4
Р Е Ш Е Н И Е № 485
гр. София, 11.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1404 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Л., против въззивното решение № 215 от 27 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г., с което е отменено решение № 181 от 3 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 632 по описа на районния съд в гр. Свищов за 2007 г. и вместо него е отхвърлен предявеният от Х. иск за прогласяване нищожността на сключен с нотариален акт договор за продажба на Б. Л. С. имот в [населено място] поради липса на форма и съгласие.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 876 от 19 юли 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса когато лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва в нотариално удостоверяване, следва ли да се приложи процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.).
С решението си въззивният съд приема, че изискванията на чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) не се отнасят до лицата с намален слух; тежкото чуване не прави лицето глухо по смисъла на сочения текст; неустановеността на състоянието на ищеца към датата на сключване на сделката и липсата на пълна глухота не водят до нищожност на нотариалното действие.
В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното:
С обвързващото разрешение, дадено от ВКС в решение № 304 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 235 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., постановено по настоящия спор, касационният съд е приел, че нотариусът трябва да се увери, че с участващото в сделката лице взаимно се разбират, поради което предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) намира приложение и в случаите, когато участващо в нотариалното удостоверяване лице не търси помощ и не е налице видима нужда от това.
Съгласно чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) глухият, ако е грамотен, трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. В нотариалния акт следва да се впише обстоятелството, че поради глухота съответното лице е прочело лично и гласно акта и е заявило, че е съгласно с него, каквато е по същината си разпоредбата на ал. 4 от същия текст. Тези изисквания, поставени от закона при съставяне на акт от нотариуса с участие на глух, който е грамотен и може да прочете документа, имат за цел да се гарантира факта, че това лице е одобрило съдържанието на документа, че има валидно изразена воля от него за съгласие със същия. В случаите, когато лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва в нотариално удостоверяване, процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) се прилага тогава, когато нотариусът установи, че не се разбира с това лице, тъй като страданието ще му попречи да разбере съдържанието на документа, който подписва.
Като е дал различно разрешение от изложеното, въззивният съд е приложил закона неправилно.
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено, че касаторът е лице с двустранно звукоприемно увреждане на слуха до степен на тежко чуване; това намаление на слуха създава затруднения в комуникацията и разбирането на говорната реч; лицето има затруднена комуникация и разбираемост на говора. Това заключение на медицинската експертиза, изслушана от въззивния съд, е основано на обективно изследване. В съдебното заседание вещото лице изрично сочи, че начинът на говорене на друго лице, не води до промяна в разбираемостта у касатора. Касаторът има добра разбираемост по очите и устата, като намалението на слуха е с давност 7-8 години (отпреди изповядването на процесната сделка). Касаторът може да води телефонни разговори, тъй като не е глух, а тежко чуващ – има увреден слух и нарушена говорна разбираемост. Според обясненията на вещото лице по заключение, изслушано от първата инстанция, подобни пациенти нагаждат в съзнанието си това, което са чули, и си привнасят някакъв смисъл; в желанието си да не получат присмех от околните, те вършат друго, а не казаното им, има изкривяване.
От свидетелските показания се установява, че нотариусът прочел на глас документите пред страните по сделката. Касаторът не заявил, че не чува. Касаторът не е чел документите сам на глас. Нотариусът попитал изрично – продаваш, нали продаваш, оставаш без къща, а касаторът отговорил, че получил парите и всичко е оправено, след което непосредствено започнал да говори за съпруга на нотариуса, който го оперирал преди време.
Съвкупността от доказателствата по делото води до извода, че ищецът, поради заболяването си, има затруднения при разбиране на говорната реч. Доказването на ответната страна се е съсредоточило около установяването как е говорил нотариуса, на какво разстояние са били страните при изповядването на сделката и какви са били условията в помещението, както и какви са били реакциите на ищеца при осъществяването на нотариалната процедура – събрани са данни за това дали е имало възможност ищецът да чува говор, но липсват доказателства в посока, че ищецът действително е разбрал точния смисъл на извършваното от него действие.
Съгласно чл. 18 ЗЗД нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността или недействителността на самата сделка. Несъмнено е, че нотариусът в случая не се е уверил, че се разбира с продавача, поради което и нотариалното действие е опорочено, тъй като продавачът не е прочел гласно съответния документ. Обстоятелството, че документът е бил четен от адвоката на страните по сделката предварително, както и че страните са подписали и друг документ пред нотариуса, не води до противния извод.
Следва да се приеме за доказана липсата на форма на договора поради опорочаване на нотариалното действие по смисъла на чл. 472, вр. чл. 479 ГПК (отм.). Като не се е уверил, че страните по договора разбират смисъла на извършеното действие, за да дадат и надлежно одобрение, нотариусът е извършил нищожно нотариално действие, което води до нищожност на нотариалния акт. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма. Сделката е нищожна още и поради липса на валидно дадено съгласие за сключването на договора – не е гарантиран фактът, че лицето е одобрило съдържанието на документа, че е налице валидно изразена воля за сключването на сделката от негова страна, след като лицето не е прочело само нотариалния акт и не е обявило, че е съгласно със съдържанието му.
Касаторът претендира направените разноски за касационното производство, които са в размер на 869,21 лева и му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 215 от 27 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения на 20 април 2007 г. с нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 265 от 200* г. на нотариус Л. А., нотариус № *** с район на действие районният съд в гр. Свищов, договор, с който А. С. Х. от [населено място] като продавач е продал на Б. Л. С. от същия град като купувач недвижим имот: източна част от къща близнак, застроена върху 36 кв.м., състояща се от мазе, първи етаж от две стаи, коридор, вътрешна стълба към втория етаж, втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор, таван над тези помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна/общинска земя, като сградата е построена в УПИ *-****,****, в кв. ** по ПУП на [населено място], [улица], при граници и съседи на имота УПИ **-****,****, УПИ **-****, улица, УПИ **-****, поради липса на форма и съгласие.
ОСЪЖДА Б. Л. С., ЕГН [ЕГН], и Л. П. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на А. С. Х. от [населено място], [улица], вх. , сумата от 869,21 (осемстотин шестдесет и девет цяло и двадесет и една стотни) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |