Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 550 София, 04.07. 2022 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.04.2022 година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. дело № 4770 /2021 г. Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. срещу въззивно решение от 24.06.2021 г. (това е датата на обявяването му) по гр.д. № 205 /2020 г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено решение на Берковски районен съд, с което В. Г. К. е осъден на основание 240 ЗЗД да заплати на Д. Е. И. сумата 8 378.20 лева, представляваща задължение по договор за заем, ведно със законната лихва и разноски. Ответникът Д. Е. И. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: Приел е за установено, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът Д. Е. И. е предоставил на ответника В. Г. К. сумата 4 750 евро, предназначена за заплащане на административно задължение в чужбина – задържане на превозно средство и глоба в Р. Х., както и 45 евро - такса за паричния превод (до Р. Х.). Ответникът е поел задължение да върне сумата заедно с такси и разноски в български лева по фиксинга на БНБ, което не е направил в уговорения срок. Сумата е предоставена в евро, от нея са върнати само 1000 лева. По делото е доказано административното задължение на В. Г. К. в чужбина, поради което е сключен договорът за паричен заем. По тези обстоятелства между страните не се спори (по наличието на облигационното правоотношение и получаването на сумата по договора). Спорното между тях е дали исковата сума се дължи. Ответникът е изложил основания за нищожност и евентуално за унищожаемост на договора за заем. Въззивният съд е разгледал наведен довод за нищожност на договора за заем поради липса на основание и че по този начин се заобикаля трудовото законодателство. Въззивният съд е приел, че страните са физически лица, никъде в договора не е посочено, че е сключен във връзка с трудово правоотношение и ангажимент на работодателя. Наличието на основание се предполага до доказване на противното. В случая презумпцията не е оборена. Въззивният съд е разгледал наведен довод за унищожаемост на договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Въззивният съд е приел, че дори страната (В. К.) да е имала имуществени смущения при сключване на договора за заем, договорът трябва да е сключен и при явно неизгодни условия, което се преценява към момента на сключването на договора – за това трябва да има несъответствие между стойностите на насрещните престации. В случая В. К. се е задължил да върне това, което е получил, ведно с таксата за превода. Поради това няма несъразмерност, установеното не води до извод за нееквавивалентност, не е осъществен вторият критерий за крайна нужда – договорът да сключен при явно неизгодни условия. Въззивният съд е обсъдил и довод за преюдициалност – на висящ пред Софийски районен съд спор по иск на В. Г. К. срещу Д. Е. И. за прогласяване на нищожност на договора за заем поради противоречие със закона, добрите нрави и липсата на основание (чл.26 ЗЗД) и искане на спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд е приел, че въпреки дадени указания, В. Г. К. не е представил доказателства твърдяния от него висящ спор, поради което доводът и искането са неоснователни. Поради това въззивният съд е приел крайния извод за валидно сключен договор за заем и за основателност на иска. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържа довод за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на основания за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на делото до постановяване на решение по обуславящо дело, по което е предявен иск за нищожност на договор за заем, решението по който има преюдициално значение по отношение на иска за вземането, произтичащо от същия договор за заем, който е разгледан с въззивното решение. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в ТР № 1 /2017 г. на ОСГТК, че въззивното решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят В. К. се позовава на недопустимост на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване с изложения в касационната жалба довод за допуснато от въззивния съд противоречие с приетото в ТР № 1 /2017 г. на ОСГТК. Настоящият състав установи, че 1) въпреки извършените от въззивния съд процесуални действия – искане до СРС за представяне на доказателства за висящност на дело, образувано по исковата молба на В. Г. К. срещу Д. Е. И. с искове по чл.26 ЗЗД и 2) въпреки дадените от въззивния съд с определение на 05.05.2021 г. законосъобразни указания на В. К. (в точно изпълнение на указания, дадени с определение на САС) и възможност В. К. да ги изпълни, по делото не са представени доказателства за наличието на образувано от СРС или друг съд гражданско дело, по което да се разглеждат искове на В. Г. К. срещу Д. Е. И. за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем, вземането по който се разглежда по въззивното дело, т.е. по въззивното дело не са установени предпоставки за спирането му на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Поради това няма съмнение за недопустимост на въззивното решение и наведеното основание за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК не е осъществено. С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не е представил доказателства да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2021 г. по гр.д. № 205 /2020 г. на Монтански окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.