Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е                                                                                                             № 329                                                  София 04.06.2010г.                                                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА                    ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева и прокурора Дечева изслуша докладваното от съдията С.Бояджиева  гр.дело № 883/09 год.за да се произнесе,взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по к. жалба от К. К. Б. и С. Н. Б. чрез процесуалния представител адв. А срещу въззивно решение № 263 от 9.12.08г.по гр.дело № 1555/08г.на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила решението от 2.04.08г.по гр.дело № 2206/05г.на Софийски градски съд ,І г.о.,7 състав. С него са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на К. и С. Б. против М. с. на Р. ,С. община и. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв за всеки от тях и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв,предявен от К. Б. против посочените ответници. С определение № 973 от 30.07.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторите излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Молят да бъде отменено и исковите претенции –уважени. Ответникът по жалбата С. община м. решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници М. с. на РБ и ДНСК не заявяват становище. Представителят на В. к. п. счита,че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ въззивният съд е изложил съображения,че отговорността на държавата и общините по чл.1 от ЗОДОВ е отговорност за вреди от конкретни незаконни актове,действия и бездействия на органите на изпълнителната власт,които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от граждани или юридически лица вреди и следва да бъдат доказани по несъмнен начин от ищеца,чиято е доказателствената тежест. В процесния случай е прието,че ищците не са доказали наличието на такива актове,действия или бездействия на ответниците,които да са в причинна връзка с настъпилите вреди от появили се дефекти във вх. Б на жилищен блок № 208 в ЖК”Н”,гр. София. Посоченият от касаторите материалноправен въпрос е при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ . С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение от 18.07.05г.по гр.дело № 2565/04г.на Софийски градски съд,което касае идентичен случай. В него е прието,че ответниците МС,СО и ДНСК следва да носят отговорност по чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДВПГ/ЗОДОВ/ поради незаконно бездействие на техни длъжностни лица,които не са упражнили контрол при строителството на бл.208 в ЖК”Н”;не са взели предвид извършената проучвателна работа по геодезическото изследване на почвата и необходимостта от залагане на основите на по-голяма дълбочина и въпреки некачественото изпълнение на строително-монтажните работи строителството било прието с акт обр.16 и протокол за въвеждане в експлоатация. Посоченото противоречиво разрешаване на въпроса е преодоляно с решение № 759 от 28.10.2009г.по гр.дело № 3270/08г.на ВКС,І г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието,че за вредите от незаконосъобразни административни актове,издадени преди влизане в сила на ЗОДОВ/1.01.1989г./отговорността не следва да се носи по него,а по закона,действащ към момента на издаването им. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. По делото е установено,че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ,сключен на 23.03.1983г.между председателя на ИК на К. РНС-София и И. С. Х. , последната е закупила апартамент № 18 в бл.208 вх. Б,ЖК”Н”гр. София. С нот.акт № 85//93г. И. Х. е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на сина си – ищеца по делото К. Б. На 5.06.99г.той е сключил брак със С. Б. ,като безспорен е фактът ,че към м.август 2000г.са обитавали апартамента като семейно жилище. С констативен протокол от 24.08.2000г.комисия,назначена със заповед № 111/24.08.00г.на началник отд.”Гражданска защита” към СО е констатирала,че в резултат на потъване на основите на жилищен блок № 208 в ЖК”Н”са настъпили видими изменения в геометрията на сградата,изразяващи се във вертикално разцепване,което създава предпоставки за разрушаване на елементи от сградата с опасност за живота на обитателите. Със заповед от 30.08.00г.кметът на СО е разпоредил извършване на проверка за установяване на причините,довели до аварията в блок № 2* Назначената комисия е констатирала,че причините за аварията са неравномерни слягания на земната основа в резултат на допуснати високи напрежения в земната основа и навлажняване на основите,недостатъчни връзки по вертикалните и хоризонталните фуги,ненадлежно закотвяне на връзките в бетона. Във връзка със заповедта от 30.08.00г. ищците са били отстранени от семейното си жилище и устроени в друго жилище. Според назначената съдебно-техническа експертиза причините за проявилите се дефекти във вх. Б на бл.208 е ниската носимоспособност на почвата,върху която е изградена сградата и неспазването на техническите изисквания за дълбочина на основните бетонови зидове при построяването й. При геоложкото проучване от „С” преди започване на строителството през 1963г.не е отчетена ниската носимоспособност на почвата и не е извършено геоложко проучване на особеностите на терена. Ищците претендират имуществени и неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни актове,действия и бездействия на служители на ответниците,довели до поява на дефектите в сградата в резултат на сляганията на земната основа през 2000г. Отговорността на ответника М с. е обоснована от ищците с правомощията му по чл.10 ал.3 от ЗПИНМ/отм./по утвърждаване на градоустройствените планове на населените места над 40 000 жители,като твърденията са,че при утвърждаването на градоустройствения план на гр. С. към 1959г.неправомерно бил отреден терена за строителство на блока. Отговорността на ответниците Д община е обоснована с твърдения за неупражнен технически контрол върху строителството при изграждането на сградата,строена в периода 1963 - 1964 г.и издаването на незаконосъобразен акт за приемане на обекта през 1964г. Към този момент не е действал ЗОДОВ,който е в сила от 1.01.89г. Това е закон,който урежда материално право и няма обратно действие – чл.14 ал.1 от ЗНА. Той се прилага за фактически състави,осъществени след влизането му в сила. В случая се твърдят вреди от издаване на незаконосъобразни административни актове и меродавен за реализиране на отговорността за вреди от тях е закона,действащ към момента на издаването им. Затова за вредите от административни актове,издадени преди влизане в сила на ЗОДОВ отговорността не следва да се търси по него. Това е основание за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Макар и с други мотиви крайният извод на въззивния съд за отхвърляне на исковите претенции е правилен и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263 от 9.12.08г.,постановено по гр.дело № 1555/08г.на Софийски апелативен съд . Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.