не като част от стар имот №849 по КП от 1956г. На сега приложеното от молителя копие-извадка от кадастралното заснемане , за имот№849 , също личат двата съседни имота. Вписванията за тях по приложения към молбата за отмяна разписен лист от 1956г са различни. За собственик на имот№849 е посочено физическо лице , а за имот№846 е посочено „военен обект”. Така е приел за установено и съда по делото ,в съгласие с изричните изводите по т.2 от основното заключение на в.л инж. К. (от 05.05.2015г),позовал се включително на данните по разписния лист към КП от 1956г при проследяване заснемането на двата процесни имота и отразяването им. Представените от молителя документи не са доказателства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК , щом са копия планове , взети предвид от приетата по делото съдебно-техническа експертиза . Освен това , доказателственото им значение е в подкрепа на фактически изводи, които решаващите съдилища безпротиворечиво са направили при разглеждането на спора по същество. Местоположението на имотите, възстановени от ПК – В. на Г. Д., представляващи части от имот пл. №3071 по плана от 1990г и съответно частта , закупена от настоящите молители с нот.акт№178/2003г(ПИ-115поКК.) също са идентифицирани в допълнителното заключение на в.л инж.К. от 03.06.2015г (отразени на четири комбинирани скици- приложение №3-6). При изяснени обстоятелства ,за които представените понастоящем към молбата писмени доказателства също свидетелстват , е бил разрешен въпроса за идентификацията на двата процесни два имота към 1956г и понастоящем. Те представляват плажна ивица (каменист терен и пясък), старата им кадастрална основа сега включваа част от морето, а останалата част – стъмен скат ,попадащи под режима на чл. 6 от ЗУЧК, респ. частна държавна или общинска собственост. Експертизата е отговорила на всички задачи , изяснени са били релевантните за спора обстоятелства и съдът е постановил решението си , възприемайки заключението. Остава и възможността да се прецени наличието на съществено значение за делото по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК при новооткрито доказателство. Що се отнася до представеното писмо изх.№О.-4-94.Г от 14.07.2004г , случаят не е такъв.В него няма индиция за връзка с процесния имот,предмет на иска, претендиран от ищите като придобит по давност.В становището на дирекция „Общинска собственост” при Общ. В. до Г. Д. последният е уведомен , че „ останалата част от ПИ пл.№3071 по плана на к.к„Чайка”не е общинска собственост”, което изцяло кореспондира с установеното от вещото лице , онагледено в скица-приложение №3,4,5 към допълнителното заключение по делото.Съдържанието на писмото не би могло да доведе до опровергаване изводите на вещото лице , че имотите по иска не са идентични с тези на Г.Д. ,за които е попълвана кадастралната основа на бивш имот пл.№3071 (т.2,т.3по допълнителното заключение ), нито до опровергаване констатациите какво представляват спорните два имота , което да изключи приложените от съда правила относно придобиването на държавни и общински имоти по давност . По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Следва да се присъдят разноски на ответната община , поискани предвид осъществена защита от юрисконсулт в настоящето производство по отмяна ,в размера на минимални определения за адвокатска защита съгласно наредба №1/09.07.2004г . Те са в размер на 566,37 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. Т. и Е. М. Т., двамата от [населено място] ,кв. В., [улица],за отмяна решение №1882 от 12.11.2015г по в гр.д № 2265/2015г на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №3027 от 07.07.2015г по гр.дело № 16548/2015г на Варненски РС на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК . Осъжда Н. Д. Т. и Е. М. Т., двамата от [населено място] ,кв.В., [улица] да заплатят на [община] сумата 566,37 лева разноски в производството . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: