1 Р Е Ш Е Н И Е № 59 ГР. С., 09.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 март през 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1106/13 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Радиана С. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, четвърто г.о. от 4.07.12 г. по гр.д. №71/12 г. на осн. чл.304, ал.1,т.1 и 4 от ГПК. С решението е уважен предявеният от Н. К. срещу молителката иск по чл.21, ал.2 от СК, отм. за 445/591,561 ид. части от процесния апартамент, както и иска на молителката срещу Н. К. по чл.21, ал.2 от СК, отм. за 146,561/591,561 ид.части от апартамента. Над този размер до цялото, претендирано от молителката за нейна индивидуална собственост, искът й по чл.21 СК, отм. е отхвърлен. Ответникът по молбата Н. К. я оспорва като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.1 от ГПК - според твърдението на молителката с представените във връзка с това основание доказателства тя се е снабдила от трети лица след влизане на решението в сила и категорични данни, че срокът е изтекъл няма. Едно от доказателствата - договор от 26.07.93 г. между Ст. С. и молителката, е било приложено към експертизата по друго дело на страните, насрочено според приложената призовка за 27.09.12 г.. Тогава, според твърденията на молителката, тя е могла да се снабди с него, а молбата за отмяна е подадена на 12.10.12 г.. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: Представените като нови писмени доказателства бележки, за които се твърди, че са на ответника, без да носят негов подпис и при изрично оспореното от него съставителство и авторство, не са ново доказателство за обстоятелство от значение за спора – членственото правоотношение с Ж./ арг. от чл.180 от ГПК/. Представеният проект на предварителен договор с машинописен текст между молителката и ответника с обещание първата да продаде на втория процесния апартамент също не е подписан и затова няма доказателствената сила на частен документ по чл.180 от ГПК. Договорът от 26.07.93 г. между строителя Ст. С. и молителката за дължими суми за строеж на апартамента, които тя се задължава да внесе в посочените срокове е сключен от нея. Т.е. тя е знаела за доказателството и е могла да се позове на него и да го изиска своевременно при инстанционното разглеждане на спора. Освен това, сам по себе си този договор няма съществено значение за спора, тъй като не удостоверява плащане на посочените като дължими суми. Въпросът за истинността на петте ордера, обект на С., като платежни документи в изпълнение на договора / според твърденията на молителката, макар да са издадени по –късно от предвидените в него срокове, при неспазване на които договорът се анулира/, е обсъждан от съдилищата при инстанционното разглеждане на спора. Затова представянето на договора не може да промени решаващите изводи на съда, формирани след обсъждане на платежните документи, за размера на вложените от страните лични средства в придобиването на апартамента, нито за титулярството в членственото правоотношение с Ж.. Последното се установява с други доказателства – списък на кооператорите, разпределителен протокол и нот. акт за придобиване собствеността на апартамента по чл.35 от ЗЖСК. Във всички тези представени по делото документи за начина, по който е строен и придобит апартаментът, фигурират съвместно и двете страни. Така не се установява основанието по чл.303, ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на посоченото решение на ВКС. Основанието по чл.303, ал.1,т.4 от ГПК също не е установено по делото – молителката твърди противоречие между решението на ВКС по гр.д. №71/12 г. и друго влязло в сила решение – на СГС по гр.д. №11300/11 г. Представила е препис от него без доказателства за влизане в сила, като последното не е безспорно между страните, според изявлението на представителя на ответника по молбата в съд. з. Така не е доказана първата предпоставка на основанието – две влезли в сила решения / което е от значение и за срока по чл.305,т.4 ГПК/, с които тъждествени /с еднакви страни, основание и искане/ спорове са решени противоречиво – ППВС №2/77 г. Доводите на молителката от съществото на спора, изложени в писмената защита, са по характер касационни оплаквания и ВКС не ги разглежда в извънинстанционното производство. Изчерпателно изброените основания по чл.303 от ГПК са изключителни, производството е за отмяна на влязло в сила решение, когато е неправилно поради точно определените в закона причини, които са различни от касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК за отмяна на невлязло в сила въззивно решение. Молбата за отмяна е неоснователна и на двете посочени основания и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Радиана Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. №71/12 г. от 4.07.12 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: