1 Р Е Ш Е Н И Е № 593 София 06.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 31/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 291 от 25.03.2010г., постановено по настоящото дело № 31/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, ГК, № 240 от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 529/2009г. Ответникът по касация Р. С. З. от гр. П. в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение и отговаря ли заповедта за уволнение на Р. З. на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. С въззивното решение са уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 на Р. З. срещу „С. – ИС” АД по съображения, че в заповедта за дисциплинарно уволнение липсва описание на извършеното нарушение. Посочено е „влизане в междубуферното пространство на стоящ вагон и изчакване на локомотива за прикачване” с посочване на нормативните разпоредби, които са нарушени, но не са конкретизирани действията, които е извършил или не е извършил ищецът, в нарушение на нормативните актове. Съдът е приел, че заповедта съдържа само общо описание на това, какво се е случило при маневра на стан 2 300, от което не могат да се направят изводи за конкретно дисциплинарно нарушение с неговите обективни и субективни признаци. В отговор на поставения въпрос ВКС намира следното: Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа освен данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, също и описание на нарушението и времето на извършването му. Нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител, с оглед да се гарантира правото му на защита. В случая Р. З. е уволнен за това, че при извършване на маневра на стан 2300 на 08.10.2008г. около 10.40 часа е допуснал нарушение на правилата за безопасност, като маневрата е извършена чрез влизане в междубуферното пространство на стоящ вагон и изчакване на локомотива за прикачване, т.е. прикачването е станало при движещ се локомотив. Така изложените обстоятелства с посочване в заповедта за уволнение на разпоредбите, които са нарушени, дава възможност на съда да разгледа спора по същество. Обвинението е за това, че и тримата членове на бригадата са нарушили посочените правилата за безопасност на труда като са извършила маневрата по този начин. Непосочването конкретно кой от тримата работници е влязъл в междубуферното пространство не е съставлява нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като работодателят може да вмени като задължения на работниците и служителите различни дейности и да счита, че всеки от участниците в маневрата е отговорен за така извършеното прикачване на вагони. Всички тези съображения следва да се обсъдят по съществото на спора, след съвкупната преценка на доказателствата по делото. Предвид изложените съображения настоящата инстанция не споделя извода на въззивния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ, което мотивира ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на П. окръжен съд, ГК, № 240 от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 529/2009г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: