4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 17 С., 28.01. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 6681/2014 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез юрисконсулст Г. Н. против решение от 26.09.2014г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 17/2014г., с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието с изх. № 94-С-66/09.05.2014г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. М. Т., рег. № 830 при К. на частните съдебни изпълнители с районен на действие съдебен район Окръжен съд [населено място]. Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на закона - чл. 10, ал. 1,т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (преди последната актуализация от 28.03.2014г.). Ответникът Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители в съдебно заседание оспорва жалбата. Ответникът частен съдебен изпълнител С. М. Т. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, и е процесуално допустима. Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане с изх. № 94-С-66/09.05.2014г. на министъра на правосъдието въз основа на доклад от финансов инспектор при Министерство на правосъдието за извършена проверка по чл. 76 ЗЧСИ, вр. чл. 75а ЗЧСИ, относно констатирано нарушение от ЧСИ С. М. Т. в производството по изпълнително дело № 20138300400225, изразяващо се в приемане и начисляване в тежест на длъжника С. К. К. на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., при дълг в размер на 250 лв., съгласно приложен по делото изпълнителен лист издаден на 26.11.2013г. по гр. дело № 20390/2011г. на Пловдивски районен съд. Прието е с обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не предвижда правомощие за съда, респ. за съдебния изпълнител да намали служебно разноските за адвокатско възнаграждение при прекомерност, ако не е направено искане на насрещната страна. От доклада на финансовия инспектор е било видно, че такова искане не е направено от длъжника, поради което е прието, че съдебният изпълнител не е имал основание служебно, по собствена инициатива да намали размера на адвокатското възнаграждение, както неоснователно се е поддържало в искането за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Прието е, че намаляването на размера на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е обвързано от размера на задължението, а от действителната фактическа и правна сложност на делото, каквито доводи, като основание за намаляването му поради прекомерно, не се съдържат нито в доклада, нито в искането на министъра на правосъдието. Относно твърдението за нарушаване на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в решението се сочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не изисква разноските за адвокатско възнаграждението да са равни на минималните по наредбата, а единствено, че те не трябва да бъдат по-малки от тях. Дисциплинарната комисия са е позовала й на чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, според който министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез финансовите инспектори от Министерството на правосъдието, а в разпоредбата на чл. 75а, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ изчерпателно са посочени правомощията на финансовите инспектори, между които липсва предоставена възможност за извършване на проверка по прилагането на чл. 78 ГПК, т. е. финансовият инспектор не разполагат с материалноправна компетентност да проверява частните съдебни изпълнители по прилагането на чл. 78 ГПК, което е преценено като допълнително самостоятелно основание за отхвърляне на искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител. Решението е законосъобразно. Дисциплинарната комисия е направила паралел между разпоредбите на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) и на чл. 78, ал. 5 ГПК, уреждащи възможността за намаляване на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, когато е прекомерно и в съответствие с установената съдебна практика е посочила, че с приемането действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Единствено страната може да сезира съда, или в случая съдебния изпълнител, с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски и едва при наличие на такова искане, съдът, респ. съдебния изпълнител, се произнася относно съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. При несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата договорения хонорар се намалява. В този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2912г. ОСГТК на ВКС. Длъжникът по проведеното изпълнително производство не е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение и съдебният изпълнител, както правилно е прието, не е могъл служебно да извърши проверка за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдебният изпълнител не е извършил нарушението, предмет на искането за налагане на дисциплинарно наказание и не може да носи дисциплинарна отговорност за това, че точно е приложил закона. Този извод е закрепен с решението на комисията, отказала да наложи дисциплинарно наказание за начисленото от съдебния изпълнител в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Липса на искане от длъжника за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение изключва твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 10, ал. 1,т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Проверката, дали разпоредбата е нарушена, може да се извърши само по искане на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК и компетентен да извърши тази преценка е съдът, респ. съдебния изпълнител, а не финансовият инспектор, чиито правомощия са визирани в чл. 75а ЗЧСИ и не включват проверка по приложението на чл. 78 ГПК. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и точно прилагане на закона към установените по делото факти, поради което следва да бъде потвърдено. Направено е искане от Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, което с оглед изхода на делото е основателно - чл. 78, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство в размер 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 7, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители взето на 26.09.2014г. по дисциплинарно дело № 17/2014г. ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ