О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 06.01.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5389 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 5006 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 556/2015 г. на Благоевградски окръжен съд е потвърдено определение № 1560 от 05.06.2015 г на районен съд [населено място], с което е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК искова молба по гр.д. № 1094/2013 г. Срещу определението на Благоевградски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 3899 от 17.11.2015 г., подадена от М. А. М. от [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите следва ли съдът при оставяне на исковата молба без движение да даде на ищеца конкретни, ясни, точни и прецизни указания; съставлява ли основание за връщане непредставянето на поправена искова молба, когато недостатъците са отстранени с уточняващи молби с препис за ответниците и законосъобразно ли е определение за освобождаване от държавна такса, постановено след връщане на исковата молба, разрешени в обжалваното определение на въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са определение № 172 от 29.02.2012 г. по ч. гр.д. № 741/2011 г. на ІV г.о. ВКС; определение № 6 от 09.01.2013 г. по ч. гр.д. № 654/2012 г. на І г.о. ВКС; определение № 133 от 26.02.2013 г. по ч. гр.д. № 806/2012 г. на ІV г.о. ВКС; определение № 35 от 28.01.2014 г. по ч. гр.д. № 15/2014 г. на ІІ г.о. ВКС; определение № 32 от 21.01.2010 г. по ч. гр.д. № 468/2009 г. на І г.о. ВКС и определение № 438 от 27.06.2016 г. по ч. гр.д. № 2134/2013 г. на ІV г.о. ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: С искова молба вх. № 8189 от 22.11.2013 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 1094/2013 г. на районен съд [населено място], ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 26 ЗЗД срещу Община [населено място]. Изложени са твърдения, че ищецът е собственик по наследство от А. М. М. на три недвижими имота, посочени по бивши планоснимачни номера по плана на [населено място]; че с решение на Поземлената комисия правото на възстановяване на имотите (бивши земеделски земи) е отказано, а ищецът е обезщетен с поименни компенсаторни бонове, които е отказал да получи; че върху имотите не са били реализирани строителни мероприятия към момента на приемане на ЗСПЗЗ, както и че ответникът се е разпоредил с имотите в полза на трети лица, които не са известни на ищеца. Претендира се да се възстанови правото му на собственост върху имотите, а Общината да бъде осъдена да предаде владението им, съответно да бъдат осъдени да предадат владението им третите лица, в полза на които са извършени евентуални разпореждания, които да бъдат прогласени за нищожни. С разпореждане от 31.05.2014 г. съдът е оставил производството по делото без движение поради констатирани нередовности на исковата молба с указания до ищеца в седмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по исковете; да представи удостоверения за данъчна оценка а имотите; да посочи ответниците по исковете по чл. 108 ЗС; да уточни придобивното основание на наследодателя си; влезли ли са в сила решенията на поземлената комисия, както и да индивидуализира имотите към предявяване на иска и да представи скици. С молба от 18.06.2014 г. ищецът е посочил, съответно приложил три договора за покупко-продажба, сключени от наследодателя му и е поискал съдът да задължи ответника да посочи основанието, на което владее имотите и разпоредил ли се е с тях, в чия полза и с какви актове, съответно да представи тези актове. Заявил е, че поддържа иска по чл. 108 ЗС по отношение на Община [населено място], както и че оттегля иска с правно основание чл. 26 ЗЗД. С разпореждане от 27.06.2014 г. съдът отново е оставил производството по делото без движение с повторни указания до ищеца да уточни придобивното основание на наследодателя си и влезли ли са в сила решенията на поземлената комисия. С молба от 10.10.2014 г. ищецът отново е посочил трите договора за покупка на имоти от наследодателя му и повторно е поискал съдът да задължи ответника да посочи основанието, на което владее имотите, разпоредил ли се е с тях, в чия полза, с какви актове, както и да представи тези актове. С молбата е въведено и искане за освобождаване на ищеца от държавна такса по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК. С разпореждания от 22.12.2014 г. и от 27.01.2015 г. съдът е задължил ответника да посочи основанието си за собственост върху процесните имоти, разпоредил ли се е с тях и в чия полза, както и да представи актовете за разпореждане. С писмо от 03.02.2015 г. [община] е уведомила съда, че посочените от ищеца имоти (бивши имоти с планоснимачен номер) попадат в урегулирани поземлени имоти, които са изцяло застроени и за които са съставени актове за общинска собственост. С разпореждане от 05.02.2015 г. съдът отново е указал да ищеца в седмичен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности при предявяване на иска. С молба от 26.02.2015 г. ищецът е въвел твърдения, че Общината не е предоставила точни сведения за всички претендирани от него имоти; оспорил е представените актове за частна общинска собственост и е поискал да бъде продължен срокът за изправяне нередовностите на исковата молба. С разпореждане № 1560 от 05.06.2015 г. съдът е определил на ищеца нов седмичен срок за изправяне на нередовностите. С молба от 24.04.2015 г. ищецът е посочил, че е изпълнил указанията – представил е доказателства за данъчна оценка на имотите, посочил е цената на иска, придобивното основание на наследодателя си, представил е скици на имотите. Уточнил е, че исковете са предявени срещу Община [населено място] и [фирма], на които е посочил адреси за призоваване и е поискал съдът да се произнесе по молбата му за освобождаване от държавна такса. Към молбата уточнение е приложил копия от всички посочени в нея доказателства. С определение № 1560 от 05.06.2015 г. съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК и е прекратил производството по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД поради оттеглянето им, както и производството по исковете с правно основание чл. 108 ЗС поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба. Определението, в частта с която е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 108 ЗС е потвърдено с определение № 5006 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 556/2015 г. на Благоевградски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че недостатъците на исковата молба не са отстранени в срока, указан от съда, поради което връщането и е законосъобразно. Приел е, че не е посочена данъчната оценка на всеки от имотите с оглед определяне цената на иска в съответствие с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК; че не е посочено кой е ответникът по всеки от исковете, не са посочени точно имената и адресите им, нито са изложени обстоятелства за правния интерес от иска спрямо всеки от ответниците; не е посочил придобивния способ за правото си на собственост, поради което липсват основанията, на които се основават исковете; не е посочил завършена ли е процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ и не е индивидуализирал имотите по действащата кадастрална карта на града. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по повдигнатия от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК и в частност следва ли съдът да даде на ищеца конкретни, ясни, точни и прецизни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и да постанови връщането и само в случай на неотстраняване на нередовностите. Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания. В нарушение на така установената практика въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите, изразяващи се в непосочване на данъчна оценка на имотите, скици с оглед индивидуализирането им съгласно действащия план на града, както и имена и адреси на ответниците – в изпълнение на дадените му указания ищецът е представил данъчни оценки за всеки от имотите (л. 51-55 от гр.д. № 1094/2013 г. на районен съд [населено място]), актуални скици от Служба по геодезия, картография и кадастър, [населено място], приложени към молба уточнение от 24.04.2015 г., в която молба са посочени и имената и адресите на ответниците по исковете. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че на ищеца не са дадени указания да уточни за кои имоти претендира връщане на владението от ответника [община] и съответно от ответника [фирма]. На ищеца не са дадени и указания да посочи от какво произтича правото му на собственост – дадените от първоинстанционния съд указания с разпореждания от 31.05.2014 г., 27.06.2014 г., 05.02.2015 г. и от 05.06.2015 г. са да уточни придобивното основание на наследодателя си, което указание е изпълнено. Не е съобразил, че с разпореждания от 22.12.2014 г. и от 27.01.2015 г. първоинстанционният съд е задължил ответника (преди да е придобил качеството на страна в процеса) да посочи основанието си за собственост върху процесните имоти, т.е. да посочи обстоятелства, които не са от значение за редовността на иска при твърдения на ищеца, че ответника владее без основание и биха били от значение по съществото на правния спор само при въведени от ответника възражения, че владее имотите на противопоставимо на ищеца основание. Същевременно, първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца да посочи от какво произтича правото му на собственост и при изложени в исковата молба противоречиви твърдения, не е дал указания да се уточни основанието, на което ищеца счита, че е собственик на процесните имоти. Съдът е следвало да извърши преценка за редовността на исковата молба и допустимостта на исковете едва след дадени указания в посочения смисъл, поради което връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК се явява незаконосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на точни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5006 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 556/2015 г. на Благоевградски окръжен съд. ОМЕНЯВА определение № 5006 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 556/2015 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1560 от 05.06.2015 г на районен съд [населено място] за връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК на исковата молба по гр.д. № 1094/2013 г. в частта и по исковете с правно основание чл. 108 ЗС. ВРЪЩА делото на районен съд гр. Гоце Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: