Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                          №239                                        София, 23 юни 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Севдалин Мавров   при секретар л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Велинова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 225/09 година   Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК. Образувано е по искане на упълномощения защитник - адвокат Т от Хасковски АК - на осъдения М. Г. , за възобновяване на н о х д № 824/2008 година по описа на РС-Свиленград. В искането се твърди, че на съда по горното дело, не е бил известен един документ – свидетелство издадено от народна атлантическа банка – гр. Л., Франция, като доказателство, че автомобилът управляван от осъдения и послужил като средство за извършване на престъплението е предмет на кредит, към момента на деянието и остава в собственост на банката до изплащане на кредита. Поради това, от защитата се иска отмяна по реда на възобновяването на определението, с което е одобрено постигнато споразумение с прокурора по делото, в частта, с която на основание чл. 280 ал. 3 НПК, автомобил марка „Пежо” 807 е отнет в полза на държавата. Пред касационната инстанция, осъденият, редовно призован на съдебния адрес посочен от упълномощеният защитник и последния, също редовно призован, не се явяват. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Счита, че неизвестното на съда писмено доказателство, може да послужи като основание за евентуално искане по друг ред – ч. съответния окръжен прокурор, по реда на чл. 422 ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С протоколно определение № 342/6.10.2008 година, наказателен състав при Свиленградския районен съд е одобрил споразумение между същия защитник – адвокат К като защитник на осъдения Г. и районния прокурор. Освен друго, с това определение е постановено отнемане в полза на държавата на автомобил марка „Пежо” 807, с френска регистрация - № 682 ZA 56, собственост на осъдения М. Г. , ведно със свидетелството за регистрация на автомобила. Това определение е влязло в сила в деня на постановяването му – 6.10.2008 година. При проверката на доказателствата по делото, се установява, както от собственоръчно изготвената от осъдения декларация за имотно състояние на л. 34 така и от сертификата за регистрация № 08КJ94908 на автомобила, издаден от Република Франция, /л. 36/, че процесния автомобил е собственост на осъдения. Това той е потвърдил и в съдебното заседание, в което е одобрено споразумението и най-важното подписал го е при условие, че в него е записано отнемането на автомобила именно, защото е негова собственост. При това положение, съдът одобрил споразумението, в съответствие с изискването на чл. 382 ал. 7 НПК, тъй като то не противоречи на закона /чл. 280, ал. 3 НК/ и на морала. Настоящият състав споделя разбирането на прокурора, че защитата би следвало да потърси друг ред за възобновяване, този по чл. 422 ал. 1, т. 3 НПК, ч. искане от съответния окръжен прокурор, ако са налице предпоставките за това – новото обстоятелство да е установено ч. разследване. Ето защо, настоящият състав на ВКС, намира, че искането за възобновяване на делото, по което е осъден молителя, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К от ХАК, като пълномощник на осъдения М. Г. , за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 824/2008 година по описа на СвРС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: