Ключови фрази
Делба * съсобственост * установяване право на собственост * придобивна давност * отмяна на констативен нотариален акт * таван * самостоятелен обект


Р Е Ш Е Н И Е

№ 232
гр. София, 04.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1354/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – 293 ГПК.
С определение № 407 от 21.04.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 426 от 04.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 339/09г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 63 от 27.02.09г., постановено по гр.д.№ 714/06г. на Гоцеделчевския районен съд в частта, с която отменен нот.акт № 119/06г. в частта му, с която В. И. Т. и Ю. И. Т. - Д. са признати за собственици по наследство и давностно владение на таван със застроена площ от 90 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-641 от кв.174 по плана на [населено място] и на построената в същото място стопанска постройка със застроена площ от 15 кв.м.
Решението е допуснато до касационен контрол по жалба на В. И. Т. и Ю. И. Т. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса налице ли са предпоставките за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, издаден в полза на ответника, при отхвърляне на основния иск за делба на същия имот.
За да даде отговор на поставения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, когато с издадения в охранителното производство нотариален акт се засягат правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването му издаденият акт се отменя или изменя.
С издаването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика и последният може да прибегне към използването на някой от предвидените в закона искове за защита на правото на собственост, в зависимост от характера на спора. Като последица от уважаването на съответния иск цитираната разпоредба предвижда отмяна или изменяне на издадения нотариален акт за собственост на ответната страна и без да е налице изрично искане за това, доколкото това е изрично разпоредена от закона последица. Същото разрешение се налага и при уважаване на иск за делба на съсобствен имот, когато ответникът по иска се е снабдил констативен нотариален акт за собственост на целия имот. При отхвърляне на иска за делба обаче, издаденият в полза на ответника такъв акт не следва да се отменя, тъй като в този случай съдебното решение отрича със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца потестативно право на делба, но с него не се разрешава въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на делото.
По жалбата на В. И. Т. и Ю. И. Т..
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 63 от 27.02.09г., постановено по гр.д.№ 714/06г. на Гоцеделчевския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на И. А. Т. (заместена от своите наследници по закон И. Д. Г. и К. Д. П.), А. Д. Т., Е. Д. Р. и Г. Д. Т. против В. Т. и Ю. Т. за делба на построените в УПИ ХVІІІ-641 в кв.174 по плана на [населено място] на двуетажна жилищна сграда и навес, както и искането за отмяна на нот.акт № 119/06г. относно втория жилищен етаж на сградата.
Със същото решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд в частта, с която е отменен нот.акт № 119/06г. по отношение на тавана на жилищната сграда и на построената в дворното място стопанска постройка.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посочената жилищна сграда е построена през 1963г. от първоначалния ищец в първоинстанционното производство Д. Т. и от неговия брат И. Т. (наследодател на ответниците) в съсобствено дворно място, които още тогава са се разбрали първият да ползва първия жилищен етаж, а брат му да ползва втория етаж, като от тогава те се владеят от тях, респ. от наследниците на И. Т. по този начин и всеки от тях е придобил правото на собственост върху съответния етаж по давност. По отношение на тавана на сградата е прието, че същият не е разделен на отделни помещения, а представлява общо подпокривно пространство, респ. обща част на сградата и по тази причина не е могъл да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се придобива по давност. Същото е прието и по отношение на построения в дворното място навес, който не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а следва режима на мястото, представляващо обща част с оглед съществуващата в построената в него жилищната сграда етажна собственост.
Жалбата е основателна. С оглед казаното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е отменил издадения по реда на чл.483, ал.2 ГПК/отм./ в полза на касаторите (ответници по иска за делба) нотариален акт № 119/06г. относно тавана на жилищата сграда и построената в дворното място стопанска постройка. В допълнение следва да се отбележи, че приетото в мотивите на решението относно тези обекти е без правно значение, тъй като същите не се ползват със сила на пресъдено нещо.
С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците по жалбата, респ. ищци по иска за делба А. Д. Т., Г. Д. Т., Е. Д. Р., И. Д. Г. и К. Д. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторката В. И. Т. сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 240 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.


Р Е Ш И :


О т м е н я въззивно решение № 426 от 04.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 339/09г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 63 от 27.02.09г., постановено по гр.д.№ 714/06г. на Гоцеделчевския районен съд в частта, с която отменен нот.акт № 119/06г. в частта му, с която В. И. Т. и Ю. И. Т. - Д. са признати за собственици по наследство и давностно владение на таван със застроена площ от 90 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-641 от кв.174 по плана на [населено място] и на построената в същото място стопанска постройка със застроена площ от 15 кв.м.
О с ъ ж д а А. Д. Т., Г. Д. Т., Е. Д. Р., И. Д. Г. и К. Д. П. да заплатят на В. И. Т. сумата 240 лв.(двеста и четиридесет лева) разноски.