Р Е Ш Е Н И Е № 111 Гр. София, 02 ноември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 361/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас срещу нова въззивна присъда на Апелативен съд – гр. Бургас, № 27/25.02.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 272/2019 г., с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и подсъдимият М. е изцяло оправдан по предявеното му обвинение по чл.124, ал.1 от НК. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания, като се твърди, че отменителният акт на въззивния съд е неубедително аргументиран, постановен е в разрез със събраните по делото доказателства и почива изолирано на заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, което е немотивирано и необосновано. В тази връзка се акцентира върху противоречивите медицински заключения на едноличните и повторната тройна медицински експертизи и на липсата на допуснато „арбитражно“ заключение, което да отстрани наличните противоречия и да даде еднозначен отговор на въпроса за причината за настъпването на смъртта на пострадалото лице. В писменото допълнение към касационния протест се съдържа детайлен анализ на събраните по делото медицински данни за състоянието на пострадалия и причината за настъпване на смъртта, като се застъпва тезата относно надценяване на значението на тройната повторна експертиза относно вида и характера на процесните увреждания и причинната им връзка с настъпилата смърт. В допълнението към касационната жалба, отказът на въззивния съд да назначи петорна съдебно медицинска експертиза се оценява от защитата на подсъдимия като съществен процесуален пропуск, респективно основание за отмяна на контролирания съдебен акт. Отделно се твърди немотивирано кредитиране на обясненията на подсъдимия в тяхната цялост, без отчитане на двояката им правна природа и пълното им несъответствие с останалите доказателства за влошеното здравословно състояние на пострадалия в резултат от предходно физическо насилие, упражнено спрямо него от подсъдимия и наличните свидетелски показания за посещението му в дома на пострадалия, през процесната вечер преди намирането му в тежко състояние. Цитираната доказателствена оценка, според защитата е довела до превратно установени факти, поради което с постановяването на въззивната оправдателна присъда е допуснато нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП поддържа протеста на прокурора от Апелативна прокуратура – гр. Бургас, като го намира за убедително мотивиран и заявява, че споделя изложените в подкрепа на същия съображения за отмяна на въззивната присъда, поради допуснати процесуални нарушения със съществен характер. Сочи, че в повторната тройна медицинска експертиза се съдържат изводи, които не са съобразени в пълна степен с наличните по делото доказателства за състоянието на пострадалия, което не е било отчетено от въззивния съд. Прокурорът счита, че апелативната инстанция е дала превес при оценката на доказателствата на експертните изводи, като ги е възприела за изцяло обективни и верни, без да ги подложи на допълнителна проверка, с което са нарушени правата на прокуратурата в наказателния процес и в резултат е допуснато нарушение на материалния закон с оправдаването на дееца. Упълномощеният защитник на подсъдимия, пред ВКС намира протеста за неоснователен, като сочи, че искането за петорна експертиза правилно е било отхвърлено, поради липса на изложени от прокурора мотиви и надлежна обосновка. Оценявата повторната тройна експертиза за правилна и обоснована и счита, че съдържанието и е мотивирано с обективни медицински находки, с които първите еднолични експертизи не са разполагали. Защитата посочва, че мотивите към въззивната присъда съдържат подробен доказателствен анализ, който е правилен и процесуално издържан, поради което моли да се остави в сила, като се отхвърли подаденият срещу нея касационен протест. Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС заявява, че желае да остане в сила въззивната присъда на апелативния съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест оплаквания и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение на ВКС, I НО, № 222/04.12.2019 г., постановено по н.д. № 894/2019 г. е отменено въззивно решение № 112/01.07.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 107/2019 г., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия апелативен съд. С отмененото въззивно решение на Апелативен съд – гр. Бургас, № 112/01.07.2019 г., е била потвърдена присъда № 1/09.01.2019 г. на Сливенски окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 541/2018 г. С цитираната присъда на окръжния съд, № 1/09.01.2019 г., подсъдимият И. Р. М. е бил признат за виновен в това, че на 02/03.03.2018 г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на И. В. К., вледствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, като смъртта на пострадалия е настъпила на 05.03.2018 г., поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда, съдът е приспаднал, на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на осн. чл.68, ал.2 от НК е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда от 05.02.2015 г. по н.о.х.д. № 7380/2012 г., по описа на СРС, което е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата на окръжния съд подсъдимият М. е осъден да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК и съдът се е разпоредил с веществено доказателство по делото. След отмяната на първото въззивно решение от ВКС, при новото разглеждане на делото от Апелативен съд – гр. Бургас е постановена нова въззивна присъда № 27/25.02.2020 г., по в.н.о.х.д. № 272/2019 г.,по описа на на същия съд, с която е отменена изцяло присъдата на окръжния съд и е постановена нова, с която подсъдимият И. М. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.124, ал.1 от НК и е оправдан по същото, на осн. чл.304 от НПК. Разноските по делото са оставени за сметка на Държавата, на осн. чл.190, ал.1 от НПК и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал.1, вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен. На първо място следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като основателността му изключва проверката за правилното приложение на материалния закон, която е възможно да се реализира само при правилно формирано вътрешно убеждение на контролирания съд по фактите на обвинението. В касационния протест на прокурора и допълнението към него, това оплакване е отнесено до отказът на въззивния съд да извърши проверка на наличните по делото медицински заключения, които са противоречиви, като допусне и назначи повторна разширена експертиза, с цел тяхното отстраняване. Оспорва се обективността на повторното тройно медицинско заключение, съдържащо отговор на въпросите за причината на настъпване на смъртта на пострадалия, като се сочи, че същото е в пълно противоречие с едноличните медицински експертизи/ включително и с аутопсионната експертиза / и почива на изолирани фактически данни, събрани преимуществено чрез обясненията на подсъдимия. ВКС намира за основателно релевираното в протеста оплакване за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При първото разглеждане на делото пред ВКС, в отменителното решение на касацоинния съд са дадени задължителни указания, свързани с отстраняването на констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при първото въззивно производство, включително и посредством назначаване на повторна тройна съдебно медицинска експертиза. Формално вторият въззивен състав, който е постановил контролираната присъда, е спазил указанията за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза в разширен състав, но това съдебно-следствено действие не е било достатъчно за правилното формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, поради противоречивото съдържание на новоназначената експертиза с предходните медицински заключения по съществени за обвинението въпроси, включително и относно причината за настъпване на смъртта. В съдържателен план експертизата / като процесуален инструмент същата е вид способ за събиране и проверка на доказателства / се базира на специални знания по съответната материя, инкорпорирани в отговори на поставени от органите на наказателното производство въпроси към вещи лица, които ги притежават, във връзка с делото. Въпросите, предмет на експертизата е възможно да имат различен характер, но съгласно императивната разпоредба на чл.144, ал.2 от НПК, назначаването й е задължително при съмнения относно причината на смъртта на лицето. В настоящият казус е налице хипотезата на чл.144, ал.2, т.1 от НПК, която задължава съда при отговора на въпроса относно причината на смъртта на пострадалия да използва специални знания. Тази разпоредба не противоречи на текста на чл.154 от НПК, съгласно който експертизата няма задължителен характер, като при несъгласие с експертните изводи, съдът е длъжен да се мотивира защо не ги приема, и да изложи собствени съображения по материята. По делото, апелативният съд е основал изводите си за причината за настъпване на смъртта на пострадалия, на отговорите, дадени в заключението на повторната тройна медицинска експертиза, съгласно която непосредствената причина за смъртта на пострадалия К. е остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова слабост / остро белодробно сърце/ на базата на наличната пневмония, като причината за смъртта в случая е болестен процес. Както и че не се намират елементи на травматичен процес, които да имат отношение към причината за настъпването й. В мотивите към въззивната присъда са възприети изцяло изводите от повторната експертиза относно произхода на травматичните увреждания, констатирани по трупа на пострадалия, описани в едноличната съдебномедицинска експертиза на труп /кръвонасядания и охлузвания по тялото и главата/, които повторната експертиза е оценила като ирелевантни спрямо настъпването на смъртта, като е приела, че същите са множествени, но не са тежки и не са от естество да доведат до смъртта на лицето. Цитираните експертни изводи са в пълно противоречие със становището на вещото лице Ч., инкорпорирано в едноличните медицински заключения по делото, съгласно които смъртта на пострадалия е в непосредствена причинна връзка с констатираните тежки травматични увреждания в областта на лявата половина на гръдния кош /множествено счупване на ребра/ и травмите в останалите области на тялото/ гръдна и коремна/, като благоприятно влияние върху настъпването на смъртта имало и тежкото общо състояние на пострадалия преди получаването на гръдната травма. В същите експертизи въпросът с причината на смъртта е бил подробно изследван от вещото лице, което е разполагало и с лични впечатления от състоянието на пострадалия непосредствено след приемането му в болничното заведение, тъй като първата експертиза е изготвена след преглед на живо лице, преди настъпването на неговата смърт. При така очертаните парамерти на експертните отовори се налага извода за диаметрално противоположни становища на експертите за това каква е причината за настъпването на смъртта на К.. Въззивната инстанция е игнорирала изцяло заключенията на едноличните експертизи, поради противоречията им с тройната повторна експертиза, която е кредитирала безусловно и на тази база е изградила фактическата обстановка по делото в съществената й част относно причината за смъртта на пострадалия. Естеството на специалните знания, които са необходими за да се отговори на въпроса за медицинската причина на настъпване на смъртта на едно лице, е такова, че изискват задължителен експертен отговор. В този смисъл противоречията в медицинските заключенията са налагали нов експертен отговор и преценка на наличните доказателства за състоянието на пострадалия, които да са еднозначни, чрез назначаване на нова експертиза. Още първият съдебен състав на ВКС се е позовал на правната природа на експертизата, като е указал на контролирания от него съд, че експертните становища не представляват доказателства или доказателствени средства, а са способ за доказване. Трайната съдебна практика е последователна в разбирането, че експертните заключения имат само подпомагащ характер / виж в този см. Р № 96 от 16.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 317/2019 г., III Н. О., НК,,/ поради което ролята им при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите не може да бъде определяща. Отделно от това, използваните от съдилищата специални знания, инкорпорирани в отговорите на поставените към експертите въпроси, следва да са обективно и аргументирано поднесени, в противен случай за тях възниква задължението по чл.156 от НПК да назначат повторна или допълнителна експертиза. Заключението на повторната експертиза е по писмени данни и за изготвянето му е използвана медицинската документация от лечението и аутопсията на К.. Независимо от това, експертите от повторната експертиза са отхвърлили като необективни част от констатациите, залегнали в същата документация относно състоянието на белите дробове на пострадалия и са ги игнорирали при отговорите на въпроса за причината за смъртта. Отделно са мотивирали несъгласието си за приетият от едноличната експертиза механизъм на получаване на контузиите на десния бял дроб, поради това, че травмите в областта на гръдния кош са били в лявата му част. Последната констатация е в противоречие с отразените в същата експертиза медицински данни за състоянието, в което пострадалият е бил приет за лечение в болничното заведение : с фрактури на 9-11 ребра в дясно гръбно , както и с фрактури на 2,4 и 9-то ребра в ляво и контузионни огнища в ляво гръбно. Констатиранато несъответствие между състоянието на пострадалато лице и съдържанието на повторната експертиза са изисквали нов експертен прочит на доказателствената съвкупност и обоснован отговор на поставените към заключението въпроси, което е могло да бъде постигнато по реда на чл.156 от НПК. Основателно е възражението в протеста, че въззивният съд е отхвърлил заключенията на вещото лице Ч. относно вида и механизма на получаване на травматичните увреждания, единствено поради противоречията им с повторната медицинска експертиза, като е основал изводите си по фактите изолирано върху съдържанието на повторното заключение. Повторната експертиза е отчела наличието на травматични увреждания по трупа на пострадалия, но е заключила, че същите нямат връзка с болестните процеси в организма му, които са причинили настъпването на неговата смърт, като част от изводите са в несъответствие с обективните медицински находки. С оглед изложеното, се налага извода, че апелативният съд не е изпълнил задължението си по чл.156 от НПК да назначи повторна разширена експертиза с цел получаване на еднозначен аргументиран отговор на въпроса с причината за настъпването на смъртта на пострадалото лице, както и налице ли е причинна връзка с установените травматични увреждания, които са констатирани по тялото, главата и крайниците на пострадалия К.. След изясняване на причината за смъртта, отделен мотивиран отговор се е дължал и на въпроса какъв е произхода на същите травматични увреждания, включително и дали същите са резултат от действията на подсъдимия, при отчитане на наличните данни по делото за оказвано от негова страна физическо въздействие върху пострадалото лице, за което единствено той се е грижел продължителен период от време. Констатираното неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и допуснатите нарушения при оценката на релевантните за обвинението доказателства, по естеството си представляват съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на процесуалните права на прокурора. Същите имат за законова последица отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. При липсата на правилно установени факти проверка за правилното приложение на материалния закон не може да бъде извършена, тъй като ВКС е инстанция само по правото, а не и по фактите, които подлежат на надлежно установяване само от първия и въззивен съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения при оценката на доказателствата посредством използването на специалните знания на експертите, чрез назначаване на повторна експертиза в разширен състав, /с посочените по-горе задачи/ с участието на вещото лице Ч., поради обстоятелството, че е придобил непосредствени впечатления от състоянието на пострадалия преди настъпването на неговата смърт. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният каационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Апелативен съд – гр. Бургас, № 27/25.02.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 272/2019 г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на допускане на доказателства. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: