Р Е Ш Е Н И Е №32 С о ф и я , 18 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 ф е в р у а р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 36/2016 година. Производството е образувано по жалби на подсъдимия Ю. Л. З. от И., в момента в затвора в София, и на защитника му адв.Ст.Н. от САК против решение № 334 от 27.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 802/2015 г. на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменянето му с намаляване на размера на наложеното за опита за убийство и по съвкупност общо за всички престъпления наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Такова е становището и на гражданския ищец и частен обвинител И. И. К. и повереника му. Останалите частни обвинители не са взели, лично или чрез повереник, отношение по жалбите. Подсъдимият З. лично и чрез защитника си адв.Ст.Н. моли за уважаване на жалбите им по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 11 от 26.05.2015 г. по НОХД № 214/2015 г. на Софийския окръжен съд подсъдимият Ю. Л. З. от И., в момента в затвора в София, след провеждане на съкратено съдебно следствие по диференцираната процедура по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, е признат за виновен в това, че на 13.10.2013 г. в И., при условията на опасен рецидив, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по хулигански подбуди и с особена жестокост е направил опит умишлено да умъртви И. И. К. от [населено място], област София, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во и 3-то, т.11, пр.1-во и т.12, пр.1-во вр.чл.115, вр.чл.29, ал.1, б.”а” вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 12 години лишаване от свобода. Със същата присъда подс.З. е признат за виновен и в това, че на неустановена дата и място придобил и до 13.10.2013 г. в И. и [населено място], област София държал огнестрелно оръжие – ПМ (пистолет „М.”), сериен номер ИК 25 592, кал.9/18 мм и 13 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал.9/18 мм, без надлежно разрешение, което се изисква по закон и на основание чл.339, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода. С присъдата подс.З. е признат за виновен и осъден за отправени срещу пет лица закани с убийство, като те е могло да възбудят у пострадалите Д., Г., П., А. и С. основателен страх за осъществяването им, за последните двама и при условията на продължавано престъпление и на основание чл.144, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 от НК за петимата пострадали, вр.чл.26, ал.1 от НК за А. и С., при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК са му наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК така наложените на подс.З. наказания са групирани, като му е определено общо най-тежко наказание от 12 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 5 години – на 17 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане по ЗМВР и по НПК, считан от 13.10.2013 г. до датата на постановяване на присъдата 26.05.2015 г. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно остатък от предишното му наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, 6 месеца и 27 дни, от което е бил условно предсрочно освободен и в изпитателния срок на което е извършил инкриминираните деяния. Уважен е предявеният от пострадалия И. И. К. граждански иск за причинените му неимуществени вреди от прострелването в размер на 80 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния му предявен размер от 200 000 лв е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 2 472,52 лв и 3 200 лв дължима държавна такса върху уважения размер на иска. Разпоредено е с веществените доказателства – ПМ да бъде отнет в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК като средство за осъществяване на опита за убийство и чието държане е забранено при липса на надлежно разрешение, а за останалите веществени доказателства, като вещи без стойност, е постановено или тяхното унищожаване, или връщането им на собствениците, след влизане на присъдата в сила. Присъдата е била протестирана от Софийската окръжна прокуратура с оплакване за неправилно приложение на закона, довело до налагане на явно несправедливо наказание на подсъдимия и искане за изменянето й с налагане на най-тежкото, предвидено за опита за убийство наказание, което при редукцията му да доведе до увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода. С оплаквания за явна несправедливост на наложените на подс.З. поотделно и на общото най-тежко наказание присъдата е била обжалвана от частните обвинители И. К., Г. А., Б. Д. и А. С. в наказателната й част, а от първия и в гражданско-отхвърлителната част с оплакване за заниженост на присъденото му обезщетение и искания за завишаване както на размера на наказанието лишаване от свобода, така и уважаване в пълния размер на предявения граждански иск. Недоволни от присъдата са останали подсъдимият и защитникът му адв.Н., навеждайки оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност при извеждане на някои от съставите по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК като продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, довело до налагане, свързано и с останалите престъпления, на твърде тежко, според тях, наказание и искане за неговото намаляване, включително и на размера на присъденото в негова тежест обезщетение на ищеца К.. С решението си № 334 от 27.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 802/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в частта й относно размера на наложеното на подс.З. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.116, ал.1 от НК, определяйки като съответно на извършеното наказание „доживотен затвор”, което на основание чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК е редуцирал на 22 години лишаване от свобода, отменил е приложението на чл.24 от НК, а на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил общо наказание за извършените престъпления от 22 години лишаване от свобода. В останалата част обжалваната присъда е потвърдена. В тежест на подсъдимия са присъдени още 1 500 лв направени разноски от частния обвинител и граждански ищец И. К. във връзка със защитата му пред въззивната инстанция. Касационните жалби на подсъдимия и на защитника му визират като касационно основание това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за изменяне на въззивното решение и намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. Жалбата на подсъдимия съдържа и алтернативно искане след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане на апелативния съд за постановяване на „справедлива присъда”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което са допустими, а разгледани по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Явната несправедливост на коригираното му наказание подсъдимият мотивира с неоснователния, според него, отказ на апелативния съд да смекчи отговорността му поради омаловажаване на оказаното от него съдействие на досъдебното производство за откриване на оръжието като средство за осъществяване на опита за убийството на пострадалия К. и на обясненията му във връзка с начина на придобиването и периода на неговото незаконно държане, които обстоятелства счита за изключителни за разкриване на обективната истина по делото и настоява наказанието му за престъплението по чл.116, ал.1 от НК да бъде определено под предвидения законов минимум на лишаването от свобода на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, алтернативно претендира отмяната на въззивния съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, без да са развити конкретни доводи, включително и от неговия защитник. Защитникът пък оспорва съответствието на избраното от апелативния съд второ по тежест в санкционната част на нормата на чл.116, ал.1 от НК наказание доживотен затвор чрез тълкуване на разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК с довод осъщественият от подзащитния му З. опит за убийството на св.К. да не е „изключително тежко” престъпление и като подкрепя жалбата на подзащитния си, също отправя искане за намаляване на срока на лишаването от свобода до първоначално определения от окръжния съд размер при индивидуализирането му по най-леката алтернатива на предвидените в чл.116, ал.1 от НК наказания, с което счита, че биха се постигнали успешно целите на закона. Допълнителен аргумент в тази насока внася в съдебните прения с упрек към органите на досъдебното производство за техен пропуск да изследват психическото състояние на подсъдимия и причините, довели до извършването на опита за убийство в място, където последният е извършил преди години аналогично деяние, за което е изтърпял сериозно наказание. Наведените в жалбите доводи са били поставени както пред наблюдаващия прокурор на досъдебното производство чрез отправяне на искания за извършване на допълнителни следствени действия, така и пред двете съдебни инстанции и са получили обоснован и законосъобразен отговор. След първоначалното привличане на подс.З. като обвиняем и дадените от него обяснения органите на досъдебното производство са извършили значително по обем и процесуални резултати разследване, дало основание на прокурора да внесе богат откъм обстоятелства от предмета на доказване по делото обвинителен акт, оборващ в голямата им част твърденията на подсъдимия. Особено внимание е обърнато на психическото му състояние преди и по време на осъществяване на опита за убийство, на поведението му в нощното заведение и повлияването му от поетия алкохол, от конфликти с част от персонала, с други посетители или с екипа от охранители, включително с пострадалия К. заради „флирта” му със св.Е.Ц., с която подс.З. имал амбицията да установи по-близка връзка. Както чрез множеството разпити на свидетели, посетители и преки очевидци на случилото се, така и с помощта на съответните експертни изследвания е изяснен механизмът на прострелването на св.К., характерът на причинените му наранявания, начинът на напускане на заведението от З. с поредицата от закани с убийство на пет лица и последващото му бягство до задържането му в имот в [населено място], област София. Именно умело воденото разследване под надзора на прокурора е довело до отхвърляне на твърденията на последния да е бил провокиран от нечие чуждо поведение, обратно, утвърдило се е виждането на редица посетители в бара именно той да е проявил неоправдана агресия към св.Н.Б., св.П.Н., скарал се с бармана св.Св.С., което му дало повод да потърси намесата на охранителите Д., К. и А.. Въпреки отправеното му от К. коректно предупреждение да не създава конфликти в заведението и опита на свидетелите Д.Т., Н.А., Вл.Л., Ст.Л. и Е.Ц. да го възпрат, подс.З. се отскубнал, последвал и произвел седем изстрела срещу св.К., два от които повален на пода на заведението, сериозно наранен от първите пет куршума. Свързано с предишен негов опит за убийство в същата дискотека, е било извършено предварително комплексно съдебнопсихиатрично и психологическо обследване на поведението на З., като изводите на експертите са били затвърдени в последващата КСППЕ, изяснила състоянието му на леко към средно степенно обикновено алкохолно опиване, позволяващо му да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, липсата на каквито и да е данни за физиологичен афект, на психично заболяване. Авторството на опита за убийството на К. в негово лице, ползваното средство – огнестрелно оръжие и реалната опасност от нараняване и на други лица от начина на използването му в пълната с посетители дискотека с произвеждане на множество изстрели, са категорично установени от кредитираните свидетелски показания, от заключенията на съдебно-медицинските, дактилоскопните, балистичните, медико-балистичната и химическа, физико-химичната експертизи, експертизата по метода на ДНК-профилирането на биологичен материал по ПМ, на кръв от пострадалия К. по иззетите от подс.З. дрехи. В крайна сметка, именно резултатите от разследването обяснимо са предопределили позицията на подсъдимия и на защитника му да изберат разглеждане на делото пред съда по посочената процедура на съкратено съдебно следствие с цел облекчаване в определена степен на дължимата му се наказателна отговорност за извършените в съвкупност престъпления. На фона на тази доказателствена съвкупност подхвърленият в съдебните прения пред касационния състав от защитата на подсъдимия упрек за неглижиране от органите на досъдебното производство и от съда на психиатричната подложка на престъпното му поведение е напълно неоснователен (освен че се навежда и извън ангажираното с жалбите касационно основание и срока за обжалване). Категоричните изводи на описаните по-горе две изследвания на психическото му състояние са мотивирали прокурорът да откаже с постановление от 13.03.2015 г. искането им за възлагане на допълнителни задачи на КСППЕ, а при признанието от подсъдимия на обстоятелствата по обвинителния акт и подкрепящите ги доказателства са обезмислили допълнителна проверка още от първия съд на неговата вменяемост и мотивите му за извършеното. Няма допуснати каквито и да е процесуални нарушения, касаещи установяването на всички елементи от обективната и субективна страна на инкриминираното деяние от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, подкрепили в достатъчна степен направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства. Неоснователно подс.З. претендира смекчаване на отговорността му заради оказаното от него съдействие при разследване на деянията му за намиране на изхвърления в имота на Тр.П. ПМ, както и относно начина на придобиване и периода на държането му, първо, защото такъв период съдът не е приел за категорично доказан и второ, защото от обективна страна категорично е установено какво средство за осъществяване на опита за убийството на св.К. е ползвано, поредността на изстрелите, механизма на нараняването му, а от действията на подсъдимия законосъобразно е изведен умисълът му да го лиши от живот. Същественото за отговорността му е не кога е придобил и колко време незаконно е държал огнестрелното оръжие, а защо, кога и как противоправно го е използвал, за да отнеме умишлено чужд живот, по начин, опасен да засегне живота и здравето на мнозина и при проявена особена жестокост към падналата на пода жертва, многократно простреляна от него, без да му е даден повод за такова отношение. ВКС не намира наличие на явно несъответствие между избраната от апелативния съд алтернативна санкция доживотен затвор и обществената опасност на деянието и дееца, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК. Особено при тежките престъпления, не винаги науката и житейската логика могат да дадат обяснение на престъпното поведение на дееца. В случая и първостепенният съд, макар избирайки алтернативното наказание лишаване от свобода, формирайки общото за съвкупността от престъпления наказание, е счел наложеното за опита за убийство от 12 години лишаване от свобода за недостатъчно и го е увеличил с 5 години на основание чл.24 от НК, отчитайки изключително високата обществена опасност на деянието и на дееца. При това, като е отчел като „ключово” за разкриване на истината по делото показването от подс.З. на мястото на изхвърляне на оръжието, а „по-значимо” и от него – че не е постигнат целеният от него фатален за К. резултат, като се цитират думите на последния в пренията, че бил „благодарен”, щом е жив. Последното обаче е вследствие оказаната му квалифицирана медицинска помощ, но като му е определена пожизнена 56% инвалидност в тази зряла възраст. Дори и при тези съображения, окръжният съд правилно не се е съгласил с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК във връзка с разпоредбата на чл.58, б.”а” от НК, очевидно отчитайки липсата на условията по чл.18, ал.2 от НК. Апелативният съд е оспорил значението на тези приети за изключително смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, отдавайки дължимото на дейността на органите на досъдебното производство по разследване на деянието и на медиците по спасяване живота на пострадалия. Това му е дало основание да промени баланса между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и да се насочи като най-подходящо при индивидуализацията на наказанието именно към наказание доживотен затвор, което при редукцията му по реда на чл.58а, ал.2 и 3 от НК е определил на 22 години лишаване от свобода. Неоснователно защитата възразява срещу възприемане на извършеното от подс.З. за „изключително тежко” престъпление. Деянието е осъществено при пет квалифициращи обстоятелства, едното от които е формирано заради предишния му опит за убийство на две лица, за което е следвало да изтърпи сериозно наказание, за част от което е бил УПО и в чийто изпитателен срок е извършил настоящото. Стрелял е без какъвто и да е повод срещу напълно непознат човек, в затъмнена и пълна с посетители дискотека, създал е реална опасност от нараняване на неограничен кръг лица, включително и от настъпилата сред тях паника от случващото се, отнесъл се е арогантно с още пет лица, създавайки у тях основателен страх да бъдат убити. Няма как така осъщественото да не бъде прието за изключително по своята тежест откъм обществена опасност и съвкупен престъпен резултат, като смъртта на пострадалия К. не е настъпила по независещи от волята на З. причини, т.е. за спасяването му той няма никакъв принос. И съставът на ВКС намира, че апелативният съд законосъобразно и обосновано е определил като най-подходящо за извършеното наказанието доживотен затвор, което е заменил при законовите изисквания на чл.58а, ал.2 и 3 от НК с наказание от 22 години лишаване от свобода. Няма основание за намаляването му и жалбите на подсъдимия и на защитника му се явяват неоснователни. При касационната проверка ВКС констатира известно противоречие в мотивите на обжалваното решение в гражданската му част. Съдът хем се съгласява с определения размер от 80 000 лв на обезщетението на пострадалия К. за причинените му неимуществени вреди от прострелването, хем прави извод „за справедливост на по-високо обезщетение в размер на 120 000 лв”, с което не става ясна волята на съда по размера на това обезщетение. Тъй като обаче не е налице жалба от страна на ищеца и на повереника му, не е налице основание за намеса на касационната инстанция за корекция на решението в тази насока, поради което то следва да бъде оставено в сила изцяло. Разноски от частния обвинител и граждански ищец К. и от неговия повереник адв.П. в производството пред касационната инстанция не са претендирани и такива не са доказани. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 27.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 802/2015 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :