Р Е Ш Е Н И Е                                   № 373 София, 23.09.2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 377 по описа за 2009 година.   Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. Я. Ж. против решение № 54 от 14.04.2009 г., постановено по вд № 61/09 г. на Апелативният съд-гр. Пловдив, като се претендира да са налице всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. За да се произнесе ВКС взе предвид и следното: С оспореното от подсъдимия решение, ПАС потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Пазарджик, постановена по нохд № 23/09 г., с която подс. Ж. е осъден на основание чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1, чл.29 ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 60 000 лева. К. съобрази горното, доводите на жалбоподателя, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл.348 ал.1 т.2 НПК. Обстоятелствата по чл.102 НПК са изяснени изцяло, посредством предвидените в закона доказателствени средства, в това число и чрез обясненията на подсъдимия, депозирани пред решаващия съд и тези дадени от него на досъдебното производство пред съдия, надлежно приобщени по реда на чл.279 НПК. Съдът по същество не е кредитирал изцяло обясненията на подс. Ж. , като е изложил съображения за това – виж л.59 от мотивите на първоинстанционната присъда и л.2 от мотивите на въззивното решение. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че когато въззивният съд възприема дейността на първата инстанция по оценката на доказателствата за него не съществува задължение да преповтаря съображенията му, какъвто е настоящият случай. Що се отнася до обясненията на подс. Ж. , дадени от него пред ПАС, относно трудовата му ангажираност, то същите по своето съдържание са неконкретизирани и като такива предполагат извършването на оперативно издирвателни мероприятия, с каквито правощия съдът не разполага. Възражението, че изводите на съда за „придобиване и държане с цел разпространение” се основават на предположение е неоснователно. Към изложеното от решаващия съд, ВКС намира за необходимо да добави, че е обяснимо пренебрегването на изводите на експертите по комплексната съдебно-психиатрична и токсикологична експертиза относно данните за зависимост на подсъдимия, които са оценени като неубедителни с възможност за начална степен на злоупотреба с психоактивно вещество – хероин, както и показанията на св. Е, за когото е установена положително възможност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. При изложеното ВКС не установи основание за съмнение във фактите, приети за установени от съда по същество, тъй като не са нарушени процесуалните изисквания, гарантиращи формалната им правилност. В рамките на същите факти, законът правилно е приложен спрямо подсъдимия. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – по реда на чл.54 НК. Обсъдени са всички обстоятелства по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Независимо от това определеното наказание лишаване от свобода в размер на 10 години е очевидно несъответно по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. Надценено е значението на предходните осъждания на подсъдимия, необхванати от квалификацията на инкриминираното деяние, доколкото в голямата си част престъпленията, предмет на същите са в съвкупност. Наложеното наказание следва да се намали на седем години лишаване от свобода, размер най-пълно съответстващ на степента на обеществена опасност на конкретното деяние и деец, в който смисъл оспореното въззивно решение следва да се измени. Водим от горното на основание чл.354 ал.2 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 54 от 14.04.2009 г., постановено по внохд № 61/09 г. на Апелативен съд – гр. П. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Я. Ж. наказание лишаване от свобода от десет на седем години. В останалата част оставя в сила посоченото въззивно решение. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: