1 5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 315 София, 04.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 703 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Н., чрез адвокат Я. В., срещу решение № 266557 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 9440/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 75384 от 23.04.2020 г. по гр.д.№ 40736/2014 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. П. Н. срещу Р. Х. Р. искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че М. Н. П. е собственик по приращение, на основание чл.92 ЗС, на едноетажна постройка, с площ от 14.06 кв.м., построена по одобрен архитектурен проект от 24.07.2001 г., в дворно място, съставляващо УПИ ....., в кв. .....по плана на [населено място], м. Л., с административен адрес [населено място], [улица], и за осъждане на Р. Х. Р. да предаде на М. П. владението върху описаната постройката. Твърди се неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възраженията и доводите на страните; съдържащи се противоречиви изводи в мотивите към решението относно характера на пристройката, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в противоречие с чл. 97 ЗС. Сочат се основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателката се позовава и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ответницата Р. Х. Р., чрез пълномощника й адв. Р. Г., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС и потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № ..... г. М. Н. и съпругът й С. Н. са учредили на Р. Р. право на строеж върху дворното си място, цялото с площ от 371 кв. м., съставляващо парцел ..... от кв. .....по плана на [населено място], м. “Л.”, [улица], за построяване, съгласно одобрен работен архитектурен проект от 22.01.1997 г., на шестетажна жилищна сграда с подземни гаражи, като учредителите са си запазили правото на строеж за ап. № 2 и ап. № 3, на ет. 2 и ет. 3, и подземен гараж № 1, а за всички останали обекти в сградата е предвидено да се придобият в изключителна собственост от Р. Х. Р.. М. и С. Н. са се легитимирали като собственици с н.а. № ..... г. за собственост, издаден по Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, завзети или заети за жилища на бездомници, решение от 02. 03. 1991 г. по гр. д. № 2532/1990 г. на СРС, с което имотът е поставен в дял на М. Н., на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, като последната е осъдена да заплати за уравнение на дяловете сумата 16899, 50 лв. С акт-образец 16/16.06.2000 г. строежът на сградата е приет и е разрешено ползването му. С нотариален акт № ..... г. ответницата Р. Р. е призната за собственик, на основание реализирано право на строеж, на офис, находящ се в [населено място],[жк], на [улица], на партерен етаж, с вход към [улица], със застроена площ от 78.37 кв. м., заедно с двор-градина към офиса, разположена пред входа на офиса, с площ от 14.06 кв. м., при съседи: ул. К. С., ограда на съседния парцел и от две страни офиса. С Разрешение за строеж № 112/25.07.2001 г. на ответницата Р. Р. е разрешено да извърши, съгласно одобрен и съгласуван инвестиционен проект от 25.07.2001 г., едноетажно допълващо застрояване - вход-офис и преустройство на офис № 1 в процесния парцел. От удостоверение № 144/14.12.2004 г. на главен архитект на СО, район Л., се установява, че строежът, представляващ едноетажно допълващо застрояване - вход-офис и преустройство на офис № 1, е въведен в експлоатация. С влязло в сила решение по гр.д. № 4096/2005 г. на СРС е отхвърлен предявеният от М. П. Н. и С. Д. Н. срещу Р. Х. Р. иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждането на Р. Р. да премахне процесната едноетажна постройка, с площ 14.06 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№ 11391/2013 г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение на Р. Х. Р., че М. П. Н. е собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху УПИ ..... от кв.....по плана на [населено място], м. “Л. ІІІ ч.”, с площ от 371 кв.м., и е отхвърлен предявеният от М. П. Н. срещу Р. Х. Р. иск с правно основание чл.109 ЗС, за преустановяване на неоснователни действия, ограничаващи неправомерното упражняване на собственическите й права върху дворното място от 371 кв.м., представляващо УПИ..... от кв. .....по плана на [населено място], м. “Л. ІІІ ч.”. Според заключенията на приетите съдебнотехнически експертизи на вещото лице инж. Д. П., процесната пристройка не е била предвидена като част от офиса по одобрения работен архитектурен проект от 22. 01. 1997 г., въз основа на който е учредена суперфицията в полза на ответницата. През мястото, върху което е изградена процесната постройка, с площ от 13.86 км., се е осъществявал подходът от улицата към офиса на ответницата.Това място е част от необходимия терен, обслужващ подхода към офиса, и същото не е обслужвало по никакъв начин други части от сградата, освен офиса. През това място и пристройката не може да се влезе в основната пететажна сграда. От общите стълбища на основната сграда няма вход за офиса. Преустройството на офиса, одобрено с проекта от 2001 г., се изразявало в изграждането на пристройка към него, върху площта от 13, 86 кв.м., приобщена като част от приемната на офиса на ответницата. Едноетажната постройка е тухлена, на плоча и допълнителен едноскатен покрив с ламаринена обшивка и дървена дограма - стъклопакет. Като вход към офиса на ответницата и обслужващ единствено офиса, частта от имота от 14.06 кв. м. не би могла да се ползва самостоятелно. Вещото лице е посочило, че по отношение на процесния имот промяната в архитектурния проект от 2001 г. се състои в преобразуването му в допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. От правна страна въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че вещноправният режим на построеното над обема на учреденото право на строеж се определя от неговата правна характеристика. Ако построеното в повече представлява самостоятелен обект на правото на собственост, то става собственост на собственика на земята по силата на приращението – чл. 92 ЗС, а ако не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, следва да се приложат правилата на чл. 97 или 98 ЗС - то или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. В случая, пристроеното е приобщено като част от приемната на офиса, функционално свързано е с него, поради което е собственост на ответницата и е невъзможно придобиването му от ищците на основание чл. 92 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос относно критериите за определяне на даден обект като самостоятелен обект на собственост и за юридическия статут на такъв обект, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 – като се твърди противоречие с решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и точка 3 ГПК. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, тъй като липсва противоречие с практиката на ВКС, включително и с цитираното от жалбоподателката решение на ВКС – решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г., ІІ г.о. В практиката на ВКС последователно приема, че за да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, пристроеното към основната сграда трябва да отговаря на изискванията на съответните строителни правила и норми, предвидени за конкретен обект - жилище, ателие, гараж, търговски или производствен обект и др. (напр. решение № 173 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на ВКС, I г. о.). Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава реална част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др.) - решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 401/2011 г. на ВКС, І г.о. Разпоредбата намира приложение в хипотезите, при които към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект (изгради се отделно помещение, увеличи се площта на съществуващи помещения и т.н.), увеличаващ размерите (площ, обем) на самостоятелния обект на собственост. В този случай собственикът на самостоятелния обект на собственост придобива и пристроеното/надстроеното. В посоченото от жалбоподателката решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. се приема, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Разпоредбата на чл. 92 ЗС ще намери приложение тогава, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми, а правилата на чл. 97 и 98 ЗС се прилагат, когато построеното в повече от учреденото право на строеж не представлява самостоятелен обект на собственост. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставения от касатора въпрос и по въпросите, значими за изхода на делото, има формирана константна практика на ВКС, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката М. П. Н. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по иска и по касационната жалба Р. Х. Р. сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266557 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 9440/2020 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА М. П. Н., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р. Х. Р. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: