Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. София, 23 април 2015 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 212 по описа за 2015 г
Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. П. А., депозирано на 6.01.2015 г, за възобновяване на НОХД № 30015/12 по описа на Районен съд, Монтана, по което е постановена присъда от 14.02.2012 г, влязла в сила на 1.03.2012 г.
С цитираната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 3.11.2001 г в [населено място] буче, обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у А. Д. А. и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 290 лв, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 476/96 по описа на РС, Оряхово, НОХД № 557/95 по описа на РС, Враца, и НОХД № 302/97 по описа на РС, Враца, а именно: една година и два месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 200 лв. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените му по НОХД № 475/02 по описа на РС, Бургас, НОХД № 180/03 по описа на РС, Берковица, НОХД № 212/03 по описа на РС, Враца, и НОХД № 30015/12 по описа на РС, Монтана, а именно: три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от една година, и глоба от 350 лв. На основание чл. 25, ал. 2 НК, е зачетено и приспаднато изтърпяното наказание по групираните присъди. С присъдата е отхвърлен предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, възлизащ на 290 лв, като е посочено, че искът е погасен по давност.
Искането е на основание чл. 423 НПК, а алтернативно, по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че осъденият не е знаел за воденото наказателно производство, тъй като не е участвал в процеса нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза. Алтернативно се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Иска се делото да бъде възобновено и да бъде предоставена възможност на молителя да участва при неговото разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.
Задочно осъденият моли делото да бъде възобновено.
Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо. Подадено е от задочно осъден при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата при задържането му на 19.09.2014 г /.
Разгледано по същество, е основателно.
Привличането на обвиняемия А. П. А. към наказателна отговорност, с постановление от 15.12.2011 г, е извършено в негово отсъствие / л. 131 от ДП /. Обвинението е предявено на определения му служебен защитник, адвокат Жасмина А.. Мярка за неотклонение не му е определяна. Съдебното производство е образувано с внасяне на обвинителен акт на 16.01.2012 г. Подсъдимият е търсен на адреса в [населено място], [улица], вх. „Д”, ап. 78, и на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но не е намерен и не е призован. Съдебната фаза е протекла изцяло в негово отсъствие.
ВКС намери, че са налице условията на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство. Съображенията за това са следните: Искането по чл. 423 НПК се уважава, освен ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Осъденият А. не е привлечен присъствено към наказателна отговорност, тоест, той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство още от досъдебната фаза. Не е участвал и в съдебната фаза. При това положение, следва да му се гарантира правото на лично участие в процеса, което предполага искането по чл. 423 НПК да бъде уважено. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, попадащи в обхвата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. На основание чл. 423, ал. 4 НПК, по отношение на молителя следва да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, Монтана, от 14.02.12 г, по НОХД № 30015/12.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районна прокуратура, Монтана.
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на А. П. А. мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |