6 Р Е Ш Е Н И Е № 60219 гр. София, 17 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №740 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ч. Д. Х. срещу присъда №12, постановена на 03.06.2021 г., по ВНОХД №256/2021 г., по описа на Окръжен съд- гр. Русе, с която е изцяло е отменена присъда №26022, постановена на 02.02.2021 г. от Районен съд- гр. Русе по НОХД №1227/2020 г. и подсъдимият Х. е признат за виновен в това, че на 03.04.2019 г. на път RSE 1130 (гр. Русе- [населено място]) на км. 3+100, при управление на МПС „Ш. К.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.25, ал.1 и ал.2, като навлязъл в лявата лента на платното за движение и не пропуснал МПС- л.а. „Х.А.“ с ДК [рег.номер на МПС] и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. В. Д. (трайно затруднение на движението на десен долен крайник) и средна телесна повреда на В. П. Д. (разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник), като от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице, като на основание чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, като изпълнението на първото наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от една три години. С присъдата подсъдимият Х. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 1368, 66 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. Оспорват се доказателствените изводи на въззивния съдебен състав, като се поддържа, че неправилно са установени релевантните за изхода на делото факти, като незаконосъобразно съдът е ценил изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на приетите авто- техническата експертиза, изготвена въз основа на данните, отразени в него. Поддържа се, че в посоченото доказателствено средство са извършени множество поправки, които са направени в нарушение на чл.130 НПК, като по този начин е допуснато неотстранимо нарушение на процесуални правила, което е съществено защото нарушава правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че кредитирането на протокола и изготвената експертиза представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон не се сочат никакви доводи, а по отношение на това за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа, че наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ не е съобразено с доказателствата, относими към личността на подсъдимия и досегашното му поведение като водач на МПС. На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се предлага наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде намалено до предвидения законов минимум. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа основните оплаквания, отразени в касационната жалба, като твърди, че неправилно въззивният съд е ценил протокола за оглед на местопроизшествие, в който са установени съществени за изхода на производството факти. Моли да се приеме, че разпитът на поемните лица в хода на въззивното съдебно следствие не може да санира негодния протокол, което е и основание да не бъде кредитирана изготвената въз основа на данните, отразени в него автотехническа експертиза. Поддържа, че при допуснатите съществени нарушения на процесуални правила въззивната присъда следва да бъде отменена. Представителят на ВКП предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че всички оплаквания, отразени в нея са намерили адекватен отговор в мотивите на постановения въззивен съдебен акт. Поддържа, че дори да е допуснато процесуално нарушение при изготвянето на протокола за оглед, това не е единствения начин да бъдат установени релевантните факти и вината на подсъдимия. Подсъдимият Х. изразява надежда касационната жалба да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че въззивният съдебен състав е направил верен анализ на доказателствените материали и правилно е преценил, че подсъдимият Х. е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП и тези нарушения са пряка причинно- следствена връзка с настъпилите съставомерни последици. От особено значение за изхода на делото е решаването на въпроса за това следва ли да бъдат ценени като годни доказателствени източници изготвения по делото протокол за оглед на местопроизшествие- съставен на 03.04.2019 г., приложения към него фотоалбум, съдържащ 29 снимки и приетата авто- техническа експертиза, при изготвянето на която е ползвана информация, която се е съдържала в посочените по- горе доказателствени източници. При преценката може ли да бъде ползван протокола за оглед на местопроизшествие следва да се отчете, че съгласно разпоредбата на чл.127 НПК той е писмено доказателствено средство, което следва да бъде съставено при спазване на нормите на чл.128 и чл.129 НПК по отношение на време, място, начин, присъстващи лица и реквизити на процесуалния документ. В разпоредбата на чл.130 НПК законодателят по изричен начин е посочил, че когато се правят поправки в протокола същите следва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Няма никакво съмнение, че в процесния протокол за оглед са нанесени поправки, както и това, че същите в нарушение на разпоредбата на чл.130 НПК не са удостоверени по предвидения в закона ред. Касационният съд е имал повод да се произнесе в сходен случай, като е приел, че при неспазване на реда за изготвяне на протокола може да се приеме че същият е процесуално негоден (Р 192/2009 г. 1 НО). При преценката за тази годност следва да се отчете това, че невъзможността да бъде ползвана информацията, отразена в процесуалния документ се отнася само и единствено до тези негови части в които са внесени поправки и не е спазен реда по чл. 130 НПК. Допускането на подобни нарушения не може да бъде основание за цялостно изключване на протокола за оглед от доказателствената съвкупност. Той, без съмнение, може да бъде ползван в частите, където такива поправки не са внесени и по отношение на информацията, отразена коректно в него. На следващо място следва да отчетено и това, че в наказателно правната доктрина категорично е изключена възможността определени релевантни за изхода на производството факти да могат да бъдат установявани по един единствен доказателствен път и чрез едно единствено доказателство или доказателствено средство, което се ползва с формална доказателствена сила. За този съдебен състав няма спор, че фактите в процеса могат да бъдат установявани с всички възможни и допустими доказателствени способи, като няма пречка отразеното в протокола за оглед (също така в протоколите за претърсване, изземване или обиск) да бъде установено чрез гласни доказателства, каквито са показанията на свидетели по делото (в това число намиращите се на мястото на извършване на процесуалното действие поемни лица). В тези случаи дори съответния протокол да бъде приет за съставен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и да не бъде кредитиран (напълно или частично), то неговите доказателствени резултати могат да бъдат постигнати с други доказателства или доказателствени средства. В този смисъл Р №92/2012 г. 1 НО, Р №83/2012 г. 3 НО, Р №162/2010 г. 1 НО, Р №445/2010 г. 3 НО. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция не се е съгласила с изводите на пръвостепенния съд, че протокола за оглед на местопроизшествие не следва да бъде кредитиран в цялост и информацията, отразена в него не може да бъде ползвана за целите на производството. Напротив протокола не е цялостно негоден и следва да бъде ценен в тези негови части, в които няма нанесени поправки. Правилно въззивният съд е приел, че този процесуален документ следва да бъде ползван по отношение на общото описание на пътното платно на мястото на произшествието, наличната маркировка и пътни знаци в този пътен участък, деформациите по автомобилите, участвали в произшествието, наличието на пластмасови отломки между двата автомобила и точното място на автомобилите, в което те са се установили след инцидента. В тези негови части той е съставен при спазване на императивните норми на чл.128-130 НПК. Правилно въззивният съд е ползвал и информацията, отразена на трета страница от протокола (с посочени числа 59, 2 м и 8, 35 м), които сочат края на установена следа, тъй като тази информация е потвърдена и се установява от показанията на разпитания в хода на въззивното производство свидетел Г.. В случая информацията, отразена в протокола е установена по друг допустим и възможен доказателствен път. Правилно въззивният съд е ползвал и приложения по делото фотоалбум, като следва да се отчете това, че същият макар и изготвен във връзка с проведения оглед може да има самостоятелно доказателствено значение ако съдържа релевантна за изхода на производството информация. Няма спор, че съдържащите се в него снимки не са съставени в нарушение на процесуалния закон и няма основание те да не бъдат ползвани, независимо от процесуалната съдба на протокола за оглед на местопроизшествие. В тази връзка следва да се отчете и това, че практиката на националните съдилища е константна по отношение на възможността в наказателния процес да бъдат ползван снимков или видеоматериал, независимо как той е направен, стига да не е нарушен чл.32, ал.2 от Конституцията на РБ. В този смисъл Р 393/2009 г. 2 НО, Р 766/2009 г. 3 НО, Р 395/2013 г. 3 НО, З 499/2012 г. 3 НО Р 2736/2011 г. 3 НО, Р 1491/2013 г. 3 НО, Р 1038/2012 г. 3 НО и др. След като е допустимо да бъдат ползвани направени не за нуждите на процеса снимки или видеозаписи, то няма съмнение, че направени в хода на оглед на местопроизшествие снимки могат да бъдат ползвани, стига да са съдържат информация, относима към производството. Правилно въззивният съд е кредитирал и изготвената по делото авто- техническа експертиза, в която са посочени участвалите в произшествието автомобили, тяхната посока на движение, осъществените маневри и мястото на настъпване на удара. Обсъжданото заключение може да не бъде кредитирано само по отношение на дадените отговори на поставени задачи, при които са ползвани данни, отразени в протокола за оглед в нарушение на разпоредбата на чл.130 НПК и неустановени по друг доказателствен път. В случая такива са изводите на експертите направени за скоростта за движение на един от автомобилите (при който е ползвана информация за налична следа на стр. 3 с посочени с поправки отстояния от 69 м и 62, 7 м), но тази част от приетото заключение не е пряко относима към основания факт на доказване по делото. В заключение следва да бъде отчетено това, че допуснатите нарушения на разпоредбата на чл.130 НПК при съставяне на протокола за оглед нямат съществено знамение за установяване на релевантните за изхода на производството факти, тъй като обвинението е за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК при извършени нарушения на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Съставомерните факти по това обвинение са свързани с това кой е управлявал автомобила „Ш. К.“ с ДК [рег.номер на МПС] , каква е осъществената маневра- извършен ляв завой и навлизане в насрещната лента на движение, какъв е механизма на настъпилото произшествие, каква е била посоката на движение на двата автомобила, участвали в него, къде са се намирали пострадалите пътници и какви са били техните увреждания. По отношение на тези обстоятелства са събрани многобройни гласни и писмени доказателства и те са установени по несъмнен начин, дори да бъде изцяло изключен от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум. В случая тези доказателствени източници имат отношение към точното място на пътното платно, където е настъпил удара между двата автомобила и скоростта на движение автомобила, управляван от подсъдимия, които са въпроси, които нямат пряко значение при преценката дали е извършено нарушение на чл.25 ЗДвП. Предвид всичко изложено, касационната инстанция прецени, че в хода на воденото производство въззивният съд вярно е установил релевантните за изхода на делото обстоятелства и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила при анализа на доказателствените източници. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационната инстанция прие, че предходните съдебни състави са квалифицирали правилно инкриминираното деяние, като са приели, че то е съставомерно по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Вярно са преценили, че подсъдимият при управление на МПС е осъществил маневра, като е навлязъл в лента на движение на насрещно движещ се автомобил, като е имал възможност да го възприеме и не го е пропуснал. В случая правилно въззивният съд е преценил че с поведението си Х. е нарушил чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като осъществените нарушения са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите съставомерни резултати- причинените увреждания, които представляват средни телесни повреди на пострадалите С. Д. и В. Д.. Верни са изводите на въззивния съд, че действията на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, което е и основание касационният съд да приеме, че възприетата от въззивния съд правна квалификация е вярна и материалният закон е приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че правилно въззивният съд е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Х. и това, че той полага труд. Като такова обстоятелство следва да бъдат ценени и добрите му характеристични данни. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено това, че на двамата пострадали са причинени множество телесни увреждания, които изискват продължително възстановяване. Вярно наказанието е отмерено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като същото е в размер надвишаващ само с три месеца, предвидения в санкционната част на разпоредба на чл.343, ал.3 НК размер. Това наказание е съобразено с данните за личността на подсъдимия Х. и конкретната обществена опасност на осъщественото от него престъпление. В случая това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано. Не съществува и възможност да бъде коригирано и наложеното наказание „лишаване от права“, тъй като при така отмереното наказание „лишаване от свобода“ разпоредбата на чл.49, ал.3 НК същото не може да е за срок по- кратък от по- тежкото наложено наказание „лишаване от свобода“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №12, постановена на 03.06.2021 г., по ВНОХД №256/2021 г., по описа на Окръжен съд- гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.