О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 15.05. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 577/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 620/22.01.2020 г. на нотариус Ц. В. Л. и частна касационна жалба вх. № 1329/11.02.2020 г. на Надежда М. И. срещу определение № 76/17.01.2020 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 703/2019 г., с което е потвърдено определение № 7/06.12.2019 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията – Ловеч, с което е отказано вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
Частните жалбоподатели излагат аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. Претендира, че съдът незаконосъобразно е потвърдил извършения от съдията по вписванията отказ, като неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.264 ДОПК, приемайки, че не са изпълнени законовите изисквания за деклариране на налични публични задължения.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване към касационната жалба на нотариус Ц. Л., в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. Сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с т.6 Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса относно 1. „предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал. 1 от ПВ“. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК формулира следните правни въпроси: 2. „длъжен ли е нотариусът при изповядване на сделка по реда на чл.264, ал.4 ДОПК /респ., съдията по вписванията при вписване на такава сделка/, освен декларация по чл.264, ал.1, ГПК, декларация по чл.264, ал.4 ГПК и доказателства, че купувачът е внесъл продажната цена към съответния бюджет, да извърша справки по имотните партиди на продавача за наложени възбрани, обезпечаващи фиска?“; 3. длъжен ли е нотариусът, освен изискуемите декларации по чл.264 ДОПК, да събира и други доказателства за наличие на публични задължения на продавача – конкретно удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК?; 4. следва ли нотариусът при сделка по реда на чл.264, ал.4 ДОПК при наличие на декларации по чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК и доказателства, че купувачът е внесъл продажната цена към общинския бюджет, при констатирани възбрани, обезпечаващи публични държавни задължения на продавача, да откаже изповядването на сделката?
В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, Н. И. /продавач по договора за покупко-продажба/ поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. „следва ли съдията по вписванията да проверява съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите нрави?“; 2.„необходимо ли е, за да е налице изпълнение на разпоредба на чл.264, ал.4 ДОПК, продажната цена, преведена от прехвърлителя за заплащане на публични задължения, да погасява техния общ размер?“ и 3.„ползват ли се държавните вземания с приоритет при погасяване пред публичните общински вземания при условията на чл.264, ал.4 ДОПК?“
Ответникът по жалбата – Съдия по вписванията към Служба по вписванията – гр. Ловеч не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
С определение № 7 от 06.12.2019 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията – Ловеч е отказал вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е посочил, че след извършена служебна проверка по партидата на лицето Н. И. – продавач по сделката, е установено, че има вписана възбрана върху недвижим имот – собственост на същата с кредитор НАП – Варна, която към датата на проверката не е заличена, с оглед на което е направил извод за наличие на непогасени и недекларирани публични задължения. Констатирал е, че в нотариалното производство от продавача са представени декларация по чл.264, ал.1 ДОПК за наличие на публични задължения и декларация по чл.264, ал.4 от ДОПК, както и вносни бележки за платени данък МПС, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, но е приел, че не са спазени изискванията на чл.264 от ДОПК, тъй като страната не е декларирала наличието и размера на публичните си държавни задължения.
Така постановеното определение е потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 76/17.01.2020 г. по ч. гр. д. № 703/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, като съдът е приел, че продавачът по сделката, освен че не е декларирал съгласие по чл.264, ал.4 от ДОПК публичните задължения да се погасят от сумата срещу прехвърлянето и тази сума да е внесена в съответния бюджет, в декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК тези задължения не са упоменати, въпреки че е посочено, че на подалия декларацията е известно, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Посочил е, че при наличието на публичен интерес, който е противопоставим на законоустановения интерес на продавача, както и поради обстоятелството, че недекларираните публични задължения не могат да бъдат погасени от цената по сделката, тъй като същата е преведена изцяло от купувача в общинския бюджет, определението за отказ от вписване на съдията по вписванията е правилно и подлежи на потвърждаване.
Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т.1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Изискванията за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол изпълняват първият въпрос от изложението към частната жалба на нотариус Л. и вторият от изложението към жалбата на Н. И., а именно: 1 „ Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 от ПВ“ и 2. „Необходимо ли е, за да е налице изпълнение на разпоредба на чл. 264, ал. 4 ДОПК, продажната цена, преведена от прехвърлителя за заплащане на публични задължения, да погасява техния общ размер?“ По отношение на така изведените въпроси е налице и поддържаното от частните жалбоподатели допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационен контрол по тях.
По зададените въпроси е налице практика на ВКС, включително задължителна такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.6 от тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК, проверката, която извършва съдията по вписванията е формална, като в предметния й обхват по чл.32а, ал.1, ПВ се включва спазени ли са изискванията на чл.6, ал.3 ПВ, внесена ли е дължимата за вписването държавна такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта, както и представени ли са доказателства за изпълнение изискванията на чл.264 ДОПК. Практиката приема, че предвид личната имуществена отговорност по чл.265 ДОПК, съдията по вписванията разполага с право да извършва и служебна проверка относно наличието или отсъствието на непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения /така в определение № 86/02.02.2018 г. по ч. т. д. №2804/2017 г. на II т. о. на ВКС/. ДОПК не съдържа забрана за разпореждане с недвижими имоти при наличие на непогасени публични задължения, а смисълът на подаваните декларации е, че задълженията към фиска следва бъдат погасявани и от получените средства от продажба на имущество, т.е. законът предвижда, че може да се извършват разпоредителни сделки при наличие на подлежащи на изпълнение публични задължения, в случай, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. За да бъде изпълнено изискването на чл.264, ал.4, пр.2 ДОПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – декларация-съгласие от длъжника, че публичните задължения ще се погасяват от сумата срещу прехвърлянето, както и реално внасяне на цялата покупна цена по сметка на публичния кредитор. В цитирания смисъл са определение № 613/13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7348/2013 г. на ВКС, I г. о. и определение № 127/05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2342/2017 г. на ВКС, I г. о.
По основателността на частната касационна жалба:
От отговора на дадените въпроси следва, че обжалваното въззивно определение е неправилно. Видно от приложените към молбата са вписване документи, продавачът е представил нарочна декларация по образец, в която е декларирал наличието на непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци, мита и осигурителни вноски. В отделна декларация по чл.264, ал.4 ДОПК е дал съгласието си публичните му общински задължения в размер на 4 842.82 лева към [община] да бъдат заплатени със сумата от продажната цена, възлизаща на същата стойност. Видно от изявлението в самият нотариален акт за покупко-продажба, както и от представените платежни нареждания, цялата дължима по договора цена е преведена по сметка на [община] за погасяване на публичните задължения. С оглед на това, ирелевантно за приложението на чл.264, ал.4 ДОПК се явява обстоятелството, че продавачът има (или може да има) и други непогасени публични задължения, като да се приеме противното би означавало да се счете, че е налице абсолютна забрана за разпореждане с имущество при наличие на непогасени публични задължения, каквото ограничение законът не предвижда. Превеждането на цялата договорена цена след подаване на декларация-съгласие е основание нотариусът и съдията по вписванията да счетат за изпълнени законовите изисквания на чл.264 ДОПК, поради което постановеният отказ за вписване на договора за покупко-продажба е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Горният извод налага отмяна на постановеното въззивно определение и даване на указания на съдията по вписванията за вписване нотариалния акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, което вписване следва да се смята за извършено от момента на подаването на молбата за него, съгласно разпоредбата на чл.577, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76 от 17.01.2020 г. на Ловешки окръжен съд по ч. гр. д. № 703/2019 г.
ОТМЕНЯ определение № 76 от 17.01.2020 г. на Ловешки окръжен съд по ч. гр. д. № 703/2019 г., с което е потвърдено определение № 7/06.12.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – Л., с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот с рег. № 873, том VII, акт 8, дело № 622/06.12.2019 г. на нотариус Ц. Л., рег. № 138 на НК, район на действие – Л..
ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот с рег. № 873, том VII, акт 8, дело № 622/06.12.2019 г. на нотариус Ц. Л., рег. № 138 на НК, район на действие – Ловеч, с който Н. М. И. продава на Б. М. В. 9/28 ид.части от недвижим имот – апартамент с кадастрален идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет.4, ап.16.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
|