Р Е Ш Е Н И Е № 150 С о ф и я, 27 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 321/2012 година. Производство по глава 33 от НПК. От името на осъдения Д. Г. Д. от [населено място], област П. е подадено искане по чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в сила решение № 400 от 09.12.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по ВНОХД № 1194/2011 г., като на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК се навеждат доводи за съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за възобновяване на делото и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно произнасяне „по същество”, както „повелява закона”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Д., лично и чрез процесуалния си представител адв.Ст.Г. от АК-П. поддържа искането си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от окръжния съд. Върховният касационен съд провери решението в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда № 30164 от 05.11.2008 г, постановена от Карловския районен съд по НОХД № 192/2006 г. осъденият Д. Г. Д. от [населено място], област П. е признат за виновен и осъден за извършено в периода от 20.11.2005 г. до 14.04.2006 г. в [населено място], област П. престъпление по чл. 339,ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е наказан с 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда Д. е признат за невинен и е оправдан по другото предявено му обвинение за приготовление за извършване на престъпление по чл.308, ал.1 от НК, инкриминирано по чл.308, ал.5 вр.ал.1 от НК. Постановено е редица веществени доказателства, подробно описани в присъдата, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила. Против присъдата е бил подаден протест от районна прокуратура-Карлово с оплакване за неправилността й в частта досежно оправдаването на Д. по обвинението по чл.308, ал.5 от НК и заради явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за осъждането му и по второто му обвинение, завишаване на размера на наложеното му наказание за престъплението по чл.339, ал.1 от НК и ефективното му изтърпяване, което да бъде и общото наказание, което да изтърпи за двете повдигнати му обвинения. Тя е била обжалвана и от защитника на осъдения адв.Г. в осъдителната й част с доводи за наличие на неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна и по това обвинение, със законните последици. С решение № 400 от 09.12.2011 г. по ВНОХД № 1194/2011 г. Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта й досежно обвинението по чл.308, ал.5 вр.ал.1 от НК и в тази част е прекратил наказателното производство срещу Д. заради изтекла давност за наказателното му преследване за това престъпление, а в останалата част присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна. Решението относно обвинението по чл.339, ал.1 от НК не подлежи на касационна проверка и е влязло в законна сила на 09.12.2011 г. В искането от името на осъдения Д. от 03.02.2012 г. се заявяват всички основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и свързано с чл.422, ал.1, т.5 от НПК се иска отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда в осъдителната й част по обвинението по чл.339, ал.1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или произнасяне от ВКС по същество, съобразно правомощията му по закон. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането е подадено в законоустановения срок, от страна, имаща право на такова искане, срещу въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В началото на искането категорично е заявено „безспорното по обстоятелствата”, а именно къде и какви боеприпаси са открити и иззети, като се поставят проблемните въпроси – дали местата на намиране са „общодостъпни” или „скрити”, от кога следва да се счита осъденият да ги е открил и без надлежно разрешение държал, за да е съставомерно деянието му. В процесуално отношение се визират нарушения на чл.чл.162, ал.2, 163, ал.2 от НПК, противоречивост в показанията на разпитаните поемни лица, неоснователен отказ за допускане на дактилоскопна експертиза, което в крайна сметка довело до неправилното приложение на материалния закон, най-малкото заради липса на елементи от субективната страна на състава на престъплението, за което Д. е осъден, по предположения, в разрез и с разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК поради малозначимостта му. Всички тези въпроси са били поставени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд и са получили своето разрешение, доказателствено, чрез уважаване на относимите към предмета на доказване искания на страните за допускане на доказателства при трикратното разглеждане на делото заради смяна на съдиите-докладчици по делото в първата инстанция, така и в мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища. Това е позволило за проверка на достоверността на твърденията на осъдения Д. и на майка му св.Г., освен показанията на поемните лица св.Л., св.П. и св.А., да се изслушат като свидетели полицейските служители Б., Б., Ч., Г., К., а по искане на защитата и експерта Г., като избирателно в искането се коментират само показанията на първите двама. С основание е било отказано допускането на дактилоскопна експертиза за откриване, изземване и евентуално изследване на дактилоскопни следи по откритите боеприпаси две години след претърсването, което обаче не е повлияло върху убедителността на изводите на съда чии са и кой е държал същите, а именно осъденият Д.. В тази насока съдът е обсъдил обстойно показанията на майка му, св.Г., свързано и с останалите доказателства по делото и с основание е отказал да й се довери, както заради вътрешната им противоречивост, така и на формалната и житейска логика. Тя хаотично е твърдяла как е искала да изхвърли останалите от мъжа й оръжие, части за оръжие и боеприпаси на различни места, как ги е разнесла на различни места из къщата, включително и на ползвания от осъдения етаж, в гаража, как видяла болния й мъж да слага такива неща в джипа, как чужди хора „шетали” из къщата й – все версии, които правилно съдът е приел за предлагани за оневиняване на сина й Д., но опровергани от останалите доказателства по делото. В крайна сметка, както при събирането и проверката с доказателствено относимите процесуални способи, така и в аналитичната си дейност съдът е спазил законовите изисквания по установяване на достоверността на доказателствата и доказателствените средства и е извел убедително правно релевантните факти, посочвайки поддържащата ги доказателствена основа и е отхвърлил твърденията на осъдения и на майка му св.Г., което също подробно е аргументирал. Право на инстанциите по фактите е да приемат едни факти за доказани, а други да отхвърлят и за това те не могат да бъдат упреквани, ако са го сторили съобразно изискванията на НПК, както е в случая, поради което оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали и от въззивния съд е неоснователно и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото. В рамките на правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК материалният закон е приложен правилно. Като не се спори къде са открити боеприпасите, за държането на които е осъден Д., се поставят въпроси с оглед субективната страна на престъплението – доколко те са били на „общо достъпни” места, видими в ежедневните домашни битови дейности и доколко ангажиментите му около болестта и смъртта на двама негови близки са му отнели възможността да ги види (намери) и обяви на компетентните органи и дали за това следва да носи наказателна отговорност. И в тази насока съдът е дал правдив и законосъобразен отговор, отхвърляйки опита на майка му св.Г. да го оневини, поемайки вината за „разпиляването” им на различни места из къщата, включително и на етажа, ползван от осъдения Д.. Вярна е само констатацията на защитата му, че след като не може да се установи кога точно той ги е открил (при позицията му те да са наследство от баща му), съдът е следвало в диспозитива на присъдата да посочи не придобиването им „на 20.11.2005 г.”, а че „в периода от 20.11.2005 г. до 14.04.2006 г.” е придобил и държал без надлежно разрешение тези боеприпаси, което не променя наказателната му съдба. В чл. 339, ал.1 от НК законодателят по принцип не обвързва неразрешените действия с огнестрелно оръжие (придобиване, държане или предаване другиму) с времетраенето им, доколкото престъпният състав не предвижда никакви срокове. И по ЗКВВООБ(отм.), действал по време на инкриминираното деяние, и понастоящем в ЗОБВВПИ (обн.ДВ бр.73/10 г., в сила от 17.09.2010 г.) не се разрешава придобиване и държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, без надлежно разрешение, като наследникът е длъжен незабавно да съобщи на органите на МВР за намерените, а ако иска да ги задържи (наследи) – да поиска такова разрешение от началника на съответното РУП в 7-дневен срок по ЗКВВООБ(отм.), а сега – в 14-дневен срок (по ЗОБВВПИ) от откриване на наследството, ако ги знае предварително, а от откриването им такъв срок не се предвижда. В случая правилно е прието, че инкриминираното деяние на осъдения разкрива не само обективните признаци на престъпния състав по чл. 339, ал.1 от НК. Въззивният съд правилно е посочил, че за субективната страна на деянието не може да се съди приоритетно от обясненията на дееца, като е изложил убедителни съображения защо Д. е имал знанието за откритите боеприпаси и в нарушение на закона ги е държал на различни места в дома си и МПС. Казано иначе, наказателната му отговорност е ангажирана законосъобразно и не е налице ангажираното с искането основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Що се касае до нейната справедливост, ВКС приема, че тя е постигната : наказанието по размер е отмерено при значим превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Освен това съдът е приел, че Д. следва да избегне и изтърпяването му. Изпитателният срок е в минималния срок, предвиден от закона. И това на фона на миналите му две осъждания за същото престъпление, което сочи на упоритост да нарушава конкретните забрани на закона, без да има каквото и да е оправдание било във връзка със службата му във въоръжените сили, било заради развивана търговска дейност с оръжия и боеприпаси. Няма основание за смекчаването й, а и конкретни доводи в тази насока няма развити, освен риторично позоваване на случай на приложение на чл.9, ал.2 от НК, какъвто настоящият не може да се приеме. Не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на влезлия в сила съдебен акт. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. Д. от [населено място], област П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 400 от 09.12.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по ВНОХД № 1194/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :