Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * материалноправна легитимация на ищеца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. София, 28.02.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1404 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Б. срещу решение №29 от 30.01.2018 г. по в.т.д.№636/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №566 от 11.08.2017 г. по т.д.№1739/2016 г. на ОС Варна, са отхвърлени предявените от К. А. Б. срещу ЗК „Лев инс” АД искове: по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на внучката й Н. А. Б., вследствие на ПТП, допуснато по вина на Б. Р. Н., ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане; по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 392.60 лв., обезщетение за забава за периода 21.12.2013 г. – 20.12.2016 г., като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество и разноските пред въззивната инстанция.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че изводите на съда за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата са постановени в противоречие с материалния закон, като се иска отмяна на решението и уважаване на иска по чл.226, ал.1 от ЗЗД за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 396.60 лв., както и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция и пред ВКС.
Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, а е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред касационната инстанция.
Б. Р. Н. – трето лице помагач на страната на ответника не заявява становище.
С определение №637 от 12.11.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача Б. Р. Н., предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника ЗК „Лев инс” АД и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на Н. А. Б. - починалата внучка на ищцата К. А. Б.. Посочил е, че основният спорен въпрос във въззивното производство е този относно активната материално правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед качеството й на баба на починалото лице, като позовавайки се на задължителните указания дадени в ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г. е достигнал до извод, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата.
Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като изводите на АС Варна, отричащи по принцип активна материално правна легитимация на ищцата, противоречат на материалния закон. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. №364/2012 г. на ОС Русе, Б. Р. Н. е признат за виновен в това, че на 25.12.2011 г. в [населено място], при управление на МПС - л.а.„А. Р.” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.5, ал.2, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.117 от ЗДвП и чл.194 от ППЗДвП, като по непредпазливост е допуснал причиняването на смърт на дванадесетгодишната Н. А. Б. - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 от НК. Гражданската отговорност на Б. Р. Н. е била застрахована при ответното дружество с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като ищцата е възходящ сродник по права линия от втора степен – баба, на починалото в резултат на ПТП дете.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели и от заключението на приетата от ОС Варна СПЕ се установява, че между К. А. Б. и дванадесетгодишната й внучка - Н. А. Б., е имало много силна връзка. Вниманието на ищцата почти изцяло и непрекъснато било погълнато от любимата й, отраснала край нея внучка. Двете имали общи занимания – ходели заедно на църква, на събирания с приятелки на бабата в пенсионерските клубове, на плаж и на представления, а ищцата й предавала и уменията си да изработва картички. След смъртта на Н. А. Б. ищцата се променила, затворила се в себе си, плачела постоянно, ограничила социалните си контакти, не искала да излиза и да се вижда и говори, дори с близките си. Ищцата все още преживява случилото се, което обуславя повишена невротичност /неспокоен сън, вегетативни смущения, раздразнителна слабост, интровертна насоченост – затваряне в себе си и невъзможност за пълна свобода на действията, за пълна автономност/, чувство за непълноценност и неувереност, ищцата е вътрешно напрегната, неспокойна и емоционално лабилна. Случилото се представлява за нея стрес както в психологичен, така и в соматичен план, като в последвалите стресогенното събитие години, стресът се е трансформирал в дистрес-психотравма със съответните психосоматични симптоми – болки в главата, чувство за загуба на памет, липса на интереси, кошмарни сънища, световъртеж, повишена раздразнителност. Констатираните клинични симптоми могат да бъдат диагностицирани като смесено тревожно-депресивно разстройство, макар и с по-малка интензивност, а допълнително неблагоприятните факти, при които се е случило събитието – възрастта на ищцата и периода от годината /Р. Х. - семеен празник, натоварен по принцип с хубави емоции/, не дават възможност за рационално преработване на травмата.
Въз основа на изложените факти, настоящият състав на ВКС приема, че ищцата е активно материално легитимирана по предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед конкретните установени по делото обстоятелства, сочещи на силна привързаност и трайни емоционални връзки, водещи до надхвърляне /по интезитет и времетраене/ на нормално присъщите за родствената връзка, болки и страдания, ищцата следва да бъде обезщетена за действително претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на внучката й, като паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди /при съобразяване и на промяната в здравословното и емоционално състояние на ищцата, в резултат на процесния деликт и причинените й душевни болки, мъка и продължително страдание от нелепата и непрежалима загуба на любимата дванадесетгодишна внучка, а така също и предвид застрахователните лимити към момента на ПТП/, възлиза на сумата от 80 000 лв.
С оглед липсата на каквито и да е било ангажирани доказателства от страна на ответника /въпреки своевременно указаната му от първоинстанционния съд, с доклада по делото, доказателствена тежест/ относно наличие на каквото и да е било поведение на пострадалата, което да е допринесло за настъпилия вредоносен резултат, възражението за наличие на съпричиняване, се явява неоснователно.
В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено изцяло /включително и в частта, с която е отменено решението на ОС Варна в частта за разноските и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за въззивното производство/, като следва да бъдат уважени предявените от К. А. Б. срещу ЗК „Лев инс” АД искове: по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ за сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на внучката й Н. А. Б., вследствие на ПТП, допуснато по вина на Б. Р. Н., ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 392.60 лв. /определена по реда на чл.162 от ГПК/, обезщетение за забава за периода 21.12.2013 г. – 20.12.2016 г.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация и по исковете следва да заплати по сметка на ВКС сумата от 2087.85 лв. и по сметка на АС Варна сумата от 2087.85 лв., представляващи дължима държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия и направеното от ответника пред въззивната инстанция възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, следва да бъде присъдено в размер на сумата от 3662 лв. /от уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 6100 лв./, разноски за адвокатско възнаграждение пред АС Варна и в размер на сумата от 3600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС /с оглед уговореното и заплатено възнаграждение в размер под предвидения в Наредба №1/2004 г., минимум, възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението пред ВКС, се явява неоснователно/.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №29 от 30.01.2018 г. по в.т.д.№636/2017 г. на АС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД,[ЕИК] да заплати на К. А. Б. [ЕГН]: на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ, сумата от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на внучката й Н. А. Б., вследствие на ПТП, допуснато по вина на Б. Р. Н., ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 24 392.60 лв., обезщетение за забава за периода 21.12.2013 г. – 20.12.2016 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД,[ЕИК] да заплати на К. А. Б. [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 3600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС и сумата от 3662 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред АС Варна.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД,[ЕИК] да заплати по сметка на АС Варна, сумата от 2087.85 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 2087.85 лв., държавна такса за касационната инстанция.
Решението е постановено при участието на Б. Р. Н. [ЕГН] като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс” АД,[ЕИК]
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.