1 Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр.София, 07.04.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №3557 образувано по описа на І г.о. за 2008 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. С. от [населено място], чрез адв.Ц., против решението от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №432/2008г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решението от 01.02.2008г. по гр.д. №263/2007г. на Районен съд-Сандански, с което са отхвърлени предявените от И. Л. С. срещу Общинска служба по земеделие и гори – [населено място] искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато с определение №190 от 26.02.2009г. поради това, че въпросът за допустимите доказателства за установяване на собствеността в производството по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е решаван противоречиво от съдилищата /представени са съдебни решения по други спорове, с които е приета за доказана собствеността въз основа на писмени доказателства, които по начало не са годни да удостоверяват собственически права – извлечение от книга за членове на ТКЗС, записка за вписване на договор, извлечение от емлячния регистър/ и че е от значение за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ след изменението, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ/обн.ДВ, бр.13/09.02.2007г./, собствеността може да се доказва с писмените доказателства, посочени в специалната разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие – [населено място] и контролиращата страна Община- [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Съдът е сезиран от И. Л. С. с искове с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила С. върху земеделски земи в землището на [населено място], общ.С.. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, поради това, че за установяване правото на собственост на наследодателката е представена опис-декларация за внесените земеделски земи в ТКЗС. Въззивният съд е приел, че тези доказателства не са допустими за установяване на собствеността с изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ/обн.ДВ, бр.13/09.02.2007г./, чиято разпоредба намира приложение и за висящите производства по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /§30 от ЗИД на ЗСПЗЗ обн.ДВ, бр.13/2007г./. Приел е, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ собствеността може да се доказва само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права – нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г, протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имота на публична продан и пр. Решението е неправилно. Ищецът по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ трябва да докаже, че описаните в исковата молба земеделски земи са били негова или на наследодателя му собственост към момента на тяхното обобществяване чрез включване в ТКЗС или по друг начин, като докаже и факта на обобществяването им. До влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./ придобиването на собствеността можеше да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително свидетелски показания. Новата редакция на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ предвижда, че правото на възстановяване на собствеността се доказва само с писмени доказателства, като съгласно чл.11, ал.2, пр.2 от ЗСПЗЗ писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. Касае се за писмените декларации по отменената ал.3 на чл.12, при действието на която при липса на писмени доказателства заявителят установяваше правото си на собственост пред поземлената комисия с декларация с нотариално заверен подпис, приложена към заявлението за възстановяване правата си върху земеделски земи. Опис-декларацията за внесените земи в ТКЗС е допустимо доказателствено средство, съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, за установяване правото на собственост и в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и представлява писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба. В производството по специалния установителен иск, съгласно изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, от допустимите доказателствени средства по ГПК са изключени свидетелските показания за установяване на собствеността. Предвид изложеното неправилно въззивният съд е приел, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ собствеността може да се доказва само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права и че с представената опис-декларация за членство в ТКЗС не може да се доказва собствеността в това производство. В опис-декларацията на Карамфила С., починала на 09.11.1989г. - наследодателка на ищеца, фигурират процесните земеделски земи. Опис- декларацията за членство в ТКЗС представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и факта на внасянето на земите в ТКЗС. По делото е безспорна предпоставката за предявяване на иска - че за тези земи не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от наследниците на С. до Общинската служба по земеделие за възстановяване на правата им. От представена от ищеца декларация се установява, че имената Карамфила Д. С. в удостоверение за наследници и Карамфила Л. С. в опис-декларацията са имена на едно и също лице. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и се признае правото за възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила С. върху процесните земеделски земи в землището на [населено място], общ.С.. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №432/2008г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него постановява: ПРИЗНАВА правото за възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила Д. С. /Карамфила Л. С./, починала на 09.11.1989г., б.ж. на [населено място], общ.С. върху следните земеделски земи в землището на [населено място], общ.С.: нива с площ от 1,500дка в местността „Калдъръма”; нива в местността”Оградите” с площ от 1,000дка; нива в местността ”Полената” с площ от 1,000дка; нива в местността ”Ливада” с площ от 1,000дка; нива в местността ”Ливада” с площ от 2,000дка; нива в местността”Ласкаревица” с площ от 3,000дка; нива в местността ”Ласкаревица” с площ от 1,500дка; нива в местността ”Барата” с площ от 2,500дка; нива в местността ”Кримдарка” с площ от 1,500дка и нива в местността „Корички храд” с площ от 1,500дка, по предявения от И. Л. С. срещу Общинска служба по земеделие – [населено място] при участието на Община – [населено място], иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: