О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                             №   346                                 гр. София, 03.11.2008 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 294   по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ч” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Н срещу определение № 337 от 22.07.2008г. по ч. гр. д. № 520/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Ч” АД, гр. С. срещу определение от 02.06.2008г. по ч. гр. д. № 1767/2008г. на Плевенски районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на същото дружество против А. Т. Л. заповед № 151/08.05.2008г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото. В приложение към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател релевира довод за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК - същественият процесуалноправен въпрос относно процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и в частност надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство е решаван противоречиво от съдилищата. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според частния жалбоподател неправилен е изводът на съда, че в заповедното производство е залегнал основният принцип на гражданското производство – за участие на страните в производството. Поддържа становище, че дори и длъжникът да е починал към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, този факт не следва да се проверява в производството за издаване на заповед за изпълнение. Правата на починалия длъжник са защитени и могат да бъдат упражнени от неговите наследници. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на направените в трите инстанции разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Плевенски окръжен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.   По допустимостта на касационното обжалване: За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Съществените процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт, са следните: 1/ допустимо ли е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 2/ възниква ли валидно процесуално правоотношение с посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжник, ако последният е починал преди подаване на заявлението; 3/ съществува ли процесуално правоприемство по отношение на наследниците на длъжника, ако техният наследодател е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 4/ допустимо ли е съдът, издал заповедта за изпълнение, впоследствие да я обезсили и да прекрати производството поради липса на пасивна процесуална легитимация. Въпросът за процесуалната правосубектност /процесуална правоспособност и дееспособност/ на страните и свързаната с това допустимост или недопустимост на заповедното производство и въпросът за правомощията на първоинстанционния съд за обезсилване на издадената от него заповед за изпълнение и прекратяване на производството представляват съществени процесуални въпроси. Доколкото тези въпроси са предмет на новата нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика на ВКС и е налице противоречива практика на различни съдилища /Мездренски районен съд, Плевенски районен съд, Ловчански районен съд, Кюстендилски окръжен съд, Пернишки окръжен съд/, видно от приложените определения, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Плевенски окръжен съд е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.   По основателността на частната касационна жалба: За да остави без уважение частната жалба на „Ч” АД, гр. С. срещу определението на Плевенски районен съд, въззивният съд е приел, че към момента на сезиране на Плевенски районен съд претенцията на кредитора е насочена срещу несъществуващ правен субект, поради което не е възникнало валидно процесуално правоотношение с посочения в заявлението длъжник - А. Т. Л. , тъй като е починал преди подаване на заявлението. Направен е извод, че липсата на процесуална легитимация на ответника води до невъзможност да се ангажира неговата отговорност, поради което издадената заповед по чл. 410 от ГПК не може да влезе в сила, същата следва да бъде обезсилена, а заповедното производство прекратено. Изложени са съображения, че наследниците на починалото лице не могат да бъдат конституирани като ответна страна – длъжници, които да упражнят визираното в чл. 414 от ГПК право на възражение, поради това, че по отношение на А. Т. Л. не е създадено редовно процесуално правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че определението е допустимо и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК дава възможност на съда, издал заповед за изпълнение, да я обезсили при подадено в срок възражение от длъжника и непредставяне от заявителя на доказателства за предявен иск в посочения срок. По аргумент на по-силното основание първоинстанционният съд, след като констатира, че е налице първоначална липса на процесуална правоспособност за длъжника, по отношение на който е издал заповед за изпълнение, може да обезсили тази заповед и да прекрати производството поради недопустимост. Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености. Основен принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е необходимо да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съд. Само правоспособно лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Липсата на процесуална правоспособност преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Плевенски окръжен съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 337 от 22.07.2008г. по ч. гр. д. № 520/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.