6 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 12.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря София С. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 431/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 4 от 07.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 230 от 13.02.2012 г. по в. гр. д. № 2768/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 18 646.20 лв., претендирана като дължим наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС353 за периода м. април 2009 г. - м. юли 2010 г. В касационната жалба на [фирма] - [населено място], се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски. К. поддържа оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и не е преценил правилно събраните доказателства и не е приложил презумпцията на чл.301 ТЗ, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за отсъствие на сключен между страните наемен договор, пораждащ задължение за плащане на претендирания с иска наем. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287 ГПК и в писмени бележки от 22.04.2013 г. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да остане в сила. Претендира разноски за касационното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наем в размер на сумата 18 646.20 лв. за ползването на хидравлична платформа с рег. № 411ПС353 в периода м. април 2009 г. - м. юли 2010 г., Пловдивски окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал възникването на наемно правоотношение с ответника по представения с исковата молба договор за наем № 090209/09.02.2009 г. Въззивният съд е счел за основателно възражението на ответника, че договорът за наем не е породил правни последици, тъй като не е подписан от управителя на дружеството - наемодател [фирма], а от лицето Н. К., чиято представителна власт не е доказана в процеса. Позовал се е и на отсъствието на доказателства за предаване на хидравличната платформа от наемодателя за ползване на наемателя чрез надлежно овластен негов представител. Твърдението на ищеца, че ответникът е потвърдил съгласието си за сключване на договора и ползването на хидравличната платформа като е платил дължимия наем за м. февруари и м. март 2009 г. и не е отрекъл представителната власт на лицето, подписало протокол от 19.07.2010 г. за връщане на платформата на наемодателя, е преценено като ирелевантно за основателността на иска. Не е отдадено доказателствено значение и на факта, че с отговора по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил подписите на управителя на [фирма], положени в договора за наем от 09.02.2009 г. и в анексите от 30.04.2009 г. и 31.08.2009 г. за продължаване срока на наемното правоотношение. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ към спорното правоотношение. Разпоредбата на чл.301 ТЗ е предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец. С чл.301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Изложените разбирания са залегнали и в послужилото като повод за допускане на касационното обжалване решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, І т. о. С това решение Върховният касационен съд се е произнесъл, че договор за наем, сключен от името на търговец, но без представителна власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение. В решението е изразено становище, че фактическото ползване на вещта от търговеца - наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на договора съставляват факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ. Посочените разрешения се възприемат напълно от настоящия състав на ВКС, а съпоставени с решаващите изводи на въззивния съд, подкрепят основателността на касационната жалба. Въззивното решение е неправилно. Искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е основан на писмен договор за наем № 090209 от 09.02.2009 г., сключен между [фирма] като наемодател и [фирма] като наемател със срок на действие 30.04.2009 г. В т.1 е посочено, че при сключване на договора двете дружества се представляват от техните управители, съответно Б. К. и Д. Б., но няма спор, че договорът не е подписан от управителя на [фирма], а от друго лице - Н. К.. Въззивният съд е отрекъл сключването на договора като е приел за основателно възражението на ответника, че Н. К. не е разполагала с представителна власт да договаря от името на [фирма]. Така направеният извод е в очевидно противоречие с доказателствата по делото и с разпоредбата на чл.301 ТЗ. Евентуалните пороци в представителната власт на лицето Н. К. могат да бъдат релевирани само от наемодателя /сега касатор/, в чиято правна сфера са рефлектирали извършените без представителна власт действия. Освен, че не се е противопоставил на сключването на договора, наемодателят е предприел изпълнение и реализиране на произтичащите от договора права и задължения, а с предявяването на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД е демонстрирал недвусмислено одобрението на извършените от представителя действия. В преклузивния срок за отговор на исковата молба ответникът не е оспорил автентичността на подписа на управителя на [фирма], положен в договора за наем. При така установените факти не може да се приеме за правилно становището на въззивния съд за недоказаност на породеното от договор № 090209/09.02.2009 г. наемно правоотношение. Лишен от опора в доказателствата по делото и в закона е и изводът на въззивния съд, че не е доказано предаването на хидравличната платформа, обект на наемното правоотношение, и ползването й от ответника през исковия период /м. април 2009 г. - 19.07.2010 г./. Предаването на платформата от Н. К. като представител на [фирма] и приемането й за ползване от наемателя [фирма] се установява от неоспорените документи - декларация за запознаване с условията, начина на работа и техническата документация на хидравлична платформа и протокол за състоянието на хидравлична платформа рег. № 411ПС353 при приемането й от наемателя, подписани от управителя на ответното дружество в деня на сключване на наемния договор. По делото са представени протоколи и декларации за замяна на първоначално получената платформа с други технически изправни платформи /последната от които с рег. № 411ПС286/ и протокол от 19.07.2010 г. за връщане на получената по договора от 09.02.2009 г. платформа на наемодателя. Възражението на ответника за липса на представителна власт на лицата, подписали тези протоколи, е без значение за преценката получена ли е платформата и ползвана ли е реално от наемателя. Безспорно е, че управителят на ответното дружество е подписал анекси от 30.04.2009 г. и 31.08.2009 г. за продължаване срока на наемния договор до 31.12.2009 г. Подписвайки анексите, законният представител на дружеството - наемател не само е демонстрирал знание на действията по приемане на платформите за ползване /чл.301 ТЗ/, но същевременно е потвърдил съгласието на дружеството ползването да продължи и за в бъдеще до изтичане на уговорения срок. Обстоятелството, че платформата е получена и ползвана от ответника, се доказва косвено и от неоспорените кредитни известия от 19.03.2009 г. и 12.05.2009 г., с които последният е превел на настоящия касатор наем по процесния договор за месеците февруари и март 2009 г. Въззивният съд не е анализирал задълбочено посочените факти и доказателства и не е приложил презумпцията на чл.301 ТЗ, което е довело до неправилния извод, че не е доказано предаването и ползването на платформата като предпоставка за възникване на задължението за плащане на търсения с иска по чл.232, ал.2 ЗЗД наем. Относно размера на дължимия наем : В клаузата на чл.3 от договора е уговорено, че наемателят ще заплаща наем в размер на 65.00 лв. за всеки ден /в т. ч. и за неработните дни/ от срока на действие на договора. Според чл.17, същият наем се дължи и в случай, че наемателят продължи да ползва платформата след изтичане на уговорения срок. С последващи анекси срокът на договора е продължен до 31.12.2009 г., но от предавателно – приемателния протокол е видно, че платформата е върната от наемателя на наемодателя 19.07.2010 г., с оглед на което претенцията за наем е основателна за целия исков период от м. април 2009 г. до 19.07.2010 г. В исковата молба са наведени твърдения, че по споразумение с наемателя първоначално договорената наемна цена е намалена на 52.00 лв. дневно без ДДС с приспадане на почивните и празнични дни, считано от м. март 2009 г., а от началото на 2010 г. - на 810.00 лв. месечно без ДДС. Намалението на наемната цена е неизгоден за ищеца факт и макар да не е подкрепен с писмени доказателства, следва да се приеме за настъпил. Изчислено съобразно променената наемна цена, задължението за наем възлиза на 15 386 лв./в т. ч. 9 983 лв. за 2009 г., от които по 1 092 лв. за м. април, м август, м. септември и м. ноември при 21 работни дни, 988 лв. за м. май при 19 работни дни, по 1 144 лв. за м. юни, м. октомври и м. декември при 22 работни дни и 1 195 лв. за м. юли при 23 работни дни; 4 890 лв. за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2010 г. при месечен наем 810 лв. и 513 лв. за времето от 01.07.2010 г. до 19.07.2010 г./. Искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е доказан и основателен до размер на сумата 15 386 лв. и неоснователен за разликата до предявения размер от 18 646.20 лв. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 вр. с ал.2 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на иска за сумата 15 386 лв., и спорът да се разреши по същество с присъждане на същата сума, ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 386 лв. до 18 646.20 лв., решението следва да остане в сила. В зависимост от крайния изход на делото касаторът има право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 2 280.50 лв., а ответникът – на разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 172 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 230 от 13.02.2012 г. по в. гр. д. № 2768/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. до размер на сумата 15 386 лв., и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.232, ал.2 ЗЗД на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, сумата 15 386 лв. /петнадесет хиляди триста осемдесет и шест лв./, представляваща дължим наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. за ползване на хидравлична платформа през периода м. април 2009 г. - 19.07.2010 г., ведно със законната лихва от 29.11.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата 2 280.50 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лв. и петдесет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 13.02.2012 г. по в. гр. д. № 2768/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. за разликата над сумата 15 386 лв. до сумата 18 646.20 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 172 лв. /сто седемдесет и два лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :