О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 С о ф и я , 21 февруари 2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 17 фе в р у а р и 2020 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ като съобрази становището на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски частно наказателно дело № 5/2020 година. Производството е с правно основание в чл. 44, ал.1 от НПК. С разпореждане № 5353 от 03.01.2020 г. по ЧНД № 5353/2019 г. на Софийски градски съд е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС по повдигнатия спор за подсъдност с Окръжен съд-Благоевград. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело е образувано първоначално пред Окръжен съд-Благоевград като ЧНД № 593/2019 г. по изпратено до този съд удостоверение по чл.4 на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане в ЕС на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на издаващата държава-членка Кралство Нидерландия чрез централното инкасаторско бюро към министерството на правосъдието на тази държава за изпълнение на наложената на гражданина на Република Северна Македония Д. Г., с посочен известен адрес в Република България в Петрич, ул.”Цар Борис ІІІ” № 11А, финансова санкция – глоба в размер на 240 евро. След справки в НБД „Население”, в ОДМВР-Благоевград, АИС „ЕРЧ”, АИС „Граничен контрол” и АИС „РППСС”, в ТД на НАП-София, офис Благоевград, в офиса на фирма „М. Ш.”-Е. със седалище в Петрич, ул.”Цар Борис ІІІ” № 11А, собственик по регистрация в РБ на товарния автомобил марка „Д. ХФ 105” с рег.№ , с който е допуснато административното нарушение в чужбина, и от получените от бюрото за призоваване при Окръжен съд-Благоевград данни се е установило, че засегнатото лице – гражданинът на Република Северна Македония Д. Г. няма и не е придобил статут на пребиваване и няма регистриран постоянен и настоящ адрес в България, че няма сключено трудово правоотношение с посоченото търговско дружество, собственик на ППС и няма регистриран трудов договор с него в ТД на НАП, както и че е посетил България в периода 29-30.09.2019 г., когато е напуснал страната ни през ГКПП-Златарево в посока Република Северна Македония. Управителят на търговското дружество Т. Л., чиято собственост е управляваното от засегнатото лице Г. МПС, е уведомил съда, че инцидентно той го е управлявал в Нидерландия до най-близкия паркинг с цел осигуряване сигурност за товара, но с него нямат връзка и е отказано получаването на призовката по делото до него. При тези обстоятелства съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че са положени всички усилия за установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото лице Д. Г. в РБ, че няма данни за негово имущество или доходи от трудова или друга дейност в района на съда и като се е позовал на разпоредбата на чл.31 вр.чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд. В Софийски градски съд е било образувано ЧНД № 5353/2019 г., производството по което е прекратено с разпореждане на съдията-докладчик по съображения, че събраните данни по делото били „изначална” пречка за признаване на постъпилото решение за изпълнение на финансовата санкция, но трудовата заетост на засегнатото лице в търговското дружество със седалище на посочения от него адрес в РБ и получаването на доходи от такава дейност определяло съгласно чл.31, ал.2 от цитирания закон подсъдността на делото на Окръжен съд-Благоевград, с което е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. ВКС намира становището на съдията-докладчик от Софийския градски съд за правилно и законосъобразно. Развитието на правото на ЕС, в частност прецизирането съобразно преследваните цели на разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР, в Рамково решение 2005/214/ПВР, Рамково решение 2006/783/ПВР, Директива 2014/41/ЕС и последователното му транспониране в националното ни законодателно е довело до приемането на три закона със сходна процедура във връзка и с опазване финансовите интереси на Съюза – ЗПИИРКОРНФС, ЗПИПАОИ и ЗЕЗР, които възлагат компетентност на СГС или на окръжните съдилища по местоживеене/местопребиваване на ФЛ или по седалище на ЮЛ, по местонахождението на имуществото или мястото на извършване на следственото действие при разглеждане на искания от компетентните органи на страни-членки на ЕС за признаване и изпълнение на влезли в сила актове на съд или финансова институция, касаещи отнемане или конфискация на имущество или на финансова санкция, обезпечаване на имущество с оглед последващо отнемане или конфискация или обезпечаване на доказателства за нуждите на досъдебна или съдебна фаза на наказателно производство в изпращащата държава-членка. Поради това съдилищата във всеки конкретен случай следва да се съобразят с действителното съдържание на искането и правния му характер. В случая не е необходимо да се повтарят доводите на множество състави на ВКС относно разбирането за постоянен и настоящ адрес в Закона за гражданската регистрация (чл.89, 93, 94 от ЗГР) и за „местоживеене” и „обичайно местопребиваване” на лицето като „всяка фактическа връзка с дадено място”. То може да бъде различно от регистрирания по ЗГР постоянен или настоящ адрес на лицето, независимо от причините за това. Подсъдността за признаване и изпълнение на решения за финансови санкции е уредена в чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, като компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеенето на засегнатото лице или на обичайното му местопребиваване. В чл.31, ал.3 вр.чл.15, ал.5 от същия е уредено изключение от това правило, касаещо случаите, когато местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето на територията на страната са неизвестни, като в тези случаи местната компетентност е възложена на Софийски градски съд. При определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. За да може да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи дали отразеният в удостоверението последно известен адрес на лицето е вярно посочен и правилно изписан и дали същото изобщо се намира на територията на Република България. Изключително важно е да се извърши надлежна проверка дали лицето работи или не, дали притежава недвижима собственост в страната и дали има регистрирани банкови сметки, с които оперира в нея. Изясняването на всички тези обстоятелства се предопределя от наличието на пълни и точни данни за самоличността на лицето и установяването на допълнителна последваща кореспонденция при необходимост между чуждестранния орган, наложил финансовата санкция и българският съд, който е компетентен да разгледа делото за признаване на решението за налагане на финансовата санкция на чуждия гражданин. Освен това, според настоящия съдебен състав, Окръжният съд-Благоевград не е имал основание да приеме, че местоживеенето или постоянното местопребиваване на Грбич не е установено на територията на сезирания съд. Макар да е положил съществени усилия да го установи, приложените по делото призовки, някои от които са били приети от счетоводител от счетоводната къща, обслужваща транспортната фирма, собственик на въпросното ППС, със задължение за връчване, сочат на определена връзка на Грбич с тази фирма, поради което уклончивият отговор на управителя й Тр.Л. не е достатъчен за извода на съдията относно местната компетентност на СГС за разглеждане на делото. По делото има и деловодно отбелязване (л.20 от ЧНД № 593/2019 г. на БлОС), че спрямо същото лице има образувано и друго ЧНД № 516/2019 г. в същия съд, но не е направено каквото и да е усилие за ползване на данни от това дело относно самоличността и местопребиваването на засегнатото лице, трудовата му ангажираност и получавани от него доходи от трудова дейност във фирмата-превозвач. Изясняването на тези обстоятелства налагат връщане на делото в Окръжен съд-Благоевград за отстраняване на констатираните непълноти във връзка с имащите отношение за местната подсъдност на делото обстоятелства. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 5353/2019 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от ОКРЪЖЕН СЪД-БЛАГОЕВГРАД. Препис от определението да се изпрати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :