РЕШЕНИЕ № 50001 гр. София, 03 февруари 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 591/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Т. Д., защитник на подс. Б. Х. А. и по касационна жалба на адв. М. П., повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. А. С. против Присъда № 7/10.06.2022 г. по ВНОХД № 15/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо и е завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на пострадалия. Сочи се, че въззивният съд безрезервно е възприел заключението на СПЕ и неправилно е преквалифицирал деянието в такова по чл. 115 НК. Развиват се пространни съображения за това, че въззивната инстанция е игнорирала поведението на пострадалия и нанесените на подсъдимия удари по главата с камък и сопа. Подчертава се, че в конкретния случай подс. А. е действал в състояние на силно раздразнение и следва да се приложи разпоредбата на чл. 118 НК, тъй като са налице всички фази на физиологичния афект. Излагат се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, което според защитата е завишено и не е съответно на обществената опасност на дееца. Сочи се, че не е отчетена с нужното внимание тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства, а също и факта, че от извършване на престъплението са изтекли около пет години. Изтъква се, че и присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е завишено, защото не е съобразено с реално претърпените от пострадалия болки и страдания. В заключение е отправено искане за изменение на атакуваната въззивна присъда, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като се намали наложеното на подсъдимия наказание и се намали размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. В касационната жалба, депозирана от повереника на частния обвинител и граждански ищец Б. С. се излагат аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е занижено. Изтъква се, че не е отчетено с нужното внимание обремененото съдебно минало на подсъдимия и обществената опасност на деянието и дееца. Развиват се съображения, че наложеното на подс. Б. А. наказание не е съобразено с целите по чл. 36 НК. В заключение се прави искане атакуваната въззивна присъда да бъде отменена отчасти и делото да бъде върнато на АС – Варна за ново разглеждане единствено по отношение на наказанието, което следва да бъде увеличено, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Б. А., адв. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и оспорва касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец. Подчертава, че подсъдимият е изпитвал страх за живота си, извършил е деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Моли присъдата да бъде изменена, като се приложи закон по-леко наказуемо престъпление – чл. 118 НК, да се намали наложеното наказание на две години лишаване от свобода, тъй като подс. А. има пет деца, за които полага грижи, и да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В лична защита подс. Б. А. изразява съгласие със заявеното от неговия защитник. Заявява, че не е искал да направи това нещо и ма пет деца, за които се грижи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита и двете касационни жалби за неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение. Изтъква, че въззивният съд на базата на доказателствата по делото правилно е установил фактологията по делото и е направил верни правни изводи. Излага съображения, че закона е приложен правилно и не следва деянието де преквалифицира в такова по чл. 118 НК. Развива и доводи, че доказателствените материали по делото са коректно и пълноценно анализирани. Сочи, че и наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и едно смекчаване на наказанието не би изпълнило целите на наказанието по чл. 36 НК. В заключение предлага атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Гражданският ищец и частен обвинител и неговият повереник, адв. М. П. не се явяват, редовно призовани. В писмена молба изразяват становище, че поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. В последната си дума подс. Б. А. моли жалбата му да бъде уважена, защото не е виновен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 9/17.11.2021 г. по НОХД № 159/2021 г. ОС – Шумен е признал подсъдимия Б. Х. А., български гражданин, роден в [населено място], с начално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 11.08.2017 г. в [населено място], направил опит умишлено да умъртви Б. А. С. от същия град, като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от дееца обществено опасни последици, като деянието с осъществено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, поради което и на основание чл. 118, предл. 1-во, вьв вр. с чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Признал е подсъдимия за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия от 12.08.2017 г. до 14.08.2017 г. и от 26.10.2020 г. до 03.11.2020 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия Б. А. С., ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени неимуществени вреди - сумата от 10 000 лв. и сумата от 1 503 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. Отхвърлил е иска в останалата част до пълния му размер от 70 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 400 лв. държавна такса върху размера на присъденото обезщетение. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия Б. А. С. сумата от 2 000 лв. - деловодни разноски. Осъдил е подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР - Шумен разноски в размер на 3 035.66 лв. и но сметка на Окръжен съд - Шумен разноски в размер на 150 лева. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Въззивното производство е било иницирано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. С.. С присъда № 7/10.06.2022 г. по ВНОХД № 15/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първи състав на основание чл. 334, т. 2 и 3 вр. чл. 336, т. 1 и 2, чл. 337, ал. 2, т. 1 и ал. З и чл.338 от НПК ЧАСТИЧНО е ОТМЕНЕНА присъда № 9/17.11.2021 г., постановена по НОХД № 159/2021 г. от ОС - Шумен като вместо това подсъдимият Б. Х. А., български гражданин, роден в [населено място], с начално образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН [ЕГН], е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2017 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Б. А. С., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б."а" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б."б" ЗИНЗС. Съдът е изменил присъдата в гражданската част, като е УВЕЛИЧИЛ размера на присъденото на пострадалия Б. А. С. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени неимуществени вреди от 10 000 лв. на 20 000 лв. и е УВЕЛИЧИЛ размера на дължимата от подсъдимия държавна такса за присъденото обезщетение от 400 лв. на 800 лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия да заплати в полза на АС - Варна разноски в размер на 150 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата част. Касационните жалби са допустими. Разгледана по същество жалбата на защитника на подсъдимия е частично основателна, а жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. По касационната жалба на защитника на подс. Б. А.. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Основните възражения са за това, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 118 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо и че е завишен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена сходна фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения. Неоснователно е оплакването, отнасящо се до оценъчната дейност на апелативния съд, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивната инстанция е анализирала внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. При това положение към въззивния съд на може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Въззивната инстанция не е подходила безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели, като не се е предоверила и на заключението на СПЕ. Отговорено е и в кои части се кредитират обясненията на подсъдимия, а и тези на разпитаните по делото свидетели и в кои не им се дава вяра и по какви причини. След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършване на престъплението. Не са тълкувани превратно доказателствените материали, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивната инстанция. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и защо се възприемат експертните заключения, както и защо частично се дава вяра на обясненията на подсъдимия. Обсъдени са и противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешна противоречивост. Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на извода на въззивния съд, че подсъдимият Б. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. От обективна страна несъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място подсъдимият Б. Х. А. е направил опит умишлено да умъртви Б. А. С., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Що се отнася до оплакването, че неправилно не е била приложена нормата на чл. 118 НК, следва да се отбележи следното. В принципен план "състоянието на силно раздразнение" по смисъла на чл. 118 НК е фактически въпрос. /Решение № 244 от 14.07.1999 г. по н. д. № 156/1999 г., 1 н. о. на ВКС/. Като е възприел този подход въззивният съд е извършил преценка във връзка с установяването на фактическите положения, касаещи психическото и емоционалното състояние на подсъдимия, в което той се е намирал след упражнената спрямо него агресия от страна на пострадалия и до момента, в който подсъдимият е нанесъл удар със сатъра по главата на пострадалия. Действително насилието упражнено по отношение на подсъдимия от страна на пострадалия и унижението, на което подс. Б. А. е бил подложен са повлияли особено съществено при вземането на решението му да си отмъсти като нанесе удар със сатъра в областта на главата на пострадалия, но въпреки това към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не се е намирал в „състояние на силно раздразнение” по смисъла на чл. 118 от НК. Този извод се налага с оглед констатациите на вещите лица от СПЕ, че деянието не е извършено в състояние на физиологичен афект, тъй като в случая не е налице разгръщане на фазите на физиологичния афект. Поведението на подсъдимия обективно показва подреденост на действията и липсва внезапността, която обикновено я има при физиологичен афект - веднага след самата провокация да последва едноактова агресивност. Действително механизмът на извършване на деянието е афектен, на основата на възникнало състояние на напрежение и раздраза, прераснало в агресивни действия. Спрямо подсъдимия е проявено насилие от страна на пострадалия и обективно това е от естество да предизвика силно раздразнение у дееца. В конкретния казус обаче се установява, че периодът между провокацията и действието не е кратък /латентната фаза не е кратка/, тъй като след първоначалната провокация е изминало известно време; че при физиологичния афект реакцията идва изненадващо и за самия деец, а в случая това не така и че относно следващата фаза - бурно протичащата реакция - няма данни за вегетативната компонентност. По делото несъмнено е установено, че поначало подсъдимият не е конфликтен човек, търпелив е и не е емоционално лабилен, а също така не е жесток по характер. При подсъдимия обективно са констатирани поредица от целенасочени действия, които изключват класическото наличие на „състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК. Като цяло е налице една организираност в действията на подсъдимия и същите са били целенасочени. Липсва и характерната за физиологичния афект частична амнезия за факти и обстоятелства. Върховният касационен съд споделя в пълна степен резултатите от извършения от възизвния съд доказателствен анализ, тъй като не се правени общи изводи, а са проверени всеобхватно и задълбочено всички факти и са изложени пространни и прецизни съображения. Както бе вече посочено, "състоянието на силно раздразнение" като самостоятелен психичен елемент на престъпното деяние е въпрос на факти и на доказването им, и след като в конкретния казус това психично и емоционално състояние не е установено и доказано чрез предвидените в НПК доказателства и доказателствени средства, то очевидно няма основание същото да бъде прието за налично. Съществуването на такова състояние се определя от реалните поведенчески реакции и действия на дееца, които обективират и материализират неговите чувства и емоции, а не от последващите негови обяснения и твърдения /дадени във времето след деянието/ как точно се е чувствал и какво е изпитвал по време на извършване на деянието. От друга страна осъщественото спрямо подсъдимия насилие от страна на пострадалия е провокирало и улеснило в значителна степен поведението на подсъдимия и е основен фактор за отключването на агресията му по отношение на пострадалия. Предвид на изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователно възражението, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 118 НК. По жалбите на защитника на подсъдимия и на повереника на частния обвинител и граждански ищец във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, Върховният касационен съд намира за основателно оплакването на подсъдимия, че наложеното му наказание е завишено и за неоснователно оплакването на частния обвинител и граждански ищец за това, наказанието е занижено и следва да се увеличи. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. В настоящия казус АС – Варна правилно е заключил, че се констатират многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. С основание е прието и че конкретното своеобразие и спецификата на обстоятелствата, при които е осъществено престъплението, особеностите на деянието и личността на дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславят извод за значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпни деяния. Въззивната инстанция с нужното внимание, подробно и прецизно е анализирала всички обстоятелства, които водят до смекчаване отговорността на подсъдимия. Не е отчетена обаче пълноценно тежестта на обстоятелството, свързано с психичното и емоционално състояние на подсъдимия. Несъмнено е установено по делото, че провокацията от страна на пострадалия е продължила дълго време, че не е била еднократна, и точно поведението на пострадалия е в основата и е допринесло в един момент до ескалиране на агресия при подсъдимия. Насилието упражнено по отношение на подсъдимия и понесеното от него унижение, са предизвикали у подсъдимия Б. А. значително раздразнение, гняв и яд и макар в това раздразнение да не се наблюдават всички фази, характерни за физиологичния афект, то случаят е изключително граничен по отношение на „състоянието на силно раздразнение”. Ето защо това обстоятелство касационната инстанция намира за изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия. Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, Върховният касационен съд счита, че наказанието на подсъдимия правилно е било определено при условията на чл. 58, б.”А” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, но е завишено и следва да бъде намалено на три /три/ години лишаване от свобода. Оплакването, залегнало в касационната жалба на защитника на подс. Б. А. и свързано със завишения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди също е основателно. Въззивният съд е отчел и подробно е обсъдил обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на гражданския иск за неимуществени вреди и е взел предвид разпоредбата на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Налице са обаче основания за корекция на размера на обезщетението, тъй като не са отчетени с нужното внимание действително претърпените от пострадалия болки и страдания. Те са до известна степен преекспонирани и надценени. Ето защо Върховният касационен съд намира, че размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на пострадалия Б. С. следва да бъде намалено на 15 000 /петнадесет/ хиляди лева. От това следва и намаляване на размера държавната такса от 800 /осемстотин/ на 600 /шестстотин/ лева. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Като основателни се възприеха единствено оплакванията на подсъдимия на явна несправедливост на наложеното наказание и за завишен размер на присъденото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди. Именно в тези части присъдата на АС – Варна следва да бъде изменена. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ Присъда № 7/10.06.2022 г. по ВНОХД № 15/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като намалява размера на наложеното на подс. Б. Х. А. наказание на 3 /три/ години лишаване от свобода. Намалява размера на присъденото на пострадалия Б. А. С. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени неимуществени вреди от 20 000 /двадесет/ хиляди на 15 000 /петнадесет/ хиляди лева. Намалява размера на дължимата от подс. Б. Х. А. държавна такса по уважения граждански иск за неимуществени вреди от 800 /осемстотин/ на 600 /шестстотин/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 7/10.06.2022 г. по ВНОХД № 15/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: