Р Е Ш Е Н И Е № 280 София,05.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева. гр.д.№298 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Г. срещу решение №512 от 22.11.10г. по гр.д.№432/10г. на Добричкия окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е имал основание да оставя исковата и молба без движение, тъй като в нея и в представените по делото доказателства са посочени всички факти относно спорното материално право и неговата индивидуализация. Ответниците в производството М. Т. Н., Г. Т. И., В. С. Г. и М. С. С. /последните двама като наследници на починалата в хода на процеса Й. Т. С./ оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение №40 от 18.01.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за условията, при които се прилага последицата на чл.129, ал.3 от ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако това изискване не бъде изпълнено в срок, исковата молба се връща – чл.129, ал.3 ГПК. В решение №434 от 13.05.10г. по гр.д.№700/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Тази задължителна практика на ВКС следва да бъде приложена и в настоящия случай. По настоящото дело обстоятелствата са следните: С. В. Г. е предявила срещу М. Т. Н., Г. Т. И. и Й. Т. С. /заместена в процеса от наследниците си В. С. Г. и М. С. С./ иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], [община]. В обстоятелствената част на исковата молба тя е посочила, че с решение №16/16.09.92г. на ПК Т. са възстановени на името на наследодателя на ответниците Т. В. М. 64 дка земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. Впоследствие, с влязло в сила решение №27/05.03.99г. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е било признато за установено, че 49,500 дка от възстановените на името на Т. М. земи са били собственост на неговия баща – общия наследодател на страните В. М. Г.. Това решение обвързва със сила на пресъдено нещо страните по настоящото дело. С последващо решение по протокол №16 от 27.10.00г. на ПК Т. е признато и определено за възстановяванес с план за земеразделяне правото на собственост на общия наследодател В. М. Г. върху земеделски земи с площ от 49,500 дка. Искането, с което съдът е сезиран, е за установяване на собствеността и предаване владението на въпросните 49,500 дка, които не са били индивидуализирани нито със съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, нито с последващото решение на ПК Т. от 27.10.2000г. След като по така предявения иск се е произнесъл районният съд, въззивната инстанция е обездвижила исковата молба с указания да се индивидуализира процесният имот, определен само като площ от 49,500 дка, съобразно актуалното му положение като самостоятелен обект на правото на собственост по действащ план за земеразделяне на [населено място], [община]. Поискано е също да се конкретизира по основание и обем реституционната претенция, като се изложат обстоятелства дали се претендират права и се иска предаване владението на целия имот или част от него като действие на обикновено управление от името на останалите съсобственици, или се иска само ревандикация на идеална част от съсобствения имот, съобразно правата на ищцата. Ищцата е проявила процесуална активност и е поискала от съда да я снабди със съдебно удостоверение, по силата на което да получи от ОСЗГ Т. скица на възстановения имот от 49,500 дка. Въпреки двукратно продължавания от съда срок, ищцата не е могла да се снабди с исканата скица поради бездействие на ОСЗ Т.. След изтичане на определения срок, ищцата е подала молба, в която е уточнила, че иска ревандикация на нейната 1/7 ид.част от 49,500 /63,967 идеални части от възстановените на името на Т. В. М. земеделски земи. Поради неизпълнение в срок на указанията на съда за отстраняване недостатъците на исковата молба въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.100, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.129, ал.3 от ГПК, като е обезсилил решението на районния съд по предявения иск и е прекратил производството по делото. Настоящият състав приема, че постановеното решение е неправилно. Действително – в исковата молба спорното материално право не е било индивидуализирано, тъй като не са посочени границите на имота с площ от 49,500 дка, чиято ревандикация се иска. Доколкото обаче в производството по чл.100 ГПК /отм./ е станало ясно, че такъв реален имот не съществува по картата на възстановената собственост, тъй като липсва решение на ОСЗ, което да го обособи, съдът е следвало да оттегли неправилното си указание за индивидуализиране на имота като отделен обект на правото на собственост. Неизпълнението на това указание не може да доведе до обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Съдът е следвало да прецени, че предмет на делото е не реален имот с площ от 49,500 дка, какъвто не съществува, а съответната идеална част от неправилно възстановените на Т. В. М. земеделски земи, които впоследствие са разделени и дарени на трите му деца и описани в нот.акт №1071/1997г, а именно: имот №014115 с площ от 21,00 дка; имот №014116 с площ от 17,910 дка; имот №012060 с площ от 4,056 дка; имот №01261 с площ от 21,001 дка и имот №013184 с площ от 0,528 дка., за които има и представени скици по делото. Като е прекратил производството по делото поради неизпълнение на едно неправилно указание за отстраняване недостатъците на исковата молба, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав. В случая ВКС не може да постанови решение по съществото на правния спор, тъй като липсва такова решение на въззивната инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №512 от 22.11.10г. по гр.д.№432/10г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: