Ключови фрази
Противозаконно отнемане на МПС * причиняване на смърт по непредпазливост * съдебни разноски * неправомерен отказ за приемане на граждански иск * немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност

Р Е Ш Е Н И Е

                          

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

183

 

гр.София,  07 април   2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА   

                                                ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА

                                                                     СЕВДАЛИН МАВРОВ 

                                                                      

                                                                                                                           

               със секретар      ЛИЛИ ГАВРИЛОВА

и с участието на прокурора      СТЕФКА БЕМБАЛОВА

изслуша   докладваното  от   

председателя     (съдията)    САША РАДАНОВА

наказателно дело под №  773/2009 г      

 

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. И. П. против решение № 160 от 17-ХІ.2009 год. по внохд № 148/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Жалбата е само срещу частта от решението, с която П. е осъден да заплати на М. И. Г., М. И. Г. и Н. А. Г.-конституирани в процеса като частни обвинители – 5 000 лв. разноски, направени от тримата в първата инстанция. В посочената част решението се обжалва като „незаконосъобразно и неправилно”.

В съдебно заседание П. поддържа жалбата си, преценена от прокурора за неоснователна.

ВКС установи:

С присъда № 73 от 17.VІ.2009 год., постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 ГПК по нохд № 112/2009 год. на Бургаския окръжен съд, П. Ив. П. е признат за виновен в немарливото изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност, правно регламентирана в Кодекса на труда /чл. 275 и 281/, Закона за здравословни и безопасни условия на труд /чл. 16, ал.1, т. т. 1, 2а и 7/, Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /чл.20, ал. 1,2 и 3/, Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /чл. 2,3, т.1, чл.166, ал.1, 246, ал.1 и 2, 247, ал.1 и 2 и в чл. 163, ал.1, т.10 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове, довело на 18.VІІ.2007 год. в района на бензиностанция ЛУКОЙЛ-Б 78 в с. Ч., Бургаска община, до причиняването по непредпазливост смъртта на И. М. Г. и тежка телесна повреда на И. Г. В. , изразяваща се в опасно за живота постоянно общо разстройство на здравето му, за което и на основание чл. 123, ал.1 във вр.с чл.55, ал.1, т.2,б.”б” и чл. 23, ал.1 НК П. е наказан общо с пробация за срок от 2 години, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1 и 2 НК, както и поправителен труд с 25 % удръжки от трудовото възнаграждение в полза на републиканския бюджет. С определение, постановено в производство по чл. 306, ал.1, т.4 НПК, образувано по искане от повереника на М. Ив. Г. , М. Ив. Г. и Н. А. Георгиева-пълнолетни низходящи и съпруга на загиналия И. М. Г. – първоинстанционният съд е отказал да им присъди направените разноски за адвокатска защита в размер на 5 000 лв., с мотива, че „няма…валидно волеизявление … за присъждане на разноски” и това било, защото такова искане имало само в молбите на тримата, с които са предявили граждански искове за неимуществени вреди, но не и в молбите за конституирането им като частни обвинители, а съдът е отказал да приеме за разглеждане гражданските искове, респ. да конституира М. , М. и Н. Г. като граждански ищци.

По жалби от повереникът на М. , М. и Н. Г. , и от повереникът на И. Ив. Г. /също син на И. М. Г. / и И. В Г. , в Бургаския апелативен съд е било образувано внохд № 148/2009 год. с постановеното по което дело решение съдът е изменил първоинстанционната присъда като осъдил П. да заплати на М. , М. и Н. Г. 5 000 лв., разноски, направени от тях в първата инстанция, потвърдил е присъдата в останалите й части и е осъдил П. да заплати още по 500 лв., разноски, направени във въззивната инстанция от лицата, чиито повереници са подали въззивни жалби.

Жалбата е неоснователна.

При осъждане без оправдаване по едно или повече обвинения, подсъдимият дължи възстановяване на всички разноски, включително тези на частния обвинител и на гражданския ищец, ако такива разноски първо, са били направени и, второ, тяхното възстановяване е било поискано – чл.189, ал. 3 НПК.

От смъртта на своя баща и съпруг, виновно причинена от подсъдимия, М. , М. и Н. Г. безспорно са претърпяли неимуществени вреди и с молби, заведени в Бургаския окръжен съд на 16.VІ.2009 год. под №№ съответно 8471,8480 и 8476, са поискали да бъдат обезщетени с по 50 000 лв. С отделни молби, заведени в окръжния съд под №№ 8* и 8472, също от 16.VІ.2009 год., М. , М. и Н. Г. са поискали да участват в наказателния процес и като частни обвинители. За изготвянето и подаването на молбите, както и за защита в процеса на правата им на граждански ищци и частни обвинители, М., М. и Н. Г. са упълномощили за свой п. адвоката Р. П. , комуто са заплатили общо 5 000 лв., при минимално възнаграждение от 5 850 лв. според Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 год. на Висшия адвокатски съвет, от които 4 350 лв. с оглед цената на исковете /чл.7, ал.2/, 600 лв. за защита като граждански ищци и 900 лв. за защита като частни обвинители /чл.13, ал.1, т.2 и ал.2/, и изрично в молбите, с които са предявили гражданските си претенции, са поискали да им се възстановят направените разноски, „вкл. и за адвокатско възнаграждение”.

В съдебното заседание на 17.VІ.2009 год. първоинстанционният съд е отказал да разгледа гражданските искове с мотива, че това „би затруднило и обременило… своевременното и бързо приключване на наказателния процес”, а и „пострадалите лица” имали възможността „да предявят гражданските си претенции пред гражданския съд”. Определението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като единствената пречка пред гражданския иск в наказателния процес е, разглеждането му „да стане причина за отлагане на делото” – чл. 88, ал.2 НПК. Такава пречка не е имало и нито „затрудняването” или „обременяването” на наказателното дело, нито възможността да се предяви гражданския иск в друго производство, са основание да бъде лишен претърпелия вреди от престъплението от възможността, дадена му с чл.84, ал. 1 НПК. Независимо от казаното, дори и правилен /напр. в производство по чл.384 НПК при предявен граждански иск за неимуществени вреди/, отказът да бъде приет за разглеждане гражданския иск не може да има за последица и отказ да бъдат възстановени – при осъждане на дееца – направените във връзка с предявяването му разноски, след като искът е предявен от лице, имащо това право и по предвидения процесуален ред. Това е така, защото и пострадалият не може да предвижда развитието на процеса, още по-малко да допуска процесуално незаконосъобразни действия на съда, които го лишават от участие, и за ангажиралия се с предявяването на иска адвокат няма забрана да получи договорения хонорар преди съдебното заседание.

С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила решение № 160 от 17. ХІ.2009 год. по внохд № 148/2009 год. на Бургаския апелативен съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

Особено мнение на съдията Фиданка Пенева

 

 

 

Изразявам несъгласие с мнозинството, относно размера на дължимите от подсъдимия разноски.

Преди всичко, настоящето касационно производство, образувано по жалба на подсъдимия срещу размера на уважените от въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение, няма за предмет обсъждането на законосъобразността на определението, с което първоинстанционния съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Касационният състав е длъжен да се съобрази само с факта, че гражданският иск не е разгледан. В случая, аргумент за разноските направени от пострадалите, конституирани само като частни обвинители следва да се почерпи от разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, на основание чл. 88 ал. 1 НПК – в наказателния процес при разглеждане на гражданския иск се прилагат правилата на ГПК, когато в НПК няма съответни правила. В случая именно отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск следва да се има предвид, поради това, че съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от иска. По аргумент за по голямото основание, когато гражданският иск не е разгледан, разноски за адвокат не се дължат. В случая решаващият съд е облекчен при диференцирането на двата вида адвокатско възнаграждение /като процесуален представител на частния обвинител и на гражданския ищец/, тъй като това е направено в приложеното адвокатско пълномощно.

 

 

 

Съдия :

 

/Ф. Пенева/