Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 362

София, 03.08.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 619/2020 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд- Смолян е потвърдено решение № 36/17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд, поправено с решение № 510 от 24.10.2017 г., което:
- е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А. Д. Д., К. А. Д., Т. А. Д., К. В. Д. и Д. Т. Г., че Й. А. Н. и И. А. Н. са собственици на основание наследство от В. С. И., б. ж. на [населено място], починала на 15.01.2012 г., и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с Решение № 350 от 03.11.1995 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 362/1995 г., влязло в сила на 02.01.1996 г., на по 1/8 идеални части /общо за двамата 1/4 ид. част/ от поземлен имот с идентификатор ...... по КК и КР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с площ 204 кв. м., стар идентификатор ....., ведно с построената в него сграда с идентификатор ........... по КК и КР на [населено място], със застроена площ 105 кв. м., с брой етажи 3 и предназначение друг вид сграда за обитаване, и ответниците са осъдени да им предадат владението върху 1/4 ид. части от поземлния имот и сградата;
- е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на А. Д. Д., Т. А. Д., К. А. Д., К. В. Д. и Д. Т. Г., че С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. са собственици на основание реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с Решение № 350 от 03.11.1995 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № № 362/1995 г., влязло в сила на 02.01.1996 г., и наследствено правоприемство от М. С. А. и Б. С. Б. на по 1/8 идеални части за всеки от тях от поземлен имот с идентификатор .......... по КК и КР, с площ 204 кв. м., от построената в него сграда с идентификатор............., със застроена площ 105 кв. м., и ответниците А. Д., Т. Д., К. Д. и К. В. Д. са осъдени да им предадат владението върху посочените по 1/8 ид. част;
- отхвърлени са исковете по чл. 108 от ЗС, предявени от Й. А. Н., И. А. Н., С. Б. Б., С. С. А. и К. Б. Б. в осъдителната им част против ответника Д. Т. Г.;
- отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ...., том .., рег. № ..., дело № .../2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № ... по регистъра на НК в частта, с която А. Д., Т. Д. и К. Д. са признати за собственици на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1, чл. 69 и чл. 82 ЗС съответно А. Д.- на 6/8 ид. части, а Т. и К. Д. - на 2/8 ид. части от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор ........... КК и КР на [населено място], и построената в него сграда с идентификатор ...............
- оставено е без разглеждане като процесуално недопустимо направеното от А. Д. възражение за право на задържане до изплащане на направените от него необходими разноски за запазване на имота, в периода 2006 - 2009 г., предявено срещу Й. Н. и И. Н., за сумата от 12 000 лв.;
- оставено е без разглеждане като недопустимо възражението на Т. Д. и К. Д. за право на задържане до изплащане на направените от тях необходими разноски за запазване на имота, направени през 2008 г., предявено срещу Й. Н. и И. Н. за сумата 19 736, 64 лв., и срещу и срещу С. А., М. С. С., С. Б. и К. Б. за сумата 9 868, 32 лв.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от К. А. Д. чрез нейния пълномощник адв. Вл. П.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е оставено без разглеждане заявеното от жалбоподателката възражение за признаване на право на задържане до заплащане на направените от нея необхидими разноски за запазване на вещта. Жалбоподателката поддържа, че в тази част предходното въззивно решение не е отменено по реда на чл. 304 ГПК, поради което висящността по това възражение не е възстановена и съдът в двете инстанции не е имал основание да се произнася по него.
На следващо място поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по посочените в изложението въпроси. Счита също, че решението е и очевидно неправилно - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от ответниците А. Д. Д., Д. Т. Г. и Т. А. Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на първите двама. Изложени са доводи за недопустимост на постановения съдебен акт в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от А., Т. и К. Д. възражение за признаване на право на задържане до заплащане на необходимите разноски за запазване на имота; в частта, с която С. С. е признат за собственик на 1/8 ид. част, като поддържат, че правото му на собственост е признато на непредявено основание; в частта, с която е на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт за собственост № ...., т...., дело № ..../2009 г. е отменен за разликата над 5/8 до 6/8 ид. части; както и в частта, с която същият нотариален акт е отменен за признатите с него 2/8 ид. части от правото на собственост в полза на Т. и К. Д.. Поддържат, че в останалата част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдение за частична недопустимост в посочените в касационната жалба части, а в останалата част - на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подала и ответницата К. В. Д.. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението към тази касационна жалба са поставени няколко правни въпроса, за които жалбоподателката поддържа да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК- очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот - земя и сграда, са били собственост на М. Ч., починал през 1929 г. Негови наследници по закон са били съпругата му М. М. Ч., поч. през 1939 г., и деца - И. М. Ч., починал през 1981 г., Г. М. Ч., починал през 1983 г., Н. М. Ч., починала на 14.02.1990 г., В. М. Ч., починала на 27.12.1990 г. и К. М. Б., починала през 1927 г. - преди наследодателя. Наследници на К. Б. са децата й Т. С. Б., починал на 12.04.2007 г.; М. С. А., починала на 16.07.1987 г., Б. С. Б., починал на 02.12.2004 г. и В. С. И., която е била ищца по предявения иск за собственост. В. И. е починала в хода на делото и е заместена от своите наследници по закон Й. А. Н. и И. А. Н., нейни синове. Останалите деца на М. Ч. не са оставили съпрузи и низходящи, поради което техни наследници се явяват братята и сестрите им.
Приел е, че с Разпореждане № 333 от 22.07.1970 г. на Комитета за стопанска координация при МС е отчужден в полза на С. окръжен народен съвет частен недвижим имот, паметник на културата по т. 1, б. "в" - М. къща от 100 кв. м. застроена и незастроена площ, находяща се в [населено място], к.в. Р., като е разпоредено собствениците да бъдат обезщетени парично в брой.
С Протокол от 23.04.1971 г. комисия по § 85 от ППЗПИНМ назначена от председателя на ГНС е опредена оценка на недвижим имот пл. № ..., кв. ... по плана на кв. Р., собственост на М. Ч., в това число празно място от 100 кв. м. и застроено място от 107, 38 кв. м., жилищна сграда, строена през 1879 г. на три етажа, каменни стъпала, калдъръм, каменна зидария на глинен разтвор, в общ размер на 8 272, 52 лв. Оценката е обжалвана и с Решение от 25.04.1974 г. по гр.д. № 111/1974 г. на Смолянския окръжен съд е увеличена от 8 272, 52 лв. на 16 989, 52 лв.
С нотариален акт № .., том...., дело № .../31.07.1972 г. В. М. Ч. и И. М. Ч. са били признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ 207, 38 кв. м., съставляващо имот пл. № ..., включено в парцел ... - ... в кв. ... по РП на [населено място], кв. Р., ведно с жилищна сграда от 938, 73 куб. м.
С Акт-протокол от 12.06.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС за завземане и фактическо предаване на отчуждения имот - архитектурен паметник с пл. № ......., представляващ застроено и незастроено място от 207, 38 кв. м. отчужденият имот е завзет от бившите собственици. С писмо от 16.06.1975 г. ОНС - отдел финанси е информиран, че за отчуждения имот пл. № ..., собственост на В. Ч. и И. Ч. е изплатено обезщетение и същият е завзет от "Архитектурни паметници на културата". За имота е съставен АДС № .../15.10.1975 г., а впоследствие и АДС №.../30.12.1986 г., в който е отбелязано, че имот пл. № ..., парцел ... в кв. ..., представляващ жилищна сграда от 107, 2 кв. м. и дворно място от 100 кв. м. - архитектурен паметник, е предоставен за творческа база на Съюза на българските филмови дейци.
С решение № 350/03.11.1995 г., по гр.д. № 362/1995 г. на Окръжен съд Смолян на основание чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е отменен отказът на Кмета на [община] и е отменено отчуждаването на имот пл. № .... в кв. ... по плана на кв. Р. от 1965 г., извършено с Разпореждане № 333/1970 г. на Комитета за стопанска координация при МС, и е възстановено правото на собственост върху имота на Т. С. Б., В. С. А., Б. С. Б. и С. А. С.. По делото е представена вносна бележка, от която е видно, че на 02.01.1996 г. Б. С. Б. е върнал полученото за отчуждаването парично обезщетение в размер на 16 989, 42 лв., поради което от този момент на основание чл. 6, ал. 2 от ЗВСВНОИ решението е влязло в сила.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че В. С. А. и С. А. С., са лица, различни от наследниците на М. Ч.. Въз основа на представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите, чиято автентичност е установена с помощта на съдебно- графична експертиза, е приел, че въпреки различието в имената, се касае за едни и същи лица, наследници на общия наследодател.
Правният спор между страните е породен от обстоятелството, че с нотариален акт № ..., т...., дело № ... от 2009 г. на нотариус с рег. № ... по регистъра на НК, А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. са признати за собственици на този имот, като А. Д. е признат за собственик на 6/8 ид. части на основание придобивна давност, а Т. и К. Д. - общо на 2/8 ид. части на основание договори за покупко- продажба на наследство и давностно владение.
Установено е по делото, че А. Д. Д. е син на К. Д. Б., която е съпруга на Т. С. Б.. Той е починал на 12.04.2007 г., а съпругата му - на 17.06.2007 г. К. и Т. Д. са деца на А. Д..
С договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите от 30.08.1999 г. Т. Б. продал на Т. Д. и на К. Д. цялото си наследство, останало от М. Ч.. С други 6 договора с нотариални заверки на подписите от 19.01.2006 г. Т. Б. продал на Т. и К. Д. наследствените си права от: И. М. Ч.; от Г. М. Ч.; от Х. М. Ч.; от Н. М. Я.; от В. М. Ч. и от своята майка К. С. Б./ К. М. Б./. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../15.07.2009 г. по описа на нотариус Ш. ответниците К. Д., А. Д., К. Д., Т. Д. и Д. Т. Г. са продали на В. Т. Л. застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор .........., ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор .......... по КК и КР на [населено място].
Спорен по делото е бил въпросът придобили ли са по давност ответниците наследствените идеални части на В. С. И. и на главно встъпилите ищци С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б.. Първият е наследник на М. С. А., починала на 17.07.1987 г., която е дъщеря на К. Б., а останалите двама са наследници на Б. С. Б., който е син на К. Б., починал през 2004 г.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че владението върху възстановения по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. недвижим имот е предадено на бившите собственици на 01.07.1999 г. При формиране на този извод се е позовал на протокол от тази дата на Комисия, назначена със заповед № 467/30.06.1999 г. на Кмета на [община], в който изрично е записано, че във връзка с предаване на владението на имота на бившите собственици е извършен оглед от комисията, която е констатирала и приела добро състояние на обекта. [община] е предала владението на имота чрез предаване на ключа от А. П. на наследниците на общия наследодател, които са подписали протокола без възражения - Т. Б., Б. С. Б. и В. С. И. - лично и като пълномощник на С. С. А. и М. С. С.. Посочил е, че този протокол представлява частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него неизгодни за издателя си факти, и опровергава твърдението на ответниците, че са във владение на имота от по - ранен момент. Приел е, че ток и вода в имота са пуснати през 2003-2004 г. от Б. Б., както и че след предаване на владението имотът бил посещаван от всички наследници, като стаите в къщата били разпределени за ползване между тях и в тях те държали различни свои вещи. Стаите се заключвали и при посещението си наследниците вземали ключовете от св. Ф., която живеела в близост до имота. Споровете между наследниците относно собствеността започнали след смъртта на Т. Б. през 2007 г., когато ответниците сменили катинара на входната врата и монтирали С., чрез който препятствали ползването на имота от останалите съсобственици. При формиране на тези изводи съдът се е позовал на показанията на св. Ц., Ф., К. и П., които преценил като последователни и непротиворечиви. Не е дал вяра на показанията на св. Л., Ш., Б. и Т., като е приел, че те са противоречиви и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
В обобщение съдът е направил извод, че А. Д., Т. Д. и К. Д. спокойно са владяли единствено в обема на притежаваната от Т. Б. идеална част, заедно с останалите наследници. До 2009 г., когато ответниците се снабдили с нотариален акт за спорния имот и ограничили достъпа на останалите наследници чрез поставяне на С., те не са демонстрирали намерението си да своят целия имот за себе си по начин, който да достигне до знанието на останалите наследници. До смъртта на Т. Б. през 2007 г. са били държатели на идеалните части на останалите наследници на М. Ч., и едва след 2007 г. са започнали да манифестират спрямо останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за себе си, но до снабдяването им с нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ...., д. № ...../2009 г. не е изтекла 10-годишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС и те не са станали собственици на това основание- А. Д. не е придобил по давност 6/8 ид. части от процесния имот, а Т. и К. Д. не са придобили по давност по 1/8 ид. част на основание давностно владение. Тяхното право на собственост върху посочените по 1/8 ид. част за всяка е на основание договорите за продажба на наследство.
Настоящият състав намира за основателни доводите в трите касационни жалби за вероятна недопустимост на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д., Т. Д. и К. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на процесния имот. С предходно въззивно решение № 451 от 02.12.205г. по гр.д. № 263/2014 г. на Смолянския окръжен съд е било обезсилено решение № 114 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 545/2009 г. на Смолянския районен съд в частта, с която тези възражения са били отхвърлени като неоснователни, и е постановено друго, с което същите са оставени без разглеждане като недопустими. В тази част въззивното решение не е отменено по реда на чл. 304 ГПК- постановена е отмяна на влязлото в сила въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ...., том ..., рег. № ......, дело № ......./2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № ........ по регистъра на НК в по отношение на жалбоподателя А. Д. за разликата на 5/8 до 6/8 ид. части. В тази част въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като първоначалният иск и искът на главно встъпилите лица по чл. 108 ЗС са уважени общо до размер на 5/8 ид. части.
Настоящият състав не намира данни за вероятна недопустимост на въззивното решение в останалите му части, и конкретно в частта, с която С. С. А. е признат за собственик на 1/8 ид. част от имота на основание реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Реституцията не е самостоятелен придобивен способ, а способ за възстановяване на права, придобити на някой от посочените в чл. 77 ЗС способи. В случая качеството на ищеца на правоимащ по реституция не е на собствено основание, а се основава на наследяване от неговата майка М. С. А., която е починала преди влизане в сила на реституционния закон. В този смисъл признаването на ищеца за собственик на основание на основание реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и наследяване, не представлява произнасяне по непредявен иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на К. А. Д. са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви в решението си по всички направени във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане и превратно обсъждане на събрани по делото доказателства. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. При наличие на противоречиви доказателства длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите кои доказателства приема и кои отхвърля и по каква причина. 3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства и може ли да игнорира показанията на разпитан по делото свидетел.
Тези въпроси са обуславящи изхода на делото, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, след като е преценил всички относими доказателства и е обсъдил въведените от страните доводи и възражения. Като инстанция по същество на спора и в пределите, очертани в разпоредбата на чл. 269 ГПК - в рамките на основанията, въведени с въззивната жалба, е извършил самостоятелна преценка на релевантните за спора доказателства, предвид заявените искания и възражения на страните. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели поотделно и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, и е посочено на кои от свидетелите дава вяра съдът, кои показания не кредитира, по какви причини, и какви изводи относно релевантните за спора факти следват от тези показания. Постановеният съдебен е изключително подробен / 72 страници/ и съдържа обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Следващите въпроси / 4 - 8/ са за това по какъв начин съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и длъжен ли е да анализира същите; при наличие на противоречиви показания длъжен ли е да посочи защо дава вяра на едни свидетели и не дава вяра на други; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направени във въззивната жалба оплаквания за заинтересованост и недостоверност на показанията на свидетели; може ли въззивният съд избирателно да разгледа показанията на някои от свидетелите а други- не; може ли съдът да основе решението си на свидетел, който е бил разпитан без участие на всички страни по делото, в производство по делото, решението по което е било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане с конституиране на необходим другар; може ли съдът да основе решаващите си изводи на казаното от вещото лице по повод приемане на съдебна експертиза, вместо на свидетелски показания. Така формулирани, въпросите имат характер на оплаквания за неправилност на преценката за достоверност на свидетелските показания, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК. Последният от тази група въпроси не кореспондира с данните по делото. Видно от въззивната жалба, в нея не е въведено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част, поради това, че имотът не се владее от ответниците. Жалбоподателите не са били съгласни с изводите на въззивния съд, че упражняват владение без основание.
Следващият въпрос е за това ако съдът установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на имота, но ответникът не владее този имот, следва ли да уважи иска в установителната му част, като признае ищеца за собственик, но с отделен диспозитив да отхвърли иска в осъдителната му част. Този въпрос също не е обуславящ изхода на делото, тъй като в случая въззивният съд е приел да са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – ищецът е собственик на вещта, тя се владее от ответника, и това владение е без основание.
Правните въпроси, поставени в изложението към касационната жалба на А. Д. Д., Д. Т. Г. и Т. А. Д., са следните: 1/ Предявяването на ревандикационен иск от съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице, прекъсва ли течението на срока на давностно владение за идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици, или прекъсва течението на срока на давностно владение само за идеалната част, за която искът е предявен. 2/ Предявяването на ревандикационен иск от съсобственик за целия имот прекъсва ли течението на срока на давностно владение за идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици, в случай, че по време на делото искът бъде намален само до размера на притежаваната от ищеца идеална част. Какви са правните последици от десезирането на съда с намалената част от исковата претенция. Счита ли се, че давността не е била прекъсвана за намалената част от иска. 3/ Предявяването на ревандикационен иск от съсобственик срещу владелците на имота прекъсва ли давностния срок на владение на владелците, срещу които искът не е предявен. 4/ Предявяването на ревандикационен иск от съсобственик на имот срещу трето за съсобствеността лице, което владее имота заедно съпругата си по време на брака, прекъсва ли давностния срок на владение на съпруга - съвладелец, срещу когото искът не е предявен. 5/ Длъжен ли е въззивният съд да прецени достоверността на свидетелските показания на всеки един от разпитаните свидетели чрез цялостна съпоставка с всички събрани по делото доказателства и като съпостави показанията на свидетелите . 6/ Когато свидетелите по делото дават противоречиви показания длъжен ли е въззивният съд да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината, като прецени правноподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, както и длъжен ли е мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и защо , и едва след това да приема за доказано едно или друго обстоятелство. 7/ При изложени във въззивната жалба оплаквания за заинтересованост на свидетели по делото длъжен ли е въззивният съд да цени показанията на тези свидетели по реда на чл. 172 ГПК при засилена критичност, отчитайки тяхната вероятна заинтересованост по делото. В случай, че съдът кредитира показанията на тези свидетели, длъжен ли е да изложи мотиви защо дава вяра на тях, а не дава вяра на останалите свидетели по делото. При изложени във въззивната жалба оплаквания за недостоверност на показанията на свидетели длъжен ли е въззивният съд да провери същите и даде отговор в мотивите. 8/ Може ли въззивният съд, без да обсъжда показанията на един от разпитаните по делото свидетели и без да излага съображения защо приема едните за достоверни, а другите отхвърля, без аргументация да посочи на кои показания дава вяра. 9/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си изследва всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и всички доводи и възражение, въведени с въззивната жалба, и да изложи мотиви за тях. 10/ Въззивният съд като съд по същество на спора длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по относимите доказателства, възражения и доводи на страните, които същите касаят правоизключващото възражение на ответниците за придобиване по давност на процесните идеални части, за които са предявени исковете за собственост. Твърдението е, че тези въпроси са обуславящи изхода на делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателите поддържат и наличие на основание по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
Първата група въпроси /1-4 вкл./ не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като не са обуславящи изхода на делото. Жалбоподателите са обикновени владелци, тъй като не владеят вещта на правно основание, годно да ги направи собственици. За да придобият по давност процесния недвижим имот, или само принадлежащите на някой от наследниците идеални части, е необходимо да са владяли имота в продължение на 10 години / чл. 79, ал.1 ЗС/. В случая въззивният съд е приел, че до 2006 г. те са упражнявали фактическа власт като държатели, като членове на семейството на единия от наследниците- Т. Б., и едва след 2006 г. са извършили действия, които могат да се квалифицират като промяна на държането във владение. Искът за ревандикация против тях от В. С. е предявен на 25.06.2009 г. Периодът от 2006 г. до 25.06.2009 г. е очевидно недостатъчен за придобиване по давност на нейната 1/4 ид. част. Искът за ревандикация на главновстъпилитге лица е предявен на 09.11.2011 г., и следователно към този момент необходимият за придобиване по давност на техните идеални части /общо 3/8 ид. части/ също не е изтекъл. Поради това какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси, той не би могъл да промени резултата по делото.
Дори да се приеме, че четвъртият въпрос - предявяването на ревандикационен иск от съсобственик на имот срещу трето за съсобствеността лице, което владее имота заедно съпруга си по време на брака, прекъсва ли давностния срок на владение на съпруга - съвладелец, срещу когото искът не е предявен, е от значение за изхода на спора, то същият не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът за придобиването по давност на недвижим имот от съпрузи е разрешен в т.2 от ППВС № 8/80 г., където се приема, че щом давностният срок е изтекъл по време на брака, правото на собственост се придобива от двамата съпрузи и имотът става съпружеска имуществена общност, т.е. в тази хипотеза двамата съпрузи не се третират като самостоятелни и отделни владелци, а се счита, че те упражняват една обща фактическа власт, откъдето следва, че срокът тече и за двамата, независимо дали владението е започнало от двамата съпрузи през време не брака, или единият от съпрузите е започнал да владее сам отпреди сключването на брака. При това положение и предвидените в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и прекъсване на давността ще имат действие и за двамата.
Втората група въпроси / 5-8/ по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от приложното поле на чл. 280 ГПК. Съдът има задължение да обсъди свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност, както и да мотивира защо дава вяра на едни свидетели, и не кредитира показанията на други, което в случая е сторено. Не съществува забрана съдът да даде вяра на показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото, щом същите са обективни и не се опровергават от останалите доказателства по делото.
Третата група въпроси, касаеща задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и даде отговор на доводите и възраженията на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззиввният съд е изпълнил това свое задължение. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и е даден мотивиран отговор на всички спорни въпроси. Поради това и по въпроси №№ 9 и 10 също не следва да се допуска касационно обжалване. Несъгласието на страната с направените фактически и правни изводи, е неотносимо към основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на К. В. Д., са идентични с повдигнатите от останалите жалбоподатели. По изложените по - горе съображения, по тях също не следва да се допуска касационно обжалване. Решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбаподателката, не може да обоснове допускане на касационно обжалване по въпроса дали предявяването на иск спрямо трето лице - владелец, прекъсва давността и спрямо неговия съпруг- съвладелец, спрямо когото искът не е бил предявен, тъй като то не третира сходна хипотеза.
Като основание за допускане на въззивното решение се сочи и това по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност. То също не е налице. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При проверка на обжалваното решение настоящият състав не констатира въззивното решение в частта, с която са уважени предявените против жалбоподателите искове с правно основание чл. 108 ЗС, да е засегнато от такива пороци.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд- Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустимо възраженията на А. Д., Т. Д. и К. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на процесния имот, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ........, том ..., рег. № ....., дело № ..../2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № .... по регистъра на НК в по отношение на жалбоподателя А. Д. за разликата на 5/8 до 6/8 ид. части.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представят доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд- Смолян в останалата част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: