Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 04 октомври 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Илиян Точев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 479/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Кюстендил и по жалба на адв. А. Р., повереник на частния обвинител и граждански ищец Г. И. М., срещу въззивна присъда № 16 от 20.09.2022 г., постановена по внохд № 597/21г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. В протеста се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, а в допълнението към него са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В допълнението към нея са развити доводи за неправилен анализ и оценка на събраните доказателства, довели до грешни фактически изводи и правни такива - за липсата на умисъл у подсъдимата. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата Б. В. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. И., който изразява становище за неоснователност на жалбата и протеста и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и пледира за отмяна на въззивния съдебен акт. Частният обвинител и граждански ищец Г. И. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата по инвокираните в нея доводи и моли за отмяна на въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260058 от 27.09.2021 г., постановена по нохд № 1004/19 г., Районен съд – Дупница е признал подсъдимата Б. В. М. за виновна в това, че за времето от 16.08.2017 г. до 24.08.2017 г. в [населено място], общ. /община/ с цел да набави за другиго – А. В. Г., едноличен собственик на /фирма/ , със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], имотна облага (пари), е възбудила у Г. М. от [населено място] заблуждение (чрез проведени телефонни разговори и изпратени писмени документи), че е инвестиционен брокер в/фирма/ с адрес: [населено място], за сключване на сделки с финансови инструменти и е предложила инвестиционен договор на изгодни условия, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 7 160 евро, с обща левова равностойност 11 725,93 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С горепосочената присъда подсъдимата М. е осъдена да заплати на гражданския ищец Г. М. сумата от 11 725,93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в размера на преведената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. С въззивна присъда № 16 от 20.09.2022 г., постановена по внохд № 597/21 г., Окръжен съд – Кюстендил е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо това е признал подсъдимата Б. В. М. за невиновна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.Отхвърлен изцяло е предявеният граждански иск. Протестът и жалбата са процесуално допустими, подадени в законоустановения срок, от лица, притежаващи активна легитимация, и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. По съществото си двата сезиращи съда документа са неоснователни. В двата сезиращи документа е заявено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения. В протеста това оплакване е декларативно посочено, без да са изложени аргументи в негова подкрепа. Такива не се сочат и в допълнението към протеста. Единственото твърдение(при това заявено общо), е за неправилен анализ и невярна оценка на доказателствената съвкупност. В касационната жалба на частния обвинител не се сочат изрично касационните основания, които се релевират. Оплакванията на касатора са за неправилност и незаконосъобразност на въззивния акт. Аргументите, които се изложени в допълнението към жалбата също не са диференцирани, сред тях има такива, сочещи на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и такива, касаещи неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Окръжният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Неоснователно е възражението за неправилен, превратен анализ и за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд е положил всички усилия и е събрал възможният доказателствен обем. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжният съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Доказателствената дейност на ОС-Кюстендил не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Както беше посочено по-горе в протеста не се сочат конкретни аргументи, касаещи нарушения в оценъчната дейност на контролирания съд, изискващи разглеждане от касационния състав. По-нататък, изложението в жалбата на частния обвинител във връзка с безспорно установени по делото факти, не налага коментар. Неоснователно обаче се оспорва анализа и оценката на обясненията на подсъдимата М.. Последната е депозирала обяснения пред първата инстанция, които в хода на въззивното съдебно следствие е променила, като е изложила нова версия относно процесните събития и е посочила причините, довели от промяна на първоначално заявеното от нея. Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимата, дадени през въззивната инстанция, като е приел, че същите кореспондират с показанията на свидетелите А. Н., М. М. – М., Н. Н., частично с показанията на А. Г., Д., М. и Г. М.. Също така е изложил съображения защо отхвърля като недостоверни дадените пред първоинстанционния съд. Обясненията на подсъдимото лица са гласно доказателствено средства, с което от една страна обвиняемия изразява своята защитна позиция, но от друга страна те са годен източник на доказателства, наред с всички останали. Тази особеност изисква внимателна преценка относно доказателствената стойност на установените с този източник данни, извършена след проверка с останалите доказателствени материали. В случая съдът е извършил такава проверка, след събирането на нови, проверяващи ги доказателства. Също така подсъдимата в разпитите си пред въззивния съд подробно е обяснила и причината за промяната в първоначално дадените пред районния съд обяснения, и поддържаната от нея версия. Тези обстоятелства са били предмет на проверка от окръжния съд, като са събрани доказателства в тяхна подкрепа. Неоснователно се сочи, че непроверени са твърденията й за инвестирани пари и от нейни близки. Тези твърдения са проверени от доказателства, събрани чрез гласни доказателствени източници, включително показания на нейната сестра. Също така в представената от Специализирана прокуратура информация се съдържат данни за конкретно досъдебно производство, по което се води разследвани за деянията срещу М. и нейните близки. Ето защо, дейността на въззивния съд по оценка обясненията на подс.М. не страда от пороци, които да налагат извод за допуснати процесуални нарушения. Предвид горното, не може да се приеме, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място с жалбата и протеста се прави оплакване и за неправилно приложение на материалния закон. Класическата измама е престъпление, което се характеризира от обективна страна с няколко особености. Характерното за предмета на това престъпление е наличието на измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са няколко, сред които и инкриминираните в настоящото производство - възбуждане и поддържане на заблуждение. От значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда. От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. Също така деянието се извършва при наличието на специална цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага.За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително реализирана, като е достатъчно тя да е съществувала при започване на изпълнителните деяния. Правилно и законосъобразно въззивният съд е направил извод, че деянието осъществено от подсъдимата е несъставомерно досежно повдигнатото й обвинение за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. В конкретния случай приетата фактология сочи, че осъществените от М. действия, обективирани в телефонни обаждания, по време на които е отправила предложение за инвестиция с изгодни условия, с цел печалба за свидетеля М., която инвестиция впоследствие той е направил, превеждайки 11 725,93 лв. по сметка на /фирма/, не са извършени с пряк умисъл и липсва специалната користна цел. От субективна страна, подсъдимата не е предвиждала, че с осъществяваните от нея действия, поражда неправилни представи у пострадалото лице, че продължава да поддържа тези представи и че в резултат на извършено имуществено разпореждане от пострадалия, същият ще претърпи имотна вреда и няма да получи обратно парите, които е инвестирал, тъй като те не се събират с инвестиционна цел, а с такава, при която получателят им няма намерение да осъществи обещаваните и предлагани услуги. Наред с това, не е установено по безспорен начин наличието на специална користна цел, а именно подсъдимата да е целяла да набави за себе си или за другиго имотна облага и да е съзнавала, че настъпването на имотната вреда за пострадалия е неизбежно. В протеста конкретни доводи в подкрепа на оплакването за неправилно приложението на материалния закон, които да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав, не са сочат. Изложените аргументи по съществото си са изводи, които прокурорът прави след направен от него прочит на фактите. Заявеното от касатора в допълнението на жалбата му относно оплакването за нарушение на материалния закон, по естеството си са житейски аргументи, сочещи на предположения, които не намират опора в материалите по делото и от тях не могат да се направят изводи, значими за преценката относно субективната съставомерност на деянието. Обобщено, горепосочените правни характеристики на престъплението измама, преценени в контекста на установената фактология, правилно и законосъобразно са обусловили извод за липса на съставомерност на деянието на подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК. Предвид изложеното, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата и протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 16 от 20.09.2022 г., постановена по внохд № 597/21 г., по описа на Окръжен съд - Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: