О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е                                                                          № 109                                             София   09.03.2009г                                                  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав :                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 123 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :   Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. М. Й. против определение № 559 от 14.11.2008г.по ч.гр.д. № 729 по описа за 2008г. на Окръжен съд Русе,с което е обезсилено определение от 10.09.2008г., постановено по гр.д. № 2018/2008г.на Районен съд Русе. Като основание за допустимост сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос /относно реда, по който следва да бъде допълнено определение за прекратяване на делото,в частта относно поисканите разноски/ в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956г.на ОСГК. Отделно счита,че разглеждането на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. На основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК- счита,че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Желае обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и въпросът бъде разрешен като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Срещу така подадената частна жалба е изпратен отговор от ответната страна. Изразеното становище е по съществото на спора и е в смисъл,че частната жалба е неоснователна,а обжалвания акт-правилен. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното : Частната жалба е подадена от лице,което има правен интерес от обжалване. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, при спазване на изискуемата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая - повдигнатият въпрос е относно реда,по който следва да бъде допълнено определение за прекратяване на делото,в частта относно поисканите разноски. Фактите са следните : Един от ответниците -на основание чл.131 от ГПК –в отговора си /входиран в съда на 22.07.2008г./ на адресираната срещу него искова молба, е направил искане за прекратяване на производството по делото /спрямо него/ и за присъждане на направените разноски в размер на 500лв. Районният съд-с определение от 11.08.2008г.е прекратил производството по делото по отношение на Й. М. Й.,но не се е произнесъл по искането му за разноски. За така постановения съдебен акт страната е била уведомена на 12.08.2008г. На 26.08.2008г.-той е депозирал нова молба с искане –съдът да се произнесе по вече направеното искане за разноски. С определение от 10.09.2008г.съдът се е произнесъл - като е уважил искането за разноски до минимално определения размер за такъв вид защита - съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения- от 422.72лв. С обжалваното въззивно определение -определението на районния съд е било обезсилено. Окръжният съд –като се е мотивирал с нормата на чл.248 е приел,че след изтичане на седемдневният срок за обжалване на прекратителното определение нито съдът,нито страната разполагат с възможност да инициират производство по допълване или изменение на същото в частта му относно разноските. При така изложените факти-повдигнатият в подадената пред настоящата инстанция частна жалба- въпрос относно реда,по който следва да бъде допълнено постановено определение е съществен,тъй като е свързан с правото на защита на страната. Този въпрос не е уреден изрично. В случая нормата на чл.248 от ГПК не е приложима,тъй като тя с урежда случаите на допълване или изменяне на постановено решение/а не определение/ в частта му за разноските. Пред вид липсата на изрична уредба -се налага тълкуване на закона. На това основание,с оглед нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК –следва да бъде допуснато касационно обжалване. В случая-съдът е бил сезиран с две искания / за прекратяване на производството, и за разноски/,като се е произнесъл само по едното. Когато съдът не се е произнесъл по цялото направено искане – страната може да поиска да бъде допълнен постановения съдебен акт. В случая –по аналогия-следва да намери приложение нормата на чл.250 от ГПК. В нея е предвиден специален срок и той е едномесечен,като тече- от връчване на акта. Следователно –-като е приел по аналогия,че молбата за допълване на определението следва да бъде подадена в седемдневния срок за обжалване на определението за прекратяване на производството,въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. В закона е установен специален едномесечен срок за допълване на постановения от съд акт и в случая той е спазен /за определението Й. М. Й. е уведомен на 12.08.2008г.,а е подал молбата на 26.08.2008г./. На основание чл. 278 ал.2 от ГПК-въпросът следва да бъде разрешен по същество. Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК,ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Следователно претенцията е основателна. Представен е договор,от който е видно,че ответникът е заплатил / в брой/ адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Ответната по молбата страна е направила възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на същото с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът, пред вид направеното възражение,като взе пред вид факта,че производството по делото е било прекратено преди първото по делото заседание, като единствените предприети от страната процесуални действия се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба,намира,че възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата ,във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено съобразно предвидения в посочената норма материален интерес - същото възлиза на 422.72лв. До този размер претенцията е основателна. Горното мотивира настоящият съдебен състав да отмени обжалваното въззивно определение и да се реши въпроса по същество като осъди ответната страна да заплати разноски в размер на 422.72лв. В останалата част претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед на изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 559 от 14.11.2008г.по ч.гр.д. № 729 по описа за 2008г. на Окръжен съд Русе. ОТМЕНЯ определение № 559 от 14.11.2008г.по ч.гр.д. № 729 по описа за 2008г. на Окръжен съд Русе,с което е обезсилено определение от 10.09.2008г., постановено по гр.д. № 2018/2008г.на Районен съд Русе и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Р. Е. Д. ЕГН ********** от гр. К. бл.20-А,вх.”Б”ет.1 ап.2 и С. Е. В. ЕГН ********** от гр. В. кв.”К” ул.”Б” № 4 да заплатят на Й. М. Й. от гр. С. ж.к.”М” бл.66 вх.8 ет.7 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 422.72лв.,като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част до 500лв.като неоснователна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.