Р Е Ш Е Н И Е № 246 Гр. София, 29 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 763 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. Б. и на неговия защитник адвокат Д. Д. против Решение № 521/11 г. от 19.01.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1204/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответства на тежестта на извършеното деяние и на дееца, недооценяване на някои смекчаващи обстоятелства, като невисокия интензитет на осъществената принуда, младата възраст на подсъдимия, признанието на вината си и разкаянието за извършеното. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и направеното с нея искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище за справедливост на наказанието и липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат допълнително занижаване на наказанието. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Т. Т. не взема становище пред касационната инстанция. В последна дума подсъдимият С. А. Б. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 521/11 г. от 19.01.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1204/ 2011 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав потвърдил присъда № 272 от 15.10.2011 г. по н.о.х.д. № 4203/ 2011 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 15 състав, с която подсъдимият С. А. Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът, на основание чл. 59, ал.1 от НК, зачел предварителното задържане на подсъдимия и в негова тежест били възложени разноските по делото. Подсъдимият Б. бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. Т. Т. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1447.50 лв., заедно със законната лихва, считано от 29.05.2011г. до окончателното им изплащане. Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК с признание на фактите от подсъдимия С. А. Б.. Наложеното на подсъдимия наказание от четири години лишаване от свобода е било обсъдено от въззивната инстанция, която изцяло е възприела индивидуализиращите предпоставки, посочени в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд. Водещи обстоятелства в съдебната преценка били предходните съдимости на подсъдимия Б., дързостта на нападението и стойността на ограбените предмети. Взетите предвид минали осъждания, невлияещи върху правната квалификация, са разгледани на плоскостта на вече изградено устойчиво престъпно поведение, прието за завишаващо степента на обществена опасност на дееца. Дързостта била обективирана с изненадващото поведение на подсъдимия, който се възползвал от временното спиране на автобуса на спирка на градския транспорт, за да издърпа златните накити от седящата в превозното средство пострадала. Стойността на отнетите бижута възлизала на сумата от 1 447.50 лева. Изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства са били подложени на правилна преценка от въззивния съд, като интензитета на принудата и декларираното от подсъдимия разкаяние в хода на наказателния процес са предопределили наказанието съобразно приетия от двете инстанции превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова Софийски апелативен съд е потвърдил размера на санкцията, определен към минимума на престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, а именно – шест години лишаване от свобода. Тази санкция съдът законосъобразно е редуцирал по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, налагайки наказанието лишаване от свобода в размер от четири години, което е под законовия минимален размер от пет години. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което е справедлива. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като не се налага изменение на въззивното решение. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521/11 г. от 19.01.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1204/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.