Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр.София, 21.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 603 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано по искане на осъдената М. Г. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1038/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Искането се позовава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК Твърди се нарушение на правото на защита поради липсата на произнасяне по надлежно направени доказателствени искания, незаконосъобразно иззета вещ, предмет на кражбата и игнориране на самопризнанието на друго лице за извършителство на престъплението. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) претендира за явна несправедливост на наказанието, поставяйки акцент върху стойността на предмета на престъплението и семейното положение на подсъдимата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 227 от 06.11.2014 г. на Плевенския районен съд по н. о. х. д. № 750/2014 г. подсъдимата М. Г. С. е призната за виновна в това, на 06.03.2014г. в гр.Пл., повторно в немаловажен случай, чрез използване на специален начин – особена ловкост, да е отнела чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 430 лева от владението на А. З. П., без нейното съгласие с намерението противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 7 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от осем месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 5420/2012г. по описа на Районния съд – гр.Варна и е определил първоначален общ режим на изтърпяване на лишаването от свобода в затвор. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото. С решение № 43 от 20.02.2015 г. на Плевенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1038/2014 г. присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Изтъква се нарушение на правото на защита, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по искане за назначаване на съдебно психиатрична експертиза и разпит на свидетел - очевидец на извършената кражба от св. Н.; че вещта незаконосъобразно била иззета от св. Ц.; че охранителните камери не установявали отнемането на предмет от джоба на пострадалата; че съдът игнорирал самопризнанието на св. Н. и бременността на подсъдимата, която правела обективно невъзможно описаните в мотивите от съда движения за извършване на кражбата. Същите доводи са били представени и на вниманието на въззивния съд, който в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал.2 НПК в решението си е дал подробно аргументиран, конкретен и законосъобразен отговор. Няма основание да се приеме, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е отстранил процесуалните нарушения на първоинстанционния съд. Вътрешното убеждение относно релевантните факти и обстоятелства е било формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. При формална проверка се установява, първо, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по искането на защитата за назначаване на експертиза и разпит като свидетел на лицето Н. С., респ. не са пренебрегнали процесуалното си задължение и надлежно са мотивирали определението си. Второ, съдът поначало има задължението да назначи съдебно психиатрична експертиза само, когато съществува съмнение относно способността на подсъдимия с оглед на неговото психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях (чл. 144 НПК). Видно от мотивите на Плевенския окръжен съд обясненията на подсъдимата относно релевантните обстоятелства не са пораждали съмнения, които да са налагали изследване на нейното психическо състояние. Конкретни обстоятелства не се изтъкват и в искането за възобновяване на наказателното дело. Доводът е обоснован от защитника с най-общи съображения, изразяващи собствената му преценка за личността на подсъдимата. Напълно логично е, че съдът не може да проведе разпит, когато е в невъзможност да открие посочения свидетел поради това, че същият е с неизвестно местоживеене в чужбина, каквато констатация е била направена в резултат на положените в нужната степен усилия да се осигури явяването на свидетеля в открито съдебно заседание. Установената от съда връзка на подсъдимата С. с веществения обект, предмет на кражбата, не се е основавала единствено на кредитираните показания на св. Ц.. Присъствието на мобилния телефон на св. П. в чантата на подсъдимата е било по несъмнен начин изяснено и чрез други доказателствени средства, в т. ч. от обясненията. Не са останали встрани от вниманието на съда и показанията на св. Н., съдържащи самопризнание за извършената кражба, които са били оценени като недостоверни и депозирани с цел да подпомогнат защитната версия на подсъдимата. Свидетелските показания са били аналитично обсъдени както поотделно, така и в логическата им връзка с останалите доказателствени източници. Доводите, че авторството не се установявало от кадрите на охранителните камери, както и съображенията, подкрепени с обстоятелството за бременността, са насочени срещу фактическите констатации на съда по същество, че подсъдимата С. се е навела и с бързи движения на дясната си ръка е взела телефона от десния джоб на палтото на пострадалата, след което го е скрила зад дългия си шал, увит около врата й. Те представляват оплакване за необоснованост, което не е основание за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд многократно е подчертавал в свои решения, че не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и не може да преоценява доказателствените материали, подменяйки по този начин свободното съдийско убеждение (напр. Решение № 551/2003 г. по н. д. № 501/2003 г.). В конкретния случай направеното заключение за авторството е основано на самопризнанието на подсъдимата в обясненията й от досъдебното производство, подкрепено от показанията на св. И., възпроизвел личните си възприятия с помощта на техниката за видеонаблюдение, кадрите от видеозаписите, подложени на експертно изследване и останалите доказателства, които съдът е счел за убедителни и достоверни. Плевенският окръжен съд е разрешил всички въпроси от фактическо естество, в т. ч. използването от подсъдимата С. на особено ловки движения на ръката за отнемане на вещта и въз основа на свободната съдийска преценка като съд по същество е приел наличието и на квалифициращото обстоятелство, обхванато от умисъла на дееца. В рамките на установените фактически положения правната квалификация е законосъобразна и от гледна точка на материалния закон съдът не е допуснал нарушение. Липсва е явна несправедливост на наложеното наказание. Индивидуализирано в размер от две години то държи сметка и за семейното положение на осъдената. Върховният касационен съд не установи очевидно несъответствие с тежестта на престъплението, данните за личността и целите по чл. 36 НК, които да оправдават поисканото възобновяване на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Г. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1038/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: