Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр.София , 09 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 650/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/, депозирано от адв.К., защитник на осъдения Д. А. Й. /С. А. Х./, за възобновяване на чнд №229/14 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, на основание чл.422 ал.1 т.3 и т.5 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се твърди, че е налице ново доказателство, което не е било известно на съда, постановил определението по чл.457 от НПК, като това доказателство /писмо №WTS-U 2013 014110 от 05.12.2014, издадено от Министерството на сигурността и правосъдието на Кралство Нидерландия/ касае работните дни на Д. Й. /С. Х./ в затвора в Кралство Нидерландия, които не са му били приспаднати от изтърпяното там наказание лишаване от свобода, и които съгласно ТР №3 /2013 г. на ОСНК на ВКС подлежат на зачитане за намаляване срока на наказанието. Моли се да бъде изменено постановеното от Окръжен съд-Стара Загора определение и на основание чл.41 ал.3 от НК да бъде зачетен положения от осъдения труд в затвора Ахтерхук, Кралство Нидерландия, както и да бъде изменен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „строг” на „общ”. Постъпило е допълнение към искането за възобновяване /неправилно озаглавено молба/, изготвено от осъдения Д. А. Й. /С. А. Х./,в което се твърди ,че е допуснато нарушение на принципа non bis in idem,тъй като за същото деяние ,за което той е бил осъден в Кралство Нидерландия, в България наказателното производство е било прекратено. В тази връзка се прави искане за непризнаване на остатъка по чуждата присъда или за връщане на делото за ново разглеждане.На второ място се иска зачитане на положения в затвора в Нидерландия обществено полезен труд,за което са налице доказателства. В съдебното заседание пред ВКС ,защитникът на осъдения адв.К. моли да бъде уважено искането по посочените в него доводи и съображения- да се зачете положения труд в затвора в Кралство Нидерландия и да се определи „общ” режим на остатъка от наложеното наказание.Алтернативно се пледира- да бъде отхвърлено искането за изпълнение на остатъка от наложената присъда на чуждестранния съд, поради нарушение на принципа на non bis in idem, тъй като по образуваното в България наказателно дело за същото престъпление, ОП-Сливен е прекратила производството, поради липса на доказателства за извършено престъпление. Осъденият Д. А. Й. /С. А. Х./ ,редовно призован ,не се явява пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК за процесуално допустимо, но неоснователно.Намира за правилно приетото от ОС-Стара Загора, че по делото липсва яснота по въпроса, колко работни дни има Д. Й. по време на задържането си в Кралство Нидерландия. По отношение на основанието по чл.422 ал.1 т.3 от НПК посочва, че единствено окръжния прокурор е компетентен да поиска възобновяване при разкриване на обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда към момента на постановяване на съдебния акт .Полученото след постановяване на съдебния акт писмо от Министерството на сигурността и правосъдието на Кралство Нидерландия би могло да се приеме за ново обстоятелство и евентуално би могло да бъде основание за възобновяване ,но не и по искане на осъденото лице. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения Д. А. Й. /с. А. Х./, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С определение от 10.12.2014 г.,постановено по нчд №229/2014 г., Старозагорски окръжен съд е приел за изпълнение присъда S11/03844 ІV/ CB на Върховния касационен съд на Кралство Нидерландия,станала окончателна на 06.11.2012 г.,с която българският гражданин Д. А. Й. /С. А. Х./ е осъден на дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.289 от НК на Кралство Нидерландия,съответстващо на чл.116 ал.1 т.6 пр.последно, т.7 и т.9 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК на Р.България. На основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.457 ал.5 от НПК е приспаднато предварителното задържане в Кралство Нидерландия и изтърпяната част от наложеното на Д. А. Й. /С. А. Х./ наказание лишаване от свобода в Кралство Нидерландия за периода 23.05.2008 г.-14.04.2014 г. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 30.12.2014 г. Искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 ал.1 от НПК- а именно определение по чл.341 ал.1 във вр.с чл.457 ал.2 от НПК. Постановеното от ОС-Стара Загора определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Доколкото в искането за възобновяване на наказателното дело се посочва и основанието по чл.422 ал.1 т.3 от НПК,следва да се отбележи ,че то е процесуално недопустимо. На първо място, обстоятелствата или доказателствата по смисъла на горната разпоредба, които не са били известни на съда, постановил решението, определението или разпореждането следва да се разкрият чрез разследване и на второ място,в тази хипотеза компетентен да направи искане за възобновяване не е осъденото лице, а окръжния прокурор в шест месечен срок от разкриването на новите обстоятелства. В настоящия случай приложените към искането писмени документи са били получени по искане на Старозагорски окръжен съд и независимо ,че съдържанието им не е било известно за съда, самите те не представляват ново по смисъла на чл.422 ал.1 т.3 от НПК доказателство, доколкото въпросите ,коментирани в тях, са били вече обсъждани от съдебната инстанция; но дори и да се приемат за нови, тези доказателства не са разкрити чрез разследване, а и искането за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.3 от НПК не е направено от компетентен орган. Предвид изложените съображения, искането за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК е процесуално недопустимо. Преди да се разгледа по същество искането с правно основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК следва да се отбележи, че в производството по глава Тридесет и трета от НПК не могат да се представят и приемат доказателства. Доколкото в тази глава няма особени правила,се прилагат правилата на касационното производство,според които, пред касационната инстанция не се провежда съдебно следствие, освен в хипотезата на чл.354 ал.5,изр.2 от НПК, какъвто не е настоящият случай. При това положение, макар и да намира искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК за основателно, настоящият касационен състав не може сам да се произнесе по въпросите по чл.457 ал.5 от НПК, в т.ч. и по евентуалното намаляване на наказанието лишаване от свобода на основание чл.41 ал.3 от НК, в какъвто смисъл е искането на осъдения и защитника му. Съгласно чл.457 ал.5 от НПК,в производството по трансфер на осъдени лица,предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата ,в която е постановена присъдата ,се приспада. В ТР №3 от 12.11.2013 г. по т.д.№3/2013 г. на ОСНК на ВКС е дадено разрешение на спорния въпрос дали следва да бъде зачетен положения в осъдилата го държава труд от трансферирания осъден български гражданин. В т.3 от посоченото ТР е прието ,че положения обществено полезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд. Ръководейки се от разрешенията, дадени в коментираното ТР и с оглед установеното от ОС-Стара Загора, че осъденият Д. Й. е работил по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в осъдилата го държава /Удостоверение от 27.02.2014 г. на затвор Ахтерхук-л. 38 от съд.дело/, съдът е направил многократни опити чрез Министерството на Р.България да изиска информация от затвора Ахтерхук, Кралство Нидерландия за какъв период осъденият е пребивавал в затвора, като какъв е работил и какви работни дни има до трансфера му в Р.България на 14.04.2014 г. / съд.заседания на 25.06.2014 г., на 16.07.2014 г., на 24.09.2014 г., на 29.10.2014 г./,които са останали без резултат.Така, в съдебното заседание на 10.12.2014 г. съдът е решил делото по същество, като в мотивите на определението си е приел ,че въпреки усилията му да изясни въпроса с положения труд на осъдения в Кралство Нидерландия –колко работни дни има Д. Й. по време на престоя си в затвора в осъдилата го страна ,този въпрос е останал без отговор, поради което съдебния състав не се е произнесъл за намаляване срока на наказанието на Д. Й. на основание чл.41 ал.3 от НК. Действително съдът има задължение да разгледа и реши делото в разумен срок, но това в никакъв случай не може да стане за сметка на изясняването на важи обстоятелства, свързани с предмета на конкретното производство, по отношение на които се дължи произнасяне, още повече , че в настоящия случай тези въпроси са в интерес на осъденото лице. Като не е изчакал отговор на запитването си, отправено до компетентната в Кралство Нидерландия институция/този отговор е получен само 7 дни след последното съдебно заседание/, ОС-Стара Загора е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на осъдения. Това процесуално нарушение може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото след неговото възобновяване, като окръжният съд следва комплексно да оцени данните , съдържащи се в приложените в производството по чнд №229/2014 г. писмени документи ,както и в тези, пристигнали от издаващата държава след приключване на производството по трансфер на осъденото лице. На следващо място е необходимо да се отбележи, че целта на производството по чл.457 от НПК е предаване на лице,осъдено на територията на една държава, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода на територията на държавата, чиито гражданин е то, т.е. целта се свързва със социалното приобщаване на осъденото лице, чрез предоставяне на възможност, чужденците, които са осъдени на лишаване от свобода, поради извършване на престъпление, да изтърпят наказанието в тяхната собствена социална среда- чрез предаване на собствената им страна /Преамбюл на Конвенцията за трансфер на осъдени лица/. Условията за трансфер са изчерпателно изброени в чл.3 от Конвенцията . Същевременно чл.457 от НПК предписва конкретните въпроси, по които съда дължи произнасяне във връзка с приемането за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждия съд, като Р.България е обвързана с правния характер и срока на наказанието, така както са определени в осъдилата го държава. При несъвместимост на характера или срока на наказанието съдът приспособява наказанието към наказание, предвидено в българския закон за престъпление от същия характер, като се търси възможно най-пълно съответствие на наложеното с присъдата наказание . При приспособяване на наказанието, съдът се ръководи от принципите за невъзможност да се утежнява по характер или по срок санкцията,наложена в осъдилата държава, както и за невъзможност да се надвишава максимума на наказанието лишаване от свобода, предвиден в българския закон за същото по характер престъпление.Съдът дължи произнасяне и по въпросите по чл.457 ал.5 и ал. 6 от НПК.Изхождайки от целите на производството по трансфер и въпросите, изчерпателно посочени в закона, по които съдът се произнася, се налага извода, че други въпроси в процедурата по раздел първи на глава ХХХVІ от НПК не подлежат на обсъждане от съда, в т.ч. и дали е налице нарушение на принципа non bis in idem. Съгласно чл.459 ал.1 от НПК, въпросите, касаещи присъдата по отношение на лице, прието по реда на чл.457 от НПК за изтърпяване на наказанието, подлежат на проверка само от компетентните органи на държавата , в която тя е постановена. По-нататък, определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода „строг” и вида пенитенциарно заведение, където осъдения следва да бъде настанен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са законосъобразно определени. Й. вече е бил осъждан на лишаване от свобода по присъди по нохд №178/2008 г. на ОС-Сливен и по нохд №56/2006 г. на ОС-Хасково, поради което същият не може да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип,нито пък може да му бъде определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС ясно предписва хипотезите, в които осъдените се настаняват в посочения по-горе по-лек тип заведения ,като размера на остатъка от наказанието ,което той трябва да изтърпи на територията на Р.България във връзка с присъдата на съда в Кралство Нидерландия няма никакво отношение към определянето на режима и на типа затворническо заведение. С оглед на изложените съображения, ВКС намира ,че следва да възобнови наказателното дело само в частта относно приложението на чл.457 ал.5 от НПК,да отмени съдебното определение в тази му част и да върне делото на ОС-Стара Загора за произнасяне в отменената част. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение от 10.12.2014 г., постановено по чнд №229/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд само в ЧАСТТА, касаеща произнасянето на основание чл.457 ал.5 от НПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част на Окръжен съд –Стара Загора, друг съдебен състав ,от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/