6 Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр.София, 14 септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и в присъствието на прокурор РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 690/2010 г. ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от подсъдимия Т. Д. Д. срещу осъдителната част от присъдата спрямо него на Великотърновския апелативен съд, издадена след частичната отмяна на първоинстанционната присъда, която пък издал Великотърновският окръжен съд. Обжалваната част от присъда № 303/10 ноември 2010 г. по внохд 79/2010 г. е за съвкупността от три престъпления: 1. продължавана от 18 октомври 1996 г. до 22 декември 1998 г. безстопанственост по чл.219, ал.3, във връзка с чл.26 НК (още защото е била извършена умишлено) за причинените вреди в размер на 2 млн. и 801 хил.лв., на кооперацията, чийто председател е бил подсъдимият, от външнотърговска (внос/износ) дейност с вино; 2. самостоятелно (извън продължаваното престъпление) извършена на 6 август 2001 г., безстопанственост в същото ръководно качество и при същата форма на вината, но със значителни вреди, причинени от изплатеното в повече с 495 хил.лв. задължение към [фирма]-П.; 3. втора самостоятелно извършена безстопанственост при същите условия, но поради разликата от 11 843 лв. между прехвърлителната и действителната стойност на недвижимия имот, продаден през 2000 г. на Б.Б.. За първото от престъпленията Д. е получил 2 г. лишаване от свобода и 3 г. лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, за второто, съответно – 10 месеца и 3 г., за третото – 8 м. и 1 г., а най-тежкото от наказанията е останало като общо наказание за цялата съвкупност от престъпления, лишаването от свобода, специално-търпимо при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Към обжалваната част от второинстанционната (въззивна) присъда трябва да бъде косвено отнесена и онази част от първоинстанционната присъда на ВтОС, която също е осъдителна и ВтАС я потвърдил: за две от общо 105-те отделни деяния на продължаваната безстопанственост по чл.219, ал. 1 НК, каквато ВтОС приел, че е цялата престъпна дейност на Тр.Д., първото-за отпуснатия на Б.Г. кредит 13 500 лв., за който не са били предприети действия да бъде върнат и от това са последвали значителни щети в размер на 14 056 лв., второто деяние – за непредявената за плащане от „Б. С. И. Холдингс Л.” – И. запис на заповед за 40 000 щатски долара, равностойни към 25 април 2000 г. на 84 104 лв. За цялото продължавано престъпление от 105 деяния още ВтОС е наложил наказание 1 г.л.св. условно (чл.66 НК) за 3 г., и глоба 5000 лв., но това наказание-вече само за двете деяния-е останало негрупирано от въззивния апелативен съд с наказанията, наложени от него; от мотивите към неговата присъда обаче става ясна причината да не бъде определено общо наказание: на с.47 последният изрично е отбелязал пропуска си да приложи за тази част от присъдата на ВтОС Закона за амнистия от 2009 г. и да прекрати наказателното производство за въпросните две деяния. Сега обжалваната присъда № 303 от 10 ноември 2010 г. по внохд 79/2010 г. е освен това втора поред за ВтАС; първата – 138 от 12 юли 2009 г. по внохд 136/2009 г., е била отменена от друг състав на ВКС с решение № 35 от 9 март 2010 г. по нд 527/2010 г. на ІІ н.о. и делото върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция. В сега подадената касационна жалба се съдържа само позоваване на трите отменителни основания по чл.348 НПК, както и алтернативното искане за цялостно оправдаване на подателя й или за изменение на присъдата с приложение на по-леко наказуемия чл.219, ал.1 НК (непредпазлива безстопанственост), а към него – на ЗА от 2009 г. Към касационната жалба са приети две допълнения, едното-лично от подсъдимия, другото – от негови защитници, които съдържат подробните възражения и доводи във връзка с всяко от претендираните основания за отмяна. ВКС извърши поисканата от него проверка на обжалваната присъда, при която установи: І. Втората поред не само въззивна, но и касационна проверка по делото, налага да бъде съобразено още следното. Сегашният състав на ВКС не разполага с правомощия да ревизира резултатите от проверката на предишния – за всичко онова, по което вече се е произнесъл ВКС-ІІ н.о., при това не само изрично, но и подразбиращо се, касационната жалба трябва да се приеме за недопустима. Процесуално недопустимо е например и сега да се изтъкват недостатъци на обвинителния акт, за които в отменителното касационно решение изрично е посочено, че липсват или че са несъществени (например относно конкретизацията на обвинението, необходима за неговата яснота – относно формите на изпълнителните деяния, индивидуализацията на фактури, на изнесените или внесени количества вино и т.н.); нещо повече – процесуално недопустимо се явява сега и такова изтъкване на нарушения, за които ВКС - ІІ н.о. се е произнесъл, но което представлява всъщност изтъкването им под друга форма (да се изтъкват сега например недостатъци на присъдата, които преди са били изтъквани като недостатъци на обвинителния акт). Като подразбиращо се, от друга страна, ВКС приема онова произнасяне на предходния касационен състав, което не казва изрично, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Последната обаче е била тъкмо такава, на първо място, след като на отправените в нея оплаквания както за нарушения на материалния, така и на процесуалния закони, ВКС-ІІ н.о. е отговорил с отмяна на обжалвания съдебен акт само поради съществени нарушения на процесуалните правила-така стои например въпросът с мълчаливото отхвърляне от ВКС-ІІ н.о. като неоснователни на оплакванията, че поначало с инкриминирането в обвинителния акт е нарушен материалният закон - в р.ІІІ от допълнението към касационната жалба, на л.35 от предишното дело се твърди например, че всичко, в което е обвинен Тр.Д., е всъщност позволена от гражданското право дейност (същото недопустимо се твърди и сега в т.12 на с.7 от допълнението към обсъжданата тук касационна жаллба). Няма място в същото време за предположението, че липсата на изрично произнасяне по твърдяните нарушения на материалния закон се дължи на необходимостта да бъдат отстранени първо процесуалните, и затова указанията са само за тях – ако материалният закон е бил оспорен основателно (според примера – ставало дума за „чисто” търговски отношения), отстраняването на процесуалните нарушения не би променило изхода на делото. Мълчаливо (неизрично) е била отхвърлена като неоснователна, на второ място, и онази част от предишната касационна жалба, с която ВКС-ІІ н.о. е бил сезиран за множество съществени нарушения на процесуални правила, но той е отменил обжалваната присъда със задължителни указания да бъдат отстранени само някои от тях - такова е например положението с множеството претендирани процесуални нарушения, описани в р.ІІ от предишното допълнение към касационната жалба, а сега отнесени в разделите от допълнението според осъждането на подсъдимия по отделните обвинения. ІІ. Предметът на своята проверка ВКС-І н.о. смята, с други думи, ограничен от резултатите на предишната касационна проверка, респ. до това дали и доколко законосъобразно вторият въззивен състав на ВтАС се е отклонил от указаното му (изрично или подразбиращо се) в отменителното решение на ВКС – ІІ н.о. Обсъдено в посочените граници, новото произнасяне на ВтАС трябва да бъде оставено в сила в по-голямата му част. Обсъждането, разбира се, не обхваща новото произнасяне, което е в интерес на подсъдимия – то не се оспорва от него и не подлежи на оспорване (като например оправдаването му за деянието по повод отпуснатия в полза на Св.Х. паричен заем). Новото произнасяне на ВтАС, е, от друга страна, всъщност препроизнасяне по съответните обвинения, но съобразено с дадените от ВКС-ІІ н.о. задължителни указания. Коригираното препроизнасяне на ВтАС съвпада напълно с указанията в отменителното касационно решение по отношение на допуснатите процесуални нарушения в първата присъда. Отчетена е на-напред, указаната липса на съответен въззивен протест да бъде утежнена отговорността за непредявената на „Б. С.…” за плащане запис на заповед. Във връзка с нейното оспорване ВКС-ІІ н.о. не е възразил подсъдимият да отговаря за това деяние по начина, приет от предишния състав на ВтАС. Затова и вторият въззивен състав е решил да потвърди в тази насока първоинстанционната присъда, като единствената грешка, която е допуснал ( и сам е отбелязал в мотивите си допускането й), е пропускът да бъде приложен ЗА от 2009 г. Сходно е решението на въпроса във връзка с отпуснатия на Б.Г. кредит-мълчаливо (неизрично) съгласие на ВКС-ІІ н.о. с правилността на осъждането за кредита, пропуск на ВтАС да бъде обявено неговото амнистиране. Сходно-но с оглед само на липсващото изрично отхвърляне като неоснователна на предишната касационна жалба – е и решението във връзка с изплатеното в повече задължение към „Ф.” – тук последният състав на ВтАС дори счел за необходимо да уважи оспорването от страна на подсъдимия пред ВКС – ІІ н.о. и да го оправдае за някои от формите на безстопанствеността, за които е бил обвинен. При новото разглеждане на делото ВтАС е съобразил указанията в отменителното касационно решение и по отношение на мотивирането на своя акт. Мотивирано е – при това законосъобразно – преди всичко защо приложението на продължаваното престъпление като правна квалификация на инкриминираната дейност е по-благоприятно по смисъла на чл.2, ал. 2 НК за подсъдимия – ВКС и друг път е застъпвал разбирането, че тази преценка при сравнение с правилата за еднородната реална съвкупност от престъпления, които, имат еднаква правна квалификация, е в зависимост от възможността да бъдат наложени повече, вместо едно наказание, включително за увеличаване по реда на чл.24 НК общото наказание за съвкупността (вж.р. 597/03-02-І, Бюл. 2/03). Затова не може да бъде споделено сега възражението срещу посочената преценка, която погрешно се прави според друг критерий-дали приложението на чл.24 НК е задължително. Липсата на мотиви в предишната въззивна присъда е запълнена, по-нататък, когато е обсъждана отговорността за продадения на Б.Б. недвижим имот; даден е отговор на поставения от ВКС – ІІ н.о., въпрос дали Д. не е осъден и за поведение след като е бил освободен от председателството на кооперацията – отговорността му е за самото сключване на сделката с Б. на 5 октомври 2000 г., защото още към онзи момент тя е увреждала собственика с незаплащането на подобренията в имота, и за оставянето без гаранция, че изобщо ще бъде заплатена нейната цена (отговорът на поставения в отменителното решение въпрос е ясен, макар и с допускането на някои фактически грешки-например с посочването за дата на сделката „5.10.1998 г.”, което, заедно с някои неясноти при изчисляването на щетата, е дало формален повод да бъде оспорена правилността на осъждането за тази самостоятелна проява на безстопанственост). Не така точно установимо е постъпил последният въззивен съдебен състав относно указанието на ВКС-ІІ н.о. във връзка с възраженията от защитата на подсъдимия, че в отделни случаи износът на вино за М. е извършван от самостоятелните „Ловко Винари” и „Ловко Р.”, а не пряко от Л. „Гъмза”, която е само акционер в тях (т.е. не от подс.като неин председател). Макар ВтАС да е постановил обжалваната сега присъда след изслушване на експертно мнение на поставения от ВКС-ІІ н.о. въпрос, затова че го съобразил в изпълнение на задължителното указание, може да се съди единствено от изричното посочване навсякъде като износител за М. именно Л. „Гъмза”, а не някое от самостоятелните търговски дружества. Законосъобразно мотивирана, накрая, е вече и субективната страна на безстопанствената външнотърговска дейност по договорите с „Х. маркетинг-САЩ” и „Д. Ко” - Т.. След упрека на ВКС-ІІ н.о., че предишният състав на апелативния съд е взел предвид отегчаващи обстоятелства, срещу които Тр.Д. не се е защитавал (например, че износът на вино е оформян симулативно), от една страна, а, от друга – че не е взел предвид смекчаващите обстоятелства в показанията на свидетелите В. и Ч., ВтАС в мотивите на проверяваната сега присъда е изоставил този процесуално недопустим подход при обосноваване на евентуалния умисъл на подсъдимия. ІІІ. Обжалваната присъда не страда, в заключение, и от явна несправедливост на наложените наказания-поотделно и за съвкупността от престъпления. Това касационно основание невинаги точно се свързва с възражения, че са нарушени материалния и процесуалния закони (за него би трябвало да се говори извън другите две основания по чл.348 НПК-по въпроса вж.незагубилото актуалността си Т.р.51/1964-ОСНК). Цитираното в едно от допълненията към касационната жалба позоваване от ВтАС на „високата обществена опасност на деянието с оглед значителните вредни последици” само привидно е в противоречи с чл.56 НК, защото съдът очевидно е имал предвид конкретното изражение по делото на тези категории (за разума на чл.56 НК вж. р. 87/04-І и другите цитирани в него решения – Бюл.9/04). Незаконните пък от процесуална гледна точка предположения (чл.303, ал.1 НПК) за негативните последици от престъпната дейност върху съкооператори на подсъдимия, се претендират в подкрепа на касационната жалба без да се държи сметка най-малкото за множеството подписки по делото в този смисъл. Претендираната от същата гледна точка липса на мотиви за отказа да бъде приложено условното осъждане също се дължи на прекалено високи изисквания към обсъжданите мотиви ( макар не чрез изричното цитиране на р.526/96-І, Сб., с.24, ВтАС очевидно правилно е съобразил идеята в това решение за неприлагане на чл.66 НК). Не могат да бъдат споделени и възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание в тесния смисъл по чл.348, ал.1, т. 3 НПК – за недооцененото значение при неговата индивидуализация на продължителния срок, в който е водено делото, и положителните оценки за личността на подсъдимия. ІV. Изложеното дотук сочи резултата от касационната проверка-оставяне в сила на осъдителната част от въззивната присъда, но със спецификата от приложението на ЗА от 2009 г., което ВтАС е пропуснал (чл. 354, ал.1, т.1 и т. 2, във връзка с чл.24, ал.1, т. 2 НПК). Ето защо, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 303 от 10 ноември 2010 г. на Великотърновския апелативен съд по внохд 79/2010 само в обжалваната и осъдителна част, в която тя е постановена като нова по смисъла на чл.336 НПК. Отменя посочената присъда в частта й на потвърдително решение по смисъла на чл.338 НПК относно осъждането от Великотърновския окръжен съд на подсъдимия Т. Д. по чл.219, ал. 1 НК за деянията по пунктове 100 и 105 в присъдата на последния (за отношенията съответно с „Б. С. И. Холдингс Л.” – И. и с Б. Г.), прилага спрямо това осъждане Закона за амнистията от 2009 г., (ДВ, бр.26 от 7 април с.г.) и прекратява наказателното производство за двете деяния. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: