4 Р Е Ш Е Н И Е № 543 София, 20 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1676 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба от подс. И. М. К., депозирана чрез защитника му, срещу въззивна присъда от 17. 05. 2013 год., постановена по ВНОХД № 11 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград. В жалбата и допълнението към нея, поддържани и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, цифрово са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, но по същество, освен твърденията за допуснато съществено нарушение на процесуаллните правила, се релевира и оплакване за нарушение на материалния закон. Излага се становище за превратна оценка на доказателствената съвкупност, в резултат на която въззивният съд е направил неверен извод, че касатора е извършител на престъплението по повдигнатото му обвинение. С жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подс. К.. Подсъдимият И. М. К. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Частният обвинител В. А. Л. не се явява в съдебно заседание, като повереника й поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивната присъда на Окръжен съд – гр.Благоевград в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда от 23. 11. 2012 год., постановена по НОХД № 555 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр.Благоевград, подс. И. М. К. бил признат за невинен в това, че на 06. 02. 2000 год., около 10, 00 часа, във фолк-клуб „Д.”, находящ се в [населено място], е причинил на В. А. Л. чрез извиване на палеца на дясната й ръка средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на фалангата на палеца на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението /затруднена хватателна функция/ на дясната ръка на Л. за период от около 30-40 дни, който включва 20-25 дни пълна имобилизация на палеца и 10-15 дни за възстановяване на движението му и оправдани по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Срещу присъдата били депозирани протест и жалба от повереника на частния обвинител Л.. С протеста се отправяла критика към доказателствения анализ проведен от първоинстанционния съд и се претендирало за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С жалбата на повереника също били направени оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила, като към въззивната инстанция били отправени искания за постановяване на осъдителна присъда, както и за произнасяне по отношение на оставено без уважение искане за предявяване на граждански иск по делото. С обжалваната въззивна присъда от 17. 05. 2013 год., постановена по ВНОХД № 11 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград, първоинстанционната присъда била отменена, като касатора К. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК бил осъден да заплати в полза на държавата „глоба” в размер на 500 лв. и делото било върнато на Районен съд – гр.Благоевград за произнасяне по основателността на предявения граждански иск от В. Л. против подс. К., от друг състав. Касационната инстанция намира релевираните доводи в жалбата на подсъдимя за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание. Това е така, поради следните съображения: Окръжен съд – гр.Благоевград е формирал своите изводи от фактическа страна въз основа на необходимия обем доказателства /събрани както пред първоинстанционния съд, така и в рамките на въззивното съдебно следствие/ за установяване на предмета на доказване, визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Детайлно последните са били обсъдени /включая и противоречията помежду им/, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите, посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка са обсъдени различните доказателствени източници - показанията на разпитаните по делото свидетели и прочетените такива, по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, както и заключенията по съдебно-медицинските и комплексната психиатрична-психологична експертизи, приобщените писмени доказателства. Не може да бъде възприето като основателно оплакването, че анализът на гласните доказателства е сторен в противоречие с изискванията на наказателно-процесуалния закон. Показанията на двете групи свидетели, а и обясненията на подс. К., са ценени в тяхната взаимовръзка и при съблюдаване на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Именно и вследствие на това, престъпната деятелност на подсъдимия е била недвусмислено установена. Така, в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения, извършеното от подсъдимия К. престъпление е било правилно квалифицирано, като са изложени необходимите съображения за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Поради гореизложеното, текстовото изписване на нормата на чл. 128 от НК на стр. 8-ма от мотивите на въззивната присъда, не може да бъде възприето като допуснато съществено процесуално нарушение. Волята на решаващият въззивен съд за това, че подс. К. е извършил именно престъпление по чл. 129 от НК а не друго, измежду посочените в Раздел ІІ на Глава ІІ от НК, е изводима и от разсъжденията му защо в конкретния случай, нанесената от него на Л. телесна повреда не е била причинена по непредпазливост или пък в състояние на силно раздразнение. Междувпрочем, при изграждането на последния си извод, окръжния съд се е съобразил с експертното заключение по комплексната психиатрична-психологична експертиза според което, К. макар и ядосан, не е бил в състояние на физиологичен ефект и е могъл да ръководи постъпките си. Като ц;яло може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, а и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Предвид отсъствието на хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, не може да бъде уважено. Не е налице и посоченото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от въззивната инстанция анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. К. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Определеното на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК наказание, като вид и размер, извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда за правилна и законосъобразна, а подадената касационна жалба - за неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 17. 05. 2013 год., постановена по ВНОХД № 11 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.