РЕШЕНИЕ № 396 София, 01.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тридесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1811/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№498/03.01.2013 г., подадена от ищцата В. Ж. И. от [населено място] против въззивно решение №7949/19.10.2012 г. по гр.д.№8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.11.2010 г. по гр.д.№20562/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 61 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Ж. И. от [населено място] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ обективно съединени искове с правно основание 122, ал.3 ЗДСл за разликата от 720,19 лева до 8791,86 лева, за периода от 24.01.2006 г. до 10.01.2007 г. и този с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че е налице недопускане за изпълнение на съответната длъжност по смисъла на 122, ал.3 ЗДСл с ново наименование “Началник отдел “Управление и разпореждане на държавна собственост”, което не е опровергано от ответника по исковата молба с допустимите от ГПК/отм./ доказателствени средства, като служебното правоотношение е прекратено от органа по назначаването отново със заповед №РД-02-16-36/23.01.2006 г., произвела валидни правни последици, предвид постановеното по повод жалба на служителката решение по адм.д.№11093/2006 г. на ВАС, Петчленен състав, с която е отказана отмяната й. Не са зачетени доводите на жалбоподателката, че прекратяването на служебното й правоотношение се отнася за друга длъжност, а не за длъжността, на която не е била допусната да изпълнява задълженията си, в резултат на отмяна предходното прекратяване на служебното й правоотношение и възстановяването й на работа. Освен това изводът е обоснован и с установения по делото факт на издаване от страна на министъра на Р. заповед №РД-02-16-1516/27.12.2005 г. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “Допустимо ли е прекратяването на служебно правоотношение с даден служител от длъжност, която служителят не е заемал ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на поставения въпрос е отрицателен с оглед разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗДСл., съгласно която “При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.”. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като служебното правоотношение е прекратено незаконосъобразно на 23.01.2006 г., тъй като не е заемала длъжността, за която е прекратено служебното правоотношение. Моли се за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, за периода от 24.01.2006 г. до 10.01.2007 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от жалбоподателката, която представя и писмени бележки. Ответникът по касация – Министерство на регионалното развитие и благоустройството – София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на жалбоподателката, изразено в съдебно заседание, писмените й бележки и на основание чл.290 ГПК, намира следното: Обжалваното въззивно решение е правилно, въпреки отговора на поставения въпрос. По делото е установено по безспорен начин, че ищцата се е явила на работа при ответника на 21.12.2005г., т.е. в 14 дневния срок от влизането в сила/на 20.12.2005г./ на решението на ВАС по адм.д. № 483/2005г., с което е отменена заповед № 1560/28.12.2004г. на министъра на Р. за прекратяване на служебното правоотношение веднага след възстановяването й на длъжността „Началник отдел „Държавна собственост” в Дирекция „Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране”. При тези обстоятелства възстановяването е настъпило от датата на явяването на ищцата на работа, и то по силата на закона, а не по силата на заповедта на министъра от 27.12.2005г. /с която касационната жалбоподателка е възстановена, считано от 21.12.2005г., на длъжност „началник отдел „Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика” в Дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”/, и от този момент за органа по назначаването е възникнало задължение да я допусне да изпълнява длъжността, на която е възстановена. Установено е също така, че със заповед на министъра № РД-02-16-36/23.01.2006г. служебното правоотношение с касационната жалбоподателка е прекратено поради съкращаване на длъжността „началник отдел „Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика” в Дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”. От събраните по делото доказателства съдът намира, че в периода от 21.12.2005 г. до 23.01.2006 г. фактически е налице недопускане до работа за изпълнение на съответната длъжност по смисъла на чл.122, ал.3 ЗДСл. С издаването на заповед №РД-02-16-36/23.01.2006 г. служебното правоотношение е прекратено законосъобразно на 23.02.2006 г., което се установява с влязло в сила решение №1977/26.02.2007 г. по адм.д.№110983/2006 г по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав. Посоченото решение е задължително за настоящия съд, съгласно чл.297 ГПК, а спорът за законосъобразността на прекратеното служебно правоотношение не може да бъде пререшен по силата на чл.299, ал.1, предложение първо ГПК. Поради това въззивното решение в частта, с която не е уважена претенцията за периода от 23.01.2006 г. до 11.01.2007 г., следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №7949/19.10.2012 г. по гр.д.№8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: