Р Е Ш Е Н И Е   № 255   гр.София, 07 юни  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  пети май   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 196/2010 година   Осъденият М. И. В. е отправил на 18 март 2010 год. чрез свой представител искане за възобновяване на делото, по което е осъден от Софийския районен съд-в първата инстанция, и от Софийския градски съд-във втората (въззивната), и техните актове не са били проверявани по касационен или друг ред. Присъдата на районния съд е от 11 март 2009 год. по нохд № 4429/2008 год. и е за това, че на 16 януари 2008 год. М. В. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (2,23 на хиляда), установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което е наказан 1 година лишаване от свобода условно за 4 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за 1 година и 6 месеца. Решението на Градският съд е от 14 декември 2009 год. по внохд № 3302/2009 год. и с него е потвърдена обжалваната от името на В. присъда. В искането се съдържа позоваване на трите основания за отмяна във връзка с чл.348 НРК и аргументите, които подателят й смята за относими към тях и които според него позволяват ново разглеждане на делото в СГС или смекчаване на отговорността за извършеното, включително чрез прилагане на чл.55 НК, направо в тази инстанция. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът го преценява като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е частично основателно. І. Допусната е явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с 348, ал.1, т.3 НПК. ВКС е имал и други поводи да указва, че явната несправедливост по смисъла на цитираната разпоредба може да намери израз не само в значителното различие между размера на наложеното и размера на съответното на престъплението наказание – вж. напр. р.467/01-І (Сб., с.258) и р.1004/05-06-І(необн.). Всъщност различието може да бъде значително (съществено) и без едновременно с това едното наказание да е много по-високо (по-ниско) по размер от другото. Към случаите на такова различие тук трябва да бъде добавен и настоящият, когато самият законодател е предвидил много тесни санкционни рамки за извършеното престъпление – наказуемостта по чл.343, ал.1 НК е лишаване от свобода до 1 година, а, следователно, с оглед на чл.39, ал.1 НК – от 3 до 12 месеца. В тези стеснени рамки е била необходима по-голяма прецизност при индивидуализацията на отговорността на В. , още повече, когато са приети и смекчаващи обстоятелства за него (липсата на предишни осъждания, положителни данни за личността му). Дори само при тяхната наличност, определянето на максималния срок за лишаването от свобода е вече израз на несправедливост, но тя се превръща и в явна, щом се види колко пресилена е оценката, че в „периода 2001-2007 г. подсъдимият е наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за движение, което определя качеството му на водач на МПС като нарушител с формирано и системно демонстрирано пренебрежение към правилата по ЗДП и Правилника за приложението му” (мотиви към възз.р., с.3/4). Според съответната справка (л.12 от дос.пр.), М. В. е наказван в посочения период общо 6 пъти – по 1 път в първите 4 години и 2 пъти в последната, за различни нарушения, но за чиято тежест трябва да се съди по наложените му само глоби – при това само 2 от тях са по 100 лева, а о станалите между 1 лева. При тези данни няма как да се възрази срещу извода на съдилищата за „невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца” (мотиви към възз.р.-с.3, към присъдата-с.3), но за да не бъде той голословен е необходимо според ВКС намаляне на наложеното наказание лишаване от свобода на 4 месеца, а на изпитателния срок по чл.66 НК – на 3 години. ІІ. За нарушението на материалния закон (във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК) и без друго не се сочи нищо, което би могло да бъде отнесено към него. За нарушението на процесуалните правила (във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК) възраженията (с изключение на обсъденото по-горе относно мотивирането на санкцията) се явяват само претендирани-формално отношение към доказаността на обвинението (вкл. от гледна точка на правото на защита) и към изискванията за съдържанието на съдебните актове. Явната несправедливост, накрая, неправилно се свързва и с приложението на чл.55 НК – смекчаващите обстоятелства по делото не са нито многобройни, нито някое от тях – изключително. ІІІ. Ръководен от изложеното, съобразно с чл.425, ал.1, т.3 и останалите приложими норми в гл.тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение от 14 декември 2009 год. по внохд № 3302/2009 год. на Софийския градски съд, само по отношение на потвърденото с него наказание лишаване от свобода, което намаля на четири месеца, а изпитателния срок по чл.66 НК – на три години.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: