2 Р Е Ш Е Н И Е № 365 гр. София, 19.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1063 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт В. Л., против въззивното решение № 339 от 11 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г., с което е отменено решение № 272 от 26 март 2012 г., постановено по гр.д. № 4763 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2011 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на И. А. И. от [населено място], обл. П., сумата от 13664,46 лева обезщетение по чл. 200, ал. 1, вр. ал. 3 КТ за претърпени от И. имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14 март 2008 г., отнасящи се за периода 10 ноември 2008 г. – 10 ноември 2011 г. и представляващи разликата между неполучено брутно трудово възнаграждение за същия период и получените пенсия за инвалидност поради трудова злополука, социална пенсия за инвалидност поради трудова злополука, и обезщетение за безработица за същия период, ведно със законна лихва върху сумата, и касаторът е осъден за разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 594 от 8 май 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса кой е началният момент на погасителната давност за вземането на работника по чл. 200, ал. 3 КТ, за обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука. Основанието за допускане на касационното обжалване е намерено заради различното разрешение, дадено от ВС по правния въпрос в т. 2 на ППВС№ 2/1981 г. С решението си въззивният съд приема за неоснователно възражението на работодателя за погасяване по давност на претенцията, тъй като правото на работника да получи обезщетение за вреди, произтичащи от трудова злополука по реда на чл. 200, ал. 3 КТ се поражда от момента, в който по положителен начин се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди трудовата злополука и реално получената сума като обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване; необходим е сложен фактически състав с постановяване на два отделни индивидуални административни акта – експертно решение на ТЕЛК за определяне на намалената работоспособност, след което и разпореждане на Р. за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и определяне на конкретен месечен размер на пенсията. В цитираното ППВС се приема, че вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен – от откриването му. Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите. В. съд сочи, че със самото действие или бездействие, с което е причинено увреждането, то е вече налице, защото лишаването от трудоспособност или нейното намаляване вече настъпва и бъдещите вреди са вече известни. От този ден за пострадалия е настъпила загубата или ограничението на неговата трудоспособност. Дадените общи постановки за началото на погасителната давност при искове за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане, следва да се уточнят по следния начин предвид необходимите предпоставки за иска по чл. 200, ал. 3 КТ за обезщетяване на вреда от трудова злополука: Тъй като законът определя три годишен срок за предявяване на иска за обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ, при сторено възражение за погасяването на претенцията по давност съдът следва да прецени от кой момент правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Установеното в чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ правило се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането с оглед неговото естество – наличие на всички предпоставки, които следва да бъдат налице, за да възникне правото на работника да го претендира. Правото да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди настъпването на трудовата злополука, и получаваната от него пенсия за инвалидност може да се претендира едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, дори настъпилите увреждания да са били изначално трайни и с необратим характер. Определянето на степента на увреждането, която обуславя и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането и от което зависи видът на работата, която би могъл да изпълнява занапред, се извършва именно с решение на ТЕЛК, което дава правото на работника да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение степен на трайно намалената работоспособност. Преди постановяване на това решение пострадалият работник няма право да получава пенсия за инвалидност и съответно не би могъл да претендира за разликата между нея и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял злополука при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. Предвид даденото тълкуване, разрешението на въззивния съд по правния въпрос е неправилно. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Злополуката с ищеца е настъпила на 14 март 2008 г. По делото е представен протокол от 29 април 2008 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, но в кориците на делото не се открива разпореждане за приемане на злополуката за трудова. В решение № 298 по гр.д. № 184/2012 г., ІІІ г.о, ВКС заявява, че наличието на влязъл в сила акт за приемане на злополуката за трудова е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Едва след указване на ищеца да представи съответното разпореждане, съдът може да пристъпи към преценка на необходимото за разрешаването на спора по възражението за погасяване на претенцията по давност експертно решение, съответно да прецени необходими ли са допълнителни указания, и дали експертното решение е представено в срок. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 339 от 11 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: