Ключови фрази
Ревандикационен иск * реституция * предпоставки


5

Р Е Ш Е Н И Е

N 59

София 17.06.2016 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5298/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска чрез процесуалния пълномощник адв. Л. Д. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-г състав от 30.06.2015г. по гр.д. № 16796/2013 г.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона. Касаторите поддържат, че няма законно изискване имотът да е само държавна или общинска собственост към момента на реституцията по ЗВСНОИ по З. и др. /ДВ бр. 15 от 21.02.1992 / , както е приел въззивният съд, отричайки възможността имотът да им бъде възстановен. На следващо място се прави довод за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по второто посочено в исковата молба основание за собствеността на ищците – придобивна давност . Според касаторите съдът неправилно е приел, че ответникът е бил владелец на имота, а не държател на основание наемен договор, за валидността на който не се изисква наемодателят да е собственик на имота.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва жалбата като поддържа, че изводите на съда за отсъствие на предпоставките на чл.2 ЗВСНОИ по З. и др. са законосъобразни. Имотът не е бил държавна собственост при влизане в сила на закона и не съществува във вида, в който е отчужден, защото е застроен в изпълнение мероприятието, за което е извършено отчуждаването. Поддържа се също така, че не е установена безспорна идентичност на описания в исковата молба имот с този по отчуждителната преписка от 1980г.
Касационното обжалване е допуснато с определението по чл. 288 ГПК № 654 от 17.12.2015г. по правния въпрос: пречка ли е включването на имот в капитала на търговско дружество с едноличен собственик държавата, да бъде възстановена собствеността върху този имот по ЗВСНОИ по З. и др.,
По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Предпоставките за възстановяването на собствеността в отделните реституционни закони /ЗВСОНИ, ЗМСМРА, ЗСПЗЗ/ са различни, но общото между всички тях е, че не се допуска засягане на правата на трети лица, придобили правомерно собствеността след отнемането й от държавата към момента на реституцията по съответния приложим закон. В чл.1 от основния реституционен закон – ЗВСОНИ обн. ДВ бр. 15/1992г. изрично е предвидено, че подлежат на възстановяване недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по 61 ТЗ. Това правило за допустимост на реституцията по отношение на имуществото, притежавано от държавни или общински фирми или еднолични търговски дружества на държавата и общините не е възпроизведено в чл. 1 и 2 ЗВСНОИ по З. и др., но следва да бъде приложено по аналогия поради сходство на случаите. При действието на Конституцията от 1971 г. отделните стопански субекти /държавни предприятия/, както и общините не са притежавали право на собственост. На основание чл. 7 ЗС на тях е предоставяно от държавата само право на оперативно управление, чрез което са упражнявани собственическите правомощия върху държавната /общонародна/ собственост като единен фонд – чл. 15 от Конституцията от 1971г. С Конституцията от 1991г. са регламентирани държавната, общинската и частната собственост, а с чл. 17а ЗППДОП /отм./ обн.ДВ бр. 38 от 8.05.1992 г. от държавната собственост е отделена тази, която е била предоставена за оперативно управление на стопанските субекти и преобразуваните търговски дружества. Тъй като по своя произход това е бивша държавна собственост, няма основание принципът, залегнал в чл. 1 ЗВСОНИ да не се приложи и по отношение на реституцията по ЗВСНОИ по З. и др. В този смисъл е и решение на ВКС, І г.о. № 186 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 650/2014 г., според което може да се проведе възстановяване на собствеността по чл. 2 ЗВСВНОИ, ако са налице и останалите предпоставки на закона, когато имотът е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ.
По основателността на касационната жалба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска са твърдяли в исковата молба, че са собственици по реституция на основание ЗВСНОИ по З. и др. на имот с площ от 1157 кв.м. , попадащ в югоизточната част на УПИ І-782 кв.20 м. Н. ”О. и съседни жилищни територии” по действащия устройствен план на С.. Същият е бил отчужден, а с решение по адм.№ 565/1998г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 11.06.1999г. отчуждаването е отменено. След връщане на полученото парично обезщетение, собствеността е възстановена, а ответникът [фирма] владее имота без правно основание. Като алтернативно основание за придобиване на собствеността, ищците са посочили придобивна давност с твърдение, че са владяли имота от датата на отмяна на отчуждаването през 1999г. до 2011г.
Ответникът е възразил в отговора на исковата молба срещу наличието на предпоставките на закона за отмяната на отчуждаването, което задължава съда да проведе косвен съдебен контрол за законосъобразността на отчуждаването .
Софийският градски съд е отменил изцяло решението на Софийския районен съд, 38 състав от 04.07.2013 г. по гр. д. № 24728/2011 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] ревандикационен иск.
Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот на основание реституция по ЗВСНОИ по З. и др. , тъй като към момента на постановяване на съдебния акт по чл. 4 ЗВСВНОИ имотът не е бил държавна или общинска собственост, а е бил в патримониума на друг правен субект – търговско дружество, чийто правоприемник е ответника. Според въззивния съд реституцията е деривативен придобивен способ и чрез нея се отменят за в бъдеще последиците на отчуждителния акт в полза на държавата /общината/, поради което правоимащите могат да придобият собствеността върху одържавения имот само ако той се намира в патримониума на субекта, в полза на който е извършено отчуждаването – държавата или общината. По второто заявено от ищците основание за собственост – придобивна давност , съдът е изложил съображения, че от постановяване на съдебното решение за отмяна на отчуждаването до предявяване на настоящия иск, ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху имота в качеството му на собственик, а не на държател. Ищците не са могли да владеят процесния имот чрез ответното дружество въз основа на сключения договор за наем, тъй като наемното правоотношение е било лишено от основание и не е породило желаните от страните правни последици, както и поради обстоятелството, че собственикът на един имот не може да го владее за друго лице.
С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд, че не са били налице предпоставките на ЗВСНОИ по З. и др. за възстановяване на собствеността на ищците, защото имотът не е бил държавна или общинска собственост, е незаконосъобразен.
Имотът, който е отчужден по реда на З. от наследодателя на ищците е бил незастроен и за възстановяването му е приложима разпоредбата на чл.2 ЗВСНОИ по З. и др. В тази хипотеза отмяната на отчуждаването по искане на бившите собственици е допустима, ако върху имота не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона. Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 19 от 24.01.2011 г. по гр. д. № 214/2010 г., I г. о. по реда на чл.2 ЗВСНОИ се възстановяват правото на собственост върху онези незастроени имоти, които са били отчуждени по благоустройствените закони посочени в чл.1, върху които към влизане в сила на реституционния закон не е започнало строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което е бил отчужден имота, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение. Съгласно изслушаното по делото експертно заключение и обясненията на вещото лице в съдебното заседание на 09.03.2012г. пред първоинстанционния съд, в процесния имот попадат сграда и навес с един покрив, предназначени за спомагателни дейности. За такива имоти не се съдържат предвиждания по градоустройствения план и по делото няма данни да са издадени строителни книжа при построяването им. Това е прието и в решението на Софийския градски съд, с което е отменено отчуждаването. През имота не преминават комуникационни съоръжения и той не попада в сервитута на електрическия кабел, минаващ наблизо. При тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСНОИ за възстановяване на собствеността. Мероприятието , за което е отчужден имотът – културен отдих и туризъм не е реализирано, а постройките, които се намират в него са второстепенни, не е доказано да са предвидени по градоустройствения план за мероприятието, в което попада имота – терен на подстанция „О.” , нито има за тях строителни книжа. Търпимостта им от гледна точка на § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ, не е релевантно за преценката, относима за реституцията по ЗВСНОИ по З. и др. относно фактическото реализиране на отчуждителното мероприятие към влизане в сила на закона през 1992г.
Неоснователно е възражението на ответника [фирма] , че не е доказана идентичност между отчуждения имот и процесния. Изводите на въззивния съд, който е приел, че имотите са идентични, са направени при цялостна преценка на доказателствата и са обосновани. Правилно съдът е приел, че при отчуждаването е допусната техническа грешка при изписването на квартала, в който се намира имота, но с оглед съдържащите се в отчуждителната преписка доказателства и заключението на вещото лице, което е определило точно местоположението на имота в кв.1 и го е изобразило графично, се налага извод за идентичност на процесния имот с притежавания от наследодателите на ищците.
Неоснователно е възражението на ответника [фирма] , че е придобил имота по давност. След влизане в сила на решението на Софийския градски съд по а.х.д. № 565/1998г. на 11.06.1999г. и връщане на паричното обезщетение на 25.10.1999г. от бившите собственици, собствеността им е възстановена. Те са отдали имота под наем на ответника, и въз основа на наемния договор той е бил държател. Собствеността на ищците е оспорена за пръв път през 2011г. като ревандикационния иск е предявен същата година, следователно срокът на давността по чл. 79 ал.1 ЗС не е изтекъл , дори и да се приеме, че с оспорването на собствеността на ищците по повод попълването на кадастралната основа, ответникът е демонстрирал намерение за своене и е превърнал държането във владение. Следователно упражняваната от ответника фактическа власт към настоящия момент е без основание.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 т.3 ГПК поради допуснато от въззивния съд нарушение на закона и спорът да се реши по същество като предявеният иск се уважи, тъй като ищците са доказали предпоставките на чл. 108 ЗС - придобиване на собствеността на имота по реституция и владението му от ответника без правно основание.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ищците – касатори следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер 7 073 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-г състав № 4714 от 30.06.2015г. по гр.д. № 16796/2013 г. изцяло , включително и за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , че М. С. Д., С. С. Д. и двете от [населено място], [улица] вх.Б ет.3 , А. Д. , А., В. [улица]/7 са собственици на по 1/6 ид.ч., и Р. В. Вампирска от [населено място], [улица] на ½ ид.ч. всички със съдебен адрес адв. Любимка Д. [населено място], [улица] ет.3, на недвижим имот с площ от 1157 кв.м., съставляващ имот пл. N 1653, по кадастрални план от 1949г., попадащ в действащия ЗРКП на м. „Н. О.”, кв.20, УПИ I, имот 728, в терен предвиден за „Елетроснабдяване–С. , ЕСП–Запад, при граници:улица, от три страни терен на„Елетроснабдяване–С. , ЕСП–Запад,о тбелязан със зелен контур по букви А-Б-В-Г-А в скица N 2, към със заключението на вещото лице от 05.03.2012г. на лист 232 от гр.д.№ 24728/2011, на Софийския районен съд, 38 състав , представляваща неразделна част от настоящото решение и
ОСЪЖДА [фирма] да предаде на основание чл. 108 ЗС на М. С. Д., С. С. Д. , А. Д. и Р. В. Вампирска владението върху гореописания имот.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска сумата 7073лв. /седем хиляди седемсет и три лева/ разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: