Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 30.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1040/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимия С. К. К. и служебно назначения му защитник адв. Л. З. против въззивно решение № 428 от 21.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 665/2010 год. на С. апелативен съд. В жалбите и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснато нарушение, които са касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция без основание е отхвърлила доказателственото искане на подсъдимия и това е довело до неизясняване на важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. По съшество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 298 от 20.09.2010 год. постановена по НОХ дело № 3555/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. К. К. за виновен в това, че на 25.03.2010 год. в[населено място] държал без надлежно разрешение с цел разпространение и разпространил на Т. Х. Т. високорисково наркотично вещество – 0.14 грама хероин на стойност 26.65лв, поради което и на основание чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лиаване от свобода и глоба в размер на 5000лв, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години. С въззивно решение № 428 от 21.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 665/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Доводът за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения при разглеждане на делото и формиране вътрешното убеждение на съда. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция е възприела подхода на първоинстанционния съд, който е възложил на подсъдимия да доказва своята невинност, формално е изпълнила задълженията си, не е подложила на съвкупна преценка и анализ събраните доказателства и без основание е отхвърлила доказателственото му искане, поради което останали неизяснени важни фактически обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. По този начин се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. чл. 13, чл.14, чл 107 и чл. 314 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване основните процесуални права на подсъдимия, по делото не са допуснати. Производството пред Софийският апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановената осъдителна присъда, с доводи за необоснованост и непълнота да доказателствата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въззивният състав не е изпълнил формално задълженията си по чл. 314 НПК, а е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Преценил е, че по делото са събрани всички относими доказателства и мотивирано е отхвърлил искането за непосредствен разпит на свидетелката Т. и за проверка на съобщения от нея факт че предварително са се уговорили по мобилните телефони за срещата, при която е закупен наркотика. Като е отхвърлил тези доказателствени искания не е ограничил правата на подсъдимия и не го е поставил в положение да доказва своята невинност. Свидетелката Т. е разпитана в досъдебното производство пред съдия. В съдебно заседание не се е явила и е налице изрично изявление от подсъдимия, че не държи на нейния личен разпит. При това негово процесуално поведение, като е включил към доказателствените материали показанията свидетелката от досъдебната фаза на процеса, съдът не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Жалбоподателят не сочи кои други факти евентуално свидетелката би установила при непосредствен разпит в съдебно заседание и кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени поради отказа да бъде разпитана. Мотивирано е отхвърлено и искането за събиране на доказателства дали двамата предварително и по какъв начин са комуникирали помежду си. От една страна проверка на достоверността на съобщените от свидетелката факти не се е налагала, а от друга страна извън предмета на доказване е по какъв начин е уговорена срещата между тях. Нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници не са допуснати. О. първоинстанционният съд е обсъдил подробно поотделно и в логическата му връзка с останалите всяко едно от събраните доказателства, констатирал е противоречието между тях и е мотивирал решението си кои противоречиви доказателства кредитира. Не е допуснал нарушения на правилата за формиране на волята си, поради което въззивната инстанция не е имала основание да направи различна преценка за достоверността и достатъчността им за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Неоснователен е довода, че съдът е изградил фактическите си изводи от показанията на показанията на св. Т., които е кредитирал без да отчете нейната наркотична зависимост. Наркотичната зависимост на свидетелката сама по себе си не я е лишила от годност да възприема правилно фактите от обективната действителност и да дава достоверни сведения за тях. Имала е напълно адекватно поведение и е последователна от момента на задържането си от кое лице е закупила наркотика. Показанията й кореспондират с други обективни доказателства. Двамата са задържани непосредствено след приключване на сделката, като действията им преди това са били наблюдавани, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин й е било внушено да посочи подсъдимия, като източник за придобиване на наркотика. В досъдебното производство е посочила отличителните му белези и по тях го е разпознала. Неоснователен е довода за допусната предубеденост от въззивната инстанция с кредитирането на една част от събраните доказателства, а именно показанията св. Т. и на полицействите служители К. и Ц. и с отхвърлянето на обясненията му. Всеки един от доказателствените източници внимателно е обсъден и съпоставен с останалите. Вътрешното си убеждение за тяхната достоверност и надеждност съдът е формирал след съвкупния им анализ и съпоставка с останалите доказателствени източници. Само поради факта, че св. К. и Ц. са полицейски служители, не може да се приеме, че показанията им са лишени от обективност. Двамата не са познавали до този момент подсъдимия и св. Т. и са непосредствени очевидци на деянието. Не се сочи наличието на някакъв мотив от тяхна страна умишлено да му навредят, като му припишат престъпление, което не е извършил. Наблюдавали са от близко разстояние сключването на сделката, възприели са как подсъдимия вади нещо от джоба си и го предава на свидетелката, която от своя страна го поставя в своя джоб и в замяна му дава пари и непосредствено след това са ги задържали. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия. Внимателно са анализирани съобщените от него факти, че случайно срещнал непознатата жена, каато по попитала как да стигне до определен адрес и непосредствено след раздялата им бил задържан и убедително са отхвърлени като израз на защитна позиция. Правилата за формиране волята на съда при преценката на доказателства не са нарушени, а вътрешното му убеждение не подлежи на последващ контрол. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на С. апелативен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № № 428 от 21.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 665/2010 год. на С. апелативен съд, с коетое потвърдена присъда № 298 от 20.09.2010 год. по НОХ дело № 3555/2010 год. на С. градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: