ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 102   София, 08.02.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на   трети  февруари  две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 75/ 2010   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Д. агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” - гр. С. срещу Определение № 1* от 5. ХІ.2009 г. по ч. гр.д. № 2381/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлено искането в определената левова равностойност на липсващите вещи, присъдени по изпълнителното дело, да се включи и 20% ДДС, както и законната лихва върху определената равностойност, считано от 27. ХІ.2007 г. - датата на подаване на молбата по чл. 414 ГПК (отм.). Жалбоподателят сочи съдебна практика в изложения от него смисъл за основателност на искането - Определение № 51/2.ІІІІ.2000 г. по гр.д. №808/ 1997 г. на Пернишки окръжен съд и Решение № 251/13.ІІІ.2001 г. по гр.д. № 1175/ 2000 г. на Пернишки окръжен съд. Иска определението да се допълни в изложения в жалбата смисъл. Ответникът по частната жалба ДП ”Национална компания ”Ж” - гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество, а ответникът по жалбата “БДЖ” Е. - гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно основание, нито по основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.), намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено в обжалваната от ДА ”Д” - гр. С. част първоинстанционното определение, с което е отказано върху определената равностойност на липсващи вещи на основание чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.), да се присъди и ДДС 20%, както и да се присъди върху определената равностойност законната лихва от датата на молбата по чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.). Изложени са съображения, че не е налице обект на облагане по см. на чл. 2 ЗДДС и че законна лихва не следва да се присъди, тъй като съдът, издал изпълнителния лист, не е разгледал предявения иск за равностойността на вещите. Касационно обжалване следва да се допусне по разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси - при определяне равностойност на липсваща вещ по чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.), следва ли да се включи ДДС върху равностойността, и следва ли да се присъди законна лихва върху равностойността от датата на молбата. Въпросите са релевантни за делото, тъй като от изхода им зависи правилността на определената равностойност на липсващата вещ. По тези въпроси следва да се приеме, че жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като представя копия от различни съдебни актове, с които са разрешени посочените въпроси и по които въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл на приетото: в Определение от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 808/1999 г. на Пернишки окръжен съд е включен и 22% ДДС в равностойността на липсващата вещ, в Решение № 251 от 13.ІІІ.2001 г. по гр.д. № 1175/ 2000 г. на Пернишки окръжен съд върху определената равностойност на липсваща вещ, е присъдена законна лихва от датата на молбата. Частната жалба е основателна. Разпоредбата на чл. 414 ал. 2 ГПК урежда производство по преминаване на изпълнение на притезание за предаване на вещ, към притезание за парично вземане, каквото липсва по изпълнителния лист. Притезанието за предаване на вещта се трансформира в парично вземане, поради което при определяне равностойността на липсващата вещ, тя следва да съдържа крайната цена, с която ищецът ще може да замести липсващата вещ - равностойността, която ще получи, трябва да е достатъчна, за да купи 4255 кг електролитна мед, следователно трябва да съдържа и 20% ДДС, за да може да се замести липсващата вещ с друга. Неправилно въззивният съд е отказал да присъди върху определената равностойност на липсващата вещ законната лихва от датата на молбата по чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.) - от 27. ХІ.2006 г. Равностойността на липсващата вещ е присъдена въз основа на заключението на експертизата, която е определила цената на липсващата вещ към дата 27. ХІ.2006 г., поради което и законната лихва върху присъдената равностойност се дължи от тази дата. С оглед изложеното въззивното определение в обжалваната част, с която е отказано да включи в определената равностойност и 20 % ДДС и е отказано да се присъди върху равностойността законна лихва от 27. ХІ.2006 г. - датата на молбата - следва да се отмени и да се постанови, друго, с което да се уважи искането в изложения смисъл. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 1* от 5. ХІ.2009 г. по ч. гр.д. № 2381/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на ДА ”Д” - гр. С. и вместо това постановява: Върху равностойността на липсващата вещ, определена на основание чл. 414 ал. 2 ГПК (отм.) с Определение от 28.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 511/ 1997 г. на Софийски градски съд, се дължи и ДДС 20 %, както и законна лихва върху равностойността, считано от 27. ХІ.2006 г. до окончателното изплащане. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: